Още за 8-ми март

Необходимо продължение, провокирано от сериозните въпроси-възражения на razmisli в “Не ви чиститих”.

Отговарям в продължение на темата, защото посоченото ми писание са прочели над 70 души и сигурно в много от тях също са възникнали въпроси и съмнения относно моята позиция, която искам достатъчно категорично (следователно многословно) да изясня.
Същевременно ще се възползвам от случая и ще си позволя да бъда по-рязък в твърденията си – нещо, което не си позволявам често.
Някои неща сигурно ще се повторят от темата ми “Cherche la fame”, но няма как да го избегна, моля за извинение.

Започвам с “празника”. (За мен кавичките са задължителни.)
Какво означава думата “празник” и дали е уместно този ден да се нарича така? Да видим: каква му е целта – истинска и декларирана? Мъжете да изразят своето уважение и добро отношение към жените. Може да промените формулировката, но същността ще си остане.
И сега, признайте си, не усещате ли абсурда на подобен “световен празник”? Та тук не става въпрос за някакво събитие със световно значение на тази дата, което заслужава да бъде празнувано, а става дума за отношение на половината човечество към другата половина. Лично отношение на всеки мъж към определени жени! И това само в един ден от 365 под формата на празник след мощно “напомняне” (което ще рече натиск!) как точно да стане. За какво лично отношение може да става дума след като няма лична инициатива!
И това ако не е чисто мъжка индулгенция, здраве му кажи!

Другата страна на този “празник” е не по-малко абсурдна. Равноправие на жените с мъжете! Кой казва, че жените не са равностойни на мъжете в развитието на човешкия род? Мъжете, нали? Ами щом са осъзнали глупостта си в това твърдение, (че чак и със специален празник го демонстрират) защо просто не вземат да забравят за него?
Всъщност тази история е започнала от неравноправието в заплащането на жените за труда им, но то даже не е дошло от мъжката страна като цяло, а от мъжете богатеещи от чужд труд. Удобен предлог да си удвояват печалбите. Е, борбата срещу това неравноправие от празник ли има нужда или от революция?

Ето затова аз твърдя, че определянето на “празник на жената” всъщност подпечатва мнението за нейната неравностойност. Така казва елементарната логика.
Между другото, днес бях приятно изненадан от съвпадението на моята гледна точка с тази на една жена – http://jenfel.wordpress.com/2008/03/04/8-Март-wtf/

Следващият въпрос, по който не съм бил достатъчно ясен, е за “жената вън от къщи”.
Май ме заподозряхте в привърженик на инфантилното “тя – в кухнята, той – в офиса“. Не, уважаема razmisli, не мисля, че моята съпруга и дъщеря не са (били) добри майки заради това, че са работели извън къщи. Не мисля така а приори и за другите жени и майки. Мисля, че на тях им беше неимоверно по-трудно, отколкото на майка ми, да бъдат такива!
Когато “от неволята” върху жената са стоварени голяма част от мъжките задължения (спечелване на насъщния!) някой да е прехвърлил част от нейните като задължение на мъжа? О, не, мъжът не води борба за равноправие. Жената я води. Тя иска да се признае, че може като мъж да вдига тежко, да управлява сложни машини, да измисля изобретения, да лети в космоса, да управлява други хора, да трупа мускули и се извайва като фина статуетка, да борави с оръжие освен с парфюми, да печели пари – накратко, може всичко, което може (и не може) мъжът. Питам се защо е необходимо. Вие може би имате отговор…

За да престанем да дърпаме чергата насам-натам, трябва да се спрем и да си спомним и огледаме за какво става дума всъщност.
Ето ви го “семейство”. Независимо кой го е създал – Бог или Природата – за какво е било, с каква цел? Не, не от сегашна гледна точка, не от миналия, по-миналия, десет века назад – върнете се съвсем в началото!
Заражда се нов тип живо същество на планетата и започва да се развива благодарение на изключително сполучливата основна “тухличка” – трайно свързване на индивиди от противоположен пол и разпределяне на задълженията им за оцеляване, възпроизвеждане и възходящо развитие на рода като цяло чрез предаване на постигнатото. За кое от тези задължения може да се каже, че е по-важно и кое по-маловажно? Какво печели развитието на човечеството от прехвърляне и замъгляне на задълженията? Какво губи май вече става ясно – като се сетя, че и в най-долнопробния американски екшън все някъде ще се спомене семейството – най-често при прегръдка на оцелели баща и дъщеря…🙂

Накрая нещо от “друга гледна точка”, което ми хрумна, докато пишех тези редове. Кога най-напред жената е била обезправена и защо, след като в животинския свят няма подобно нещо? Мислих, мислих каква може да е била първопричината и нищо друго не можах да измисля, освен следното предположение:
В момента, когато човешкия род се е разслоил чрез “обществено положение” (т.е. власт) не по способности, а по други признаци е възникнала необходимост от “компенсация за изпускане на парата”. И, доколкото мъжът тогава се е грижел “какво ще има за ядене днес”, а жената за “бъдещето на рода”, някак привидно основателно той е бил по-важния за живота. Затова и “допинга за самочувстие” е бил за него – и най-смачканият мъж имал утешението, че под него са жените!..
Разбира се, основанията са се менели и развивали – от физически по-слаби (нищо, че доста мъже са яли бой от жени🙂 ), та до съзиданието, когато Господ направил жената от ребро на мъжа, демек тя е негова собственост. Но линията си оставала. Чак до ден днешен с благосклонно отпуснатия “празник” на жените…
……………………..
Увлякох се в многословие. Уж за да изясня позициите си, ама и в това дали успях никак не съм сигурен. Затова пък забърках солиден тюрлю-гювеч – от съзиданието до американските екшъни…🙂
Извинете ме ако съм ви досадил.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 11 март, 2008 at 20:01

    Уважаеми Графе, напротив, хубаво е човек да бъде категоричен в мнението си, за да се разбираме какво имаме предвид. Благодаря за категоричността.
    Ето какво имах предвид аз.

    Жената не е започнала да работи, защото иска да се докаже, че и тя може да върши общественопризнатата „мъжка“ работа също толкова добре, колкото и мъжа. Тя е работила, защото няма друга алтернатива. Както казах, в аграрните общества това е било на нивата и всичко останало свързано с това – семейството е било икономическа произвеждаща единица и тя е имала определено място в това производство. Изключително малка част от жените не са работели извън къщи, поради принадлежността си към дадена класа. По-късно, при появата на фабриките мнозинството жени в градовете са работели там и дори са предпочитаните работници за тях (поради по-ниското заплащане).

    Осми март и цялата идеология около него не е свързана с факта, че жените нямат възможност да работят извън къщи. Защото те вече са работели. Тук мислим еднакво. Осми март тръгва от едно историческо събитие. На 25 март 1911 година в една от многото нюйоркски фабрики (в които са работели предимно жени) се е случил пожар, в който са загинали близо 150 от тях заради изключително лошите условия за работа (например заключени врати, за да не отклоняват от работното си място и т.н.). Не е случайно, че именно жени-социалистки го налагат като дата за политически митинги две години по-късно, защото той се вписва в борбата срещу експлоатацията на работниците и нормални условия за работа, в които жените са били особено уязвими именно заради това, че техният глас се е чувал най-малко. Такива условия не са само пропагандата, която сме чели в учебниците по история на БКП, тя наистина е съществувала, само че понеже сега поставяме под заслужено съмнение всичко, свързано с тази пропаганда сме отхвърлили историческото знание за истинските условия на работа в тогавашните фабрики. А такива условия си продължават и до днес. Няма извоювана победа, както казвате. С такива фабрики е осеян например Китай, в които жени работят в нечовешки, унизителни условия за мизерни пари, тяхно ехо са шивашките фабрики в българските погранични райони за които четем от време на време във вестника. Аз съм виждала и познавам жени, които помятат в лошите условия, в които работят или крият бременността си, за да не ги изхвърлят от работа.

    Според мен има дори много основания да има международен ден, в който да се говори за това, че жената заслужава уважение за труда си и равно заплащане и условия. А говоренето проправя пътека за правенето. Аз го празнувам заради това. На мен сега ми е добре в работно отношение, но не бих си затворила очите за мизерстването на други жени, дори и да ни изглеждат далеч скрити от погледа в Третия Свят. А докато бях в България и на мен са ми се случвали такива невероятни неща свързани с работата, само заради това, че съм жена, че напълно разбирам всяка една, която също го е изпитала на гърба си. Ако искате, мога да разкажа за това, някой път като ми олекне.

  • razmisli  On 11 март, 2008 at 20:41

    Съжалявам, ако наводнявам блога Ви, но искам да изясня. На първо място, писах го заради много силни убеждения по тема, която много ме вълнува, защото съм работила по различни въпроси и познавам някои ситуации много отблизо. Дано да не създава впечатление на някаква нападка. Най-малкото никога не бих го направила по отношение на Вас.

    Празникът Осми март може да изразява лично отношение, просто защото всеки влага каквото намери за добре във всеки един празник. Но той е международен ден, не толкова празник, нито е въпрос на лично отношение на мъжете към жените. Като международен той е политическо събитие в този смисъл, в който писах по-горе. И съвсем не е ден, в който (много правилно отбелязвате) мъжете трябва да се чувстват виновни за нещо пред жените, да се оправдават, да поправят някаква грешка. Всъщност кой е наложил това да е така? Неравноправието на жените не произлиза от мъжете. То е продукт на една система, в която агенти може да са и други жени. Както казвате и Вие.

    По въпроса за работата. Разбира се, че когато жената работи извън къщи, да поема втора смяна (цялата домакинска работа) е равносилно на това да работи две смени като в китайската фабрика. Благословена съм със съпруг, който е на мнение, че домакинската работа се дели. Не математически, а на който каквото му идва, каквото си избере. И това е друг елемент от настояванията за равенство на жените. Да не работят втора смяна вкъщи, както на практика се получи по социалистическо време.

    Мисля, че и двамата – и бащата, и майката – са еднакво необходими на едно дете в едно семейство. Мисля, че ако сега съм добра майка за детето ми, то е в резултат на целия ми житейски опит, включително и професията/работата ми извън къщи. Мисля, че ако не беше учението ми и работата ми и не можех да задоволя (чисто човешките ми) стремежи за учение и работа, нямаше да бъда добра майка. Така, както виждам много депресирани жени, които имат възможност да са си в къщи с няколко деца, но не са щастливи. Мисля, че трабва да има възможност всеки да избира това, което прецени за доброто решение за себе си, дали ще бъде stay at home mom или ще си упражнява професия. Просто не бива да бъде санкционирана от една обществена система заради избора си в която и да е от двете посоки. Това също спада към „справедливите условия за работа и равенство“.

  • vladi57  On 11 март, 2008 at 20:47

    Графе, очевидно не съм разбрал правилно. Искам да се „хвана“ за едно изречение – че жената е „принудена от неволята“ да работи – коя неволя? Тази, създадена от човеците? От свръхдинамичното общество, което иска всичко – познато и непознато сега, веднага, на всяка цена (включително цената на разбити здраве, детство, живот и т.н.)? Нямаше ли да е по-добре да жевеем на малко по-бавни обороти, но така, както всеки поиска, вместо да съществуваме в такава цедилка на жизнени сили? Вярно е, че в това наше днешно българско общество, за нормално икономическо съществуване са нужни двойни усилия. А на други места по света не е така – там жените избират кога да се посветят на децата си, и кога – на кариерата си, изваждайки и от двете максимум по своя преценка. Това имах предвид в моя отговор.

    Всеки един от нас, просто със съществуеането си на този свят вече е безкрайно задължен на жена, за да има нужда те – жените – да ТРЯБВА да правят още нещо за личо оцеляване! Поне аз така мисля!

  • Графът  On 11 март, 2008 at 20:53

    Права сте, така нещата се изясниха наистина. И се оказа, че говорим за едно и също нещо, не виждам противоречия. Включително и по отношение на 8-ми март – с Вашето изречение “Според мен има дори много основания да има международен ден, в който да се говори за това, че жената заслужава уважение за труда си и равно заплащане и условия.” не само съм съгласен, но също твърдя че е необходим такъв международен ден. Боен ден, в който жената да напомня за готовността си да се бори за справедливост. Боен, защото ако погледнем реално нещата за един век не са се променили и на йота. А не “празник”, в който някой темерут с крива усмивка ще поднесе букетче на жена си или елементарен сноб скъпи подаръци на жена си и метресите си…
    В отговор на последното Ви изречение: да, искам! С удоволствие бих прочел.
    ………….
    Хе, докато пишех отговора си (пиша в Word за по-удобно) вие написахте още важни неща. Преди всичко, благодаря ви за сериозното отношение към моите разсъждения!
    Драга razmisli, не само не “наводнявате блога ми”, но сте написали неща, които аз трябваше да напиша, вместо да оригиналнича с фантазии за първопричината. Благодаря Ви! Преподписвам Вашето допълнение.
    Уважаеми vladi57, съвсем правилно сте разбрали. Точно за същата “неволя” говоря и аз. Защото по мое разбиране неволята те кара да правиш нещо по неволя, а не по собствен избор и желание.
    Съгласен съм с Вашите разсъждения. И, знаете ли, човек като остарее започва да осъзнава, че примерно, до морето може да се стигне напълно нормално и с кола 35 коня, вместо със супер скъпа 450 коня, направена, между другото, от хляба на няколко хиляди хора…

  • razmisli  On 11 март, 2008 at 22:01

    Добре, ето един списък на патилата ми. В интерес на истината, работила съм в България твърде кратко време, но за сметка на това се оказа богат опит🙂
    1) Отказвали са ми работа след като са разбирали, че съм майка на малко дете, заради което ще се налага да вземам болнични като се разболее. Не са ме питали дори дали имам вариант за гледане.
    2) Шеф ми е правил настоятелни намеци за сексуални услуги. Слава Богу не зависех от него и можех да си позволя да напусна с присмех. Но друга колежка зависеше, нямаше други възможности за работа, имаше тежко болно дете. Често я виждах да влиза продължително в стаята му при заключена врата.
    3) Виждала съм на работно интервю (за което обявата беше за жена под 25 години) да си водят бележки за външния ми вид. Работата нямаше нищо общо нито с възраст, нито с женственост, нито със засукан външен вид.
    4) Случайно съм откривала, че на мен ми плащат по-малко, отколкото на колега мъж, който въпреки това нямаше моето образование. Същият някакси винаги получаваше по-интересните задачки, докато на мен се прехвърляха някои по-стереотипни.
    Това са само примери с мен, а мои състудентки и други приятелки са ми потвърждавали дори по-фрапиращи случаи. Говоря само за България.

    Да не свършвам на тъжна нота. Препрочитам си Кристин де Пизан и Жана д’Арк за кураж🙂

  • Графът  On 11 март, 2008 at 22:16

    razmisli, мога само да зачертая с две сърдити линии „С удоволствие“ от изречението си „С удоволствие бих прочел“.

  • batpep  On 12 март, 2008 at 10:29

    ето тука още едно интересно (поне според мене, де) мнение по темата:

    http://annainyourbox.blogspot.com/2008/03/blog-post_10.html

    не се стряскайте от стила, тя просто така си пише🙂

  • vladi57  On 12 март, 2008 at 13:00

    @7 batpep: чудесно го е напиасло момичето! Жалко, че не са много като нея. От друга страна обаче, тя намеква за много важна тъкън в обществото – морала на съвместното съществуване. Защото Тя е зависима от теб, не те прави неин собственик. Това, че получаваш само защото си Тя не ти дава автоматично правото да получаваш. В същност, истинската спойка се получава, когато винаги съвместно сме благодарни и на малкото, което получаваме, и даваме всичко от себе си от сърце!…

  • Графът  On 12 март, 2008 at 13:29

    И на мен ми хареса, поздравих я.
    Но като четях мненията…или аз още нещо не съм се ориентирал в блог-пространството, или…
    Май ще трябва да напиша една бележка-въпрос към по-старите блогери.🙂

  • jenfel  On 12 март, 2008 at 20:00

    Точно момента с кокичетата имах предвид🙂
    Не е нужен повод, за да изразиш отношението си към някой. И обратно: няма смисъл от жестове, за които е нужен повод.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: