Какво чете Графът

и чете ли?🙂

Драги приятели, този въпрос се прокрадва вече няколко пъти във ваши коментари. Последно го задава Niili в “Моите книги” в блога си.
Наглед лесен въпрос. Само преди десетина години щях да отговоря кратко и конкретно. Сега, обаче, не е – налага се по-обширен отговор и затова го правя тук.

Вероятно сте се досетили за какво става въпрос като прочетохте “само преди десетина години”. Уви, така е. Както безвъзвратно преминават годините, когато не е проблем да протичаш километър-два, да пренесеш няколко торби цимент, да направиш преход с дъщеря си от “Заврачица” до “Грънчар” в ден, в който е отменено републиканско първенство по зимен алпинизъм заради опасно ниски температури, така преминава и времето, когато можеш да осъмнеш с книга в ръце. Биологична действителност! Дойде време да избирам не какво да чета, а какво друго да зарежа за да мога повече да чета. И като има нещо интересно за четене да трябва да изчезвам за дни от блога си, например. Което и става, както вероятно вече сте забелязали…

Ще ви напиша какво съм чел напоследък. Но даже и не помислям да ви препоръчвам каквото и да било. Първо, защото не е възможно да имам такъв обзор, че да мога да ви кажа “Това четете!”. Второ (и най-важно), знаете моето мнение – всеки читател със своите очи чете, със своето сърце възприема! Препоръчвам ви принципа на фамилията ни – зачиташ книга, не ти харесва, зарязваш я.

Естествено е да посягаш към автори, които си харесал. Ама не трябва да забравяме, че и най-известните автори са имали първи читател. Ами ако той не беше взел тяхната книга от “напълно неизвестен автор”? Ето, внукът ми – който по отношение на съвременната литература е на светлинни години пред мен (има възможност да чете и в оригинал) – вчера ми пише в скайпа, че му попаднала и чете с интерес “Мостът на Дрина” от Иво Андрич…

Тъй и тъй се отплеснах, ще споделя още нещо за четенето. Последните петнайсетина години все повече посягам към прочетени някога книги. И вече съм убеден – не само всеки различно чете, но и един и същ човек различно чете през интервал от години. Обикновено при първото четене основната част от впечатлението е фабулата. Когато препрочитам след време книга фабулата не е в центъра на вниманието – кой е убиеца вече зная.🙂 И откривам неща, които някога са се скрили в графата “описание”. Понякога дори отделни изречения добиват изведнъж дълбок смисъл. И изведнъж книгата сякаш излиза от тесните рамки на жанра си.
Ще ви дам пример, който намерих без много търсене:

Самотният човек се вслушваше във вечерните химни на гората, в онова тихо, но сонорно нежно шептене на вятъра, което сякаш идваше от ниско настроените струни на еоловата арфа. То ни обкръжава отвсякъде, чува се от всички страни и човек не може да каже къде започва и къде са неговите ноти. Заедно с него се разнасяше и лекият ритъм на пляскането и бълбукането на вълните. Една катеричка се спусна по стъблото на един бряст, огледа непознатия с малките си любопитни очички, след което се върна успокоена в гнездото си. От време на време някоя риба изскачаше над водната повърхност в светлината на огъня и отново падаше в родната си стихия със силен плясък. Горящите клони пращяха в жаравата; една усойница се отдалечи с шумолене; може би лятното й жилище е било тъкмо нейде близо до огъня и сега тя се спасяваше с бягство. Някакъв бръмбар, събуден от първия си сън, се промъкваше с почти недоловимо шумолене през нападалата шума; малко облаче от москити танцуваше живо около издигащия се стълб дим и издаваше нежно сребристо жужене. Ала внезапно то бе прекъснато от неравномерното и силно пърполене на голяма и дебела нощна пеперуда, която се вряза с просташка безцеремонност в облачето москити, за което бе обаче веднага наказана: опърли си крилата и падна в пламъците.

Сигурен съм, че няма да се досетите кой е авторът, дори и да ви е сред добре познатите. Защото откъсът не подсказва с нищо жанра. И аз не бих се сетил след първото прочитане. Но след второто, макар че беше преди няколко години, направо отворих където трябва за да ви го цитирам! Това е цитат от произведение на Карл Май за Дивия запад. А следващите редове приличат ли ви да са от същото приключенско произведение (защото то всъщност е такова):

за всеки череп, изровен из земята от лопатата на селянина, ще се разказват загадъчни легенди и правнуците на победителите, по-справедливи от своите прародители, ще отдадат полагаемото се състрадание на убития индианец и може би ще трябва да носят бремето на последиците от това убийство…”?

Ето затова обичам да препрочитам отдавна четени книги.

Какво нечетено съм чел през последната година. Ноам Чомски “Хегемония или оцеляване”; Рой Медведев “Времето на Путин?”; “Български войводи” сборник, първо издание; Стивън Хокинг & Ленард Млодинов “По-кратка история на времето”; Pär Lagerkvist “Mariamne”; Ернесто Че Гевара “Мисля за безсмъртието на революцията…”; Милорад Павич “Вътрешната страна на вятъра”. В момента “Черната книга” на Орхан Памук. Ред чака “Игра на дама” на Хулио Кортасар.

Е, това исках да ви кажа. Дано не съм ви доскучал. И да си знаете – не пиша ли известно време в блога, значи съм се зачел в някоя дебела книга…

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • deni4ero  On 4 май, 2008 at 23:42

    🙂 много сте прав за това, че самият читател чете с различни очи една книга два пъти. СЛожно се изказах, но, мисля, ме разбрахте. Примерът, който веднага сесетих лично за мене, беше за „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. А и ми напомнихте добре забравените индиански книги🙂 Сетих се веднага за „Синовете на Великата мечка“, книга, която и сега да взема, след като не съм я чела от може би 12-на година, нищо няма да е забравено🙂

  • Муниконтин  On 4 май, 2008 at 23:48

    Братче, тушира ме със цитата!:D

  • Графът  On 5 май, 2008 at 00:13

    И със сигурност ще има нещо незабелязано по-рано, deni4ero.

    Хе, изненадах ли те, сестричке!

  • Мицева  On 5 май, 2008 at 01:03

    [гледа с влюбен поглед]

  • astilar  On 5 май, 2008 at 17:14

    Прекрасно и интересно, както обикновено🙂 Покрай „верижната игра“ за книгите и аз се размислих за препрочитането.
    http://astilar.wordpress.com/2008/04/26/preprochitane/
    Интересно би ми било да прочета мнението Ви за „Вътрешната страна на вятъра“.
    Поздрави!

  • Муниконтин  On 6 май, 2008 at 00:34

    Графе, дай малко информация за „Мариамне“ и Пер Лагерквист.Не съм чувала за тази книга.Преведена ли е на български, къде може да се намери и т. н.

  • Графът  On 6 май, 2008 at 08:53

    Мицева, поласкан съм!

    Муниконтин, добре, че попита. Трябват разяснения.
    Пер Фабиен Лагерквист (1891 – 1974) е един от най-големите шведски писатели от първата половина на 20 век, поет, драматург и есеист, лауреат на Нобелова награда за литература за 1951 година. Този роман е издаден 1967 г. Разказва за цар Ирод и неговата голяма несподелена любов към жена му “сребърната царица” Мариамна. Но е много далеч от това, което разбираме под “любовен роман”. И много добре “запознава” с Ирод.
    Романа прочетох на есперанто (затова не съм дал връзка) – случайно попаднах на него в есперантска библиотека в нета. Когато пишех публикацията се опитах да разбера какво е издавано на български от автора, но не открих нищо, освен разказ в сборник “Шведски разкази”. Дори в сайта за антикварни книги няма нищо. Което ме кара да мисля, че не е издаван на български. Сега потърсих в руски сайтове, там има негови произведения на руски, вкл. и “Мариамна” – http://lib.ru/INPROZ/LAGERKWIST/mariamne.txt

  • Графът  On 6 май, 2008 at 10:14

    astilar, доста помислих. Не е лесно да напиша мнението си, не иска да се оформи материализирано в реалния свят.
    Първо, книгата е от тези, които трябва да се прочетат пак. Няма как човек да остане само от “вътрешната суха страна на вятъра”, трябва и да се понамокри. Не само, защото е роман-клепсидра.
    Второ, обяснението на обложката (може би оправдано като информация в книжарницата) какво представлява книгата изиграва лоша шега на читателя. Почти като предварително съобщение кой е убиеца в криминале. Не може да се избяга от нагласата да се проследи как става така, че най-накрая свършваш в средата – и това те прави някак страничен наблюдател на същественото. И все пак, човек продължава да гони светулката дори когато я е глътнал…
    Мисля, че романът всъщност не е за “обречената любов” (както пише в анонса), а за предопределението в човешката съдба. За това, че то не се простира в един човешки живот, а преминава през преражданията – и могат да го предскажат само евтините гадатели…
    За мен Херо и Леандър са разни части на една и съща съдба през времето. Най-силният ми довод:
    Леандър – Предсказанието на бръснаря за Леандър, че ще му бъде отсечена главата със сабя от войник “ала не бой се, това няма да е скоро”. Описанието, как отрязаната глава надава вик на 3-ия ден. (а Леандър умира от взрив.)
    Херо – убива я поручик Кобала, пази 3 дена отсечената глава и се предава след като “на третия ден вечерта главата на Херо изкрещяла със страшен, дълбок и сякаш мъжки глас”.
    Всичко дотук всъщност е за фабулата. А стойността на романа е в другото. По мое мнение, доста е “скъп”, но точно това не се поддава на дисекция…
    ………………
    Между другото, книгата не четох само аз в къщи. И констатирахме нещо, заради което си позволявам да Ви попитам: от коя страна започнахте книгата и коя част Ви хареса повече?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: