Освобождението

Честит празник на всички българи!
Да пребъде България на многая лета!

Любен Каравелов:
Нали затуй тичаме всички. Няма да оставим святото дело да загине, няма да се дадем. Хубаво нещо е по-старшата възраст. Младокът мисли, че всичко, което фърчи, се яде. Сега, когато кръвта ми се поукроти, виждам, че са ми дошли годините и аз да сторя нещо за отечеството. Годините правят човека като плодно дърво. На младини събира сили, набира кръв, а после върже плод. От кръвта му зависи плода. Нашето българско дърво е яко и не бива други да се ползват от сладостта на плодовете му. Но слънцето му е нужно на това дърво, че плода му да слади, слънце.
…….
Правдата не може да не възтържествува. Нейното име е свобода, а без свобода няма живот земен. И че е човек само този, който мисли и върши всичко по своя воля. Мисълта е единственото нещо, което никой не може да арестува, никакъв деспотизъм, никакъв бич. Човекът, който диша въздуха по земите около стария бащица Балкан, трябва да се надява главно на себе си, на своите собствени сили, на своята мисъл.
……..
Капитан Илю войвода:
Куражът взе да ни напуща. А какво е куражът. Онова око, което вижда напред в небето на бъдещето. А нашето небе непрекъснато го засенчваха бури. За кратко време пекваше живително слънце и все под страха от преследване и смърт живяхме. Аха се покаже някой лъч, то след малко пак ще изчезне, ще го затули облакът на една черна сила. Отде иде тази черна сила, отде извира тя. От палатите на тираните и михлюзите, разумява се, и все расте, не спира да се излива катрана и да закрива слънцето, да терзае душите ни. А когато я няма надеждата за слънце, всичко е свършено с човека, всичко е загубено и той се превръща в животно, почва да хапе. Малко ли се хапахме заради нашите умове, заради нашите погрешки, за чуждите. Дохак ни дойде, защото душманинът и той ни хапеше в същото време, потриваше доволно ръце, радваше се на нашите несполуки. Лоши думи си казвахме помежду си тука, защото лош живот карахме.
…….
Със свободата никой няма право да прави политически гешефти и курвенски работи. Тя, свободата, е свято нещо, скъпо и с пари не се купува, а само с чест.
….
Научи ме живота на много работи, научи ме историята, че свобода не се иска, а се взема, че всеки человек, всеки народ има право на востание, че бръмбарът никога мед няма да направи.
……….
Илю войвода пред четата си:
– А то, да ви кажа, аз добре си отварям очите и, повярвайте ми, няма да сбъркам, когато гледам напреж. Че човек освен с очите си и с едни други очи трябва да гледа. Онез, вътрешните, ей тука, до сърцето, братя.
Хората слушаха и като че ли думите ми паднаха на място, но все пак в едно кюшенце на душите им продължаваше да кълве едно грозно черно пиле, дето от памтивека ги е закукало. Пилето на невярата, дето само от кръв се храни, черни яйца снася и червеи мъти. То има отровна човка туй пиле и горко му на този, който го остави да гнезди в душата му. Никога няма по човешки да промишлява света. А този свят никак не е труден за промишляване, стига да ти сече куфалото и да не дава на черното пиле да я кълве. Ако не пропъдим черното пиле от душите си, то трябва с гърчулята, със сърболята и власите да се изколим най-напреж, че Балкана от памтивека го делим. Защо е потребно да се изтребваме. Нужно е да орем и да жънем, че да се ражда света, а не да се умъртвява. Само когато хляба стига за сички, може да се укротим. Ама и пак, кой знае. То човека май се оставя винаги да го кълве черното пиле, ама нейсе, ще видим.
…………………………..
И затуй си знам, че ще видят един ден овчините, дето са заблудени, и ще се зачудят какво да правят. Аз такива моменти съм виждал много, с подлъгване, и зная, че все по един и същи начин свършват, с опомнюване. Може и късно, ама опомнюването идва след всеки хатишериф и хатихумаюн. Става нещо като празна Мара тъпан била. И тогава идва редът не на онези с калемите, а на такива като мене. Ще извадя палата си аз, дето камъка на две прави, камо ли михлюзи и властимеющи да гледа как българското име маскарят, и ще му река на народеца тогава, че съм жив и битка искам, нямам никакво вознамерение като божек на рогозка да умра, а на кон.
Аз тия работи и с Каравелов съм ги приказвал. Страх ме е, казвам му, от тоз беден народ, щом го освободим, и ще се юрне по партизанлък и келепир. Пък той ми разправя, че щяло да има една партия, демократска, за всичкия народ да не се дели. Бе и аз съм за такава партия, ама виж какво стана сега, друго, затуй чакам аз, опомнюването чакам.
…………………………….
И четата ми я няма вече, свърши се в битките. Искам пак чета да направя, защото имам още работа, ама хората се изхайлазиха и келепира гледат само, службицата, златцето си в кемер крият. Кой ти гледа байрака. Този дето тегли, нека си тегли, такъв му е късметът значи. Че да влезе в партия, му викат властимеющите. Поне партии колкото щеш. И всяка си има кокал, че да го дава на ахмака да си чупи зъбите в него. Така си е, дай му кокала на народеца, да го гризе, че както е гладен, ще го помисли за мръвка и дълго ще си троши зъбите, докато разбере, че е оглозган. Дълго, дълго, ама все пак ще разбере някой ден.
………….
Не можеше да ме уплаши нещо вече нито на този, нито на онзи свят, защото бях взел смъртта за дост. Плашеше ме само човешката душа, която никой няма да разбере, докато дойде потопът и се покаже такава, каквато си е, разголена и кекава. Сега, преди да е дошъл потопът, тя се кипри понякога на зенгия, понякога зад благи думи и бяла хартия, на която даскали писуват с калем. Пфю. Нито на калем, нито на благи думи верувам аз. А само на този, дето щом каже, и тръгва с дружината против душманина. Само на този, който, като каже, мост през Струма прехвърля.

Графът:
Е, това е, приятели, истината, щом става дума за делата човешки. За да го разбереш не ти трябва образование и науки, трябва ти ум и най-важното – човешка душа!
“…като каже и мост през Струма прехвърля..”
Това е!
Останалото – от лукаваго…

Честит ни празник още веднъж!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • insomnia1304  On 4 март, 2008 at 09:05

    Чудесно!Този „микс“, ако зелегне в учебните програми на министерството на Просвещението,ще отвори очите и на родители и подрастващи…Ако не се анализира миналото и гледа в бъдещето,как ще решаваме настоящето в унисон с вековните ни традиции?
    В римското право по дефиниция :под понятието еманципация се разбира,когато младеж навърши пълнолетие – той се „освобождава“ от контрола и грижата на родителите и се смята,че може да носи отговорност за делата си…Който е наясно с юристпруденцията и римското прово в частност, може да ни осветли още повече,но мислейки си за понятието освобождение – всеки един от нас има нужда да търси път да се освободи от заблудите си…и когато се получи критична маса освободени,предпоставката за по-голяма промяна ще е налице у нас…“Аз знам,че нищо не знам,но много хора и това не знаят“/Сократ/
    Уважаеми г-н Константинов,у Вас има много хляб и то топъл!Продължавайте все така да сте плодотворен!

  • insomnia1304  On 4 март, 2008 at 09:15

    Бих Ви попитал,за етноса каракачани – какво се знае,от къде са дощли,могат ли да се считат като част от българската нация и има ли такива играли важна роля в историята ни, и ако да, защо така се е получило?
    Бъдете здрав!

  • Графът  On 4 март, 2008 at 13:04

    Благодаря Ви, insomnia1304!
    Въпросът Ви за каракачаните наистина е интересен. Преди много време имам спомен, че съм чел нещо за тях, но даже не помня какво точно. Но Вие ми събудихте интереса…😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: