Не ви честитих 8-ми март

Не ви честитих вчерашния празник, уважаеми мои гостенки.

Умишлено.

Преди повече от век вашите предшественички резонно са започнали борба за равноправие. Фактическото положение ги е заставило – трябвало е да работят наравно с мъжете за да оцелява семейството, а им плащали много по-малко. Не защото трудът им е бил по-непродуктивен. Просто печелещите от чужд труд са се възползвали от древния постулат (жените са “второ качество”) измислен от мъжете. Кой може да възрази? Та нали и в християнската религия за същото се говори! Защо мъжете са го измислили (след като в личен план всеки мъж знае и е знаел винаги, че не е така) е друга тема. За всеки случай, вероятно.😉

Първите протестни митинги в Ню Йорк през 1857 година на жените работещи в текстилните фабрики не са били за изразяване на добро отношение към тях от страна на мъжете, а за равнопоставеност в плащането, намален работен ден и по-добри условия на труд. Полека-лека, като видели мъжете “работодатели”, че тая работа няма да заглъхне и жените няма да мирясат, започнали да завиват, да завиват – докато се стигнало 120 години по-късно (1977 г.) ООН да реши 8-ми март да стане Международен ден за правата на жените. И за мир – все пак жените да не си помислят, че могат даже и един ден да бъдат център на света! (Такова е решението – Международен ден за правата на жените и за мир).

Не зная колко жени е имало в ООН тогава. Не зная и колко жените са се зарадвали (и се радват) на “извоюваната победа” – вие ще кажете, уважаеми жени. Аз лично такива не познавам…

Е, равноправието в работа, политика и т.н. общо взето вече го има – май дойде от самосебеси с развитието на цивилизования свят. И с бързи крачки времето ни води към зараждане на нова борба – за признаване на значението и важността за човечеството на женския труд в къщи!

Не го казвам от оригиналничене. Натрупващите се проблеми за развитието на човешкия род в резултат на “жената извън дома” стават все по-сериозни. И на първо място постъпателното възпитание на поколението. Няма да ви обиждам, уважаеми гости, с пространни разсъждения върху този въпрос. Но ми е странно: защо, след като на всички е ясно значението на “семейната среда”, сериозно не се разисква какво трябва да бъде “това животно”? Даже детските домове ще ги раздробяват в малки къщи за да била обстановката по-близо до “семейната среда”! До коя среда?!? В която жената е “равноправна в труда” с мъжа и двамата ги няма дори физически по 10-12 часа на ден? И в която децата от бебета ги изпращат също навън в “обществена среда” – същата тая, която за сираците считаме вредна!

В бележките под детските ми спомени няколко пъти срещам комплимент, че семейството ми е уникално. Наистина имаше нещо уникално – майка ми никога не е работила навън от къщи! И нито аз и сестра ми, нито моите деца някога са ходили в детска градина! Но тя също си имаше “ник”, с който я наричаха всички близки и познати още от моето детство: мама Ваня…

Колкото до вниманието на мъжете на вчерашния празник…съжалявам, уважаеми мъже, но то отдавна се е изпразнило от съдържание – станало е “колективно мероприятие” на половината човечество, обсебено на всичкото отгоре от търговията!

Как мислите, дали вашата съпруга няма да бъде по-приятно изненадана ако ù занесете китка първи кокичета, купени от някоя баба край която сте минавали, защото знаете, че тя ще им се зарадва? В обикновен, напрегнат ден, на връщане в къщи.

Моята съпруга цял живот помнеше и често споменаваше до края на живота си благодарствените насърчителни думи на баща ми при първото ù сготвено ядене в къщи…
Не ми се сърдете, уважаеми мъже, помислете си.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • krasi  On 9 март, 2008 at 12:12

    Много е хубаво, и ми допада като начин на мислене. Аз също мисля, че семейството, но истинското семейство с уважението между родителите и вниманието и зачитането на децата е това което възпитава. Защото децата се възпитават повече от примера, околкото каквото и да им кажеш или прочетеш. Един ярък пример или авторитет в семейството възпитава ярки и уравновесени личности, които могат да устоят на предизвикателствата в обществото.Аз си мисля, че волю или неволю съм станала една от тези „равноправни жени“, въпреки че винаги си мечтаех да създам идеалното семейство. Мисля си също, че съм успяла да бъда и до дъщеря си, когато е имала нужда от мен. Но това е коствало невероятни усилия, и невярвам, че съм и създала вярната представа за живота, за любовта, за семейството. Въпреки огромното ми желание, многото ни разговори, не бих казала, че съм компенсирала липсата на примера. Така, че отдавна много отдавна си мисля, че борбата за уважение и равноправие малко се е изкривила в друга посока – като липса на отговорност в повечето мъже и като налагане на всяка цена от страна на жените. Просто започна да липсва точно уважението, отговорността, разбирането, финеса, кавалерството, нежността и красотата в отношениета. Всъщност какво се постигна с тази борба – липса на семейството като носител на всички тези ценности, защото както се казва два остри камъка брашно не мелят. Така, че младите хора просто няма от къде да се научат на тях.

  • Муниконтин  On 9 март, 2008 at 13:19

    Благодаря ти!

  • Ели  On 9 март, 2008 at 15:29

    Празниците са една интересна тема. 8-ми март, както и св.Валентин са пример за привнесени в нашия календар. Наложили са се, но въпреки това водещ се оказва личният избор да бъдат празнувани или не. Същото важи и за традиционните ни празници, макар и в по-малка степен. Обществото и ценностите, които са ги възприели и наложили, вече не са същите. Много хора искат да празнуват за идеята, а не за формата. Затова ги и преосмислят, което е похвално.

  • vladi57  On 9 март, 2008 at 18:32

    С огромно удоволствие прочетох това! В мое лице, Графе, имащ 100%-ов съмишленик! Не съм ретрограден, не съм консервативен „турчин“ – просто написаното, точно по начина който е написано, ни се тика всеки ден в очите, в главите, в душите. Всевъзможни аналитици, социолози, семейни консултанти и пр. самозванци се опитват да намерят всевъзможни „научни обяснения“ за простичкият феномен на залязващото семейство, а той – феноменът е точно това, което пишеш!

    На тези, които познавам, празника честитих – изглежда, това им доставя удоволствие. Но, че не е повод за празнуване, съм съгласен!

  • razmisli  On 10 март, 2008 at 22:57

    Не знам как се отбелязва Осми март сега в България, но ако е с крайности, помпозни подаръци или с мълчаливо отминаване е много, много жалко. Действително един букет кокичета – и в обикновен ден – е много по-топло отбелязване на каквото и да е от някаква показност.
    Съгласна съм, че е дар от съдбата човек да има прекрасна майка. Съкровище, от което може да черпи душа за цял живот. Но защо виждате някакъв конфликт тук с Осми март и настояването за равно заплащане?
    Мислите ли, че вашата съшруга и дъщеря не са (били) добри майки заради това, че са работели извън къщи?
    Смятате ли, че един мъж също може да бъде истински баща, ако работи 10-12 часа всеки ден?

  • razmisli  On 10 март, 2008 at 23:00

    Исках да добавя, че традицията жените да не работят извън къщи е нова тенденция, започнала да доминира едва през 20 век с появата на една по-голяма средна класа. Преди това жените са работели извън дома си и още как – особено селските, на нивата и другата селска работа. А градските – във фабриките, доколкото ги е имало. Работата извън дома е била повсеместно правило, изключение от което са били само жените от по-горните класи. Може да си представите, че те са били доста малко на брой. За децата се е грижела най-голямата дъщеря на всяко семейство. И забавачки не е имало.

  • vladi57  On 11 март, 2008 at 13:14

    razmisli, моето схващане, а вярвам и това на Графа е, вие жените имате достатъчно задължения, породени от физиологията на човешкото тяло, и неговото битие. Вие трябва да сте напълно освободени от НУЖДАТА да полагате труд по начина, по който мъжете го правят. Ако пожелаете, няма проблеми, и е редно в такива случаи за РАВЕН труд да се получи РАВНО възнаграждение, но поради фундаменталните разлики между мъже и жени (и искам дебело да подчертая – разликите не дават предимство или недостатък на никой от половете, просто ги правят РАЗЛИЧНИ!), равен труд никога няма да се получи!

  • Графът  On 11 март, 2008 at 19:01

    Уважаема razmisli, сериозни въпроси поставяте. Позволете ми да Ви отговоря в допълнителна тема – необходимо е доста пространно обяснение за да не остане неяснота в мнението ми. А и от уважение към многобройните ми гости, които са прочели това писание и сигурно имат подобни възражения, макар че не са ги написали.
    Моля, прочетете “Още за 8-ми март”.
    Благодаря на всички за изразените мнения!

  • dil okullari  On 30 юли, 2008 at 14:42

    do you know any information about this subject in other languages?

  • Графът  On 30 юли, 2008 at 18:28

    What subject do you have in mind?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: