Книгата – всекидневие от дете

Разсъждения по повод “Натискът да бъдеш посредствен” на Lyd (http://lydblog.wordpress.com/2008/02/24/mediocrity-pressure/)

Желанието за самоусъвършенстване е присъщо на живите същества. В него е заложено възходящото развитие – чрез индивида към рода. Затова то има първостепенно значение за живота.
Следователно, щом го има “по рождение” задачата е съвсем в началото да се определя точната положителна насока – както във всяко нещо, така и тук са възможни погрешни отклонения. Които, в случаи, когато се “масовизират”, могат да направят доста “бели”.
“В началото” означава наистина в началото – спомням си съобщение във вестник New York Times от миналото лято за изследвания на детски психолози от университета на Ню Йорк, резултатите от които показват, че на 7-месечна възраст детето вече има силно активна познавателна способност, детският мозък е в състояние да анализира неизвестни речеви конструкции. Ами тогава, още като родите своето дете трябва да започнете да го готвите за “натиска”, за който говори Lyd!

След това самодейно философско въведение (:)) ще разкажа нещо, което според мен също кореспондира с темата.

У нас книгата си е била нещо естествено – още от моето детство. Никога не си спомням да й се е обръщало специално внимание (“Трябва да се четат книги”) – не е ставало нужда. Винаги е имало много книги в къщи, а сега е направо бедствено положение – при наличие на стена и половина (до тавана плътно) библиотека, където и да отвориш започват да падат книги.🙂 Даже от шкафа за обувки в антрето. И пианото е затрупано с тях.

Как съм се научил да чета не помня, естествено. Но ще разкажа как се научиха дъщеря ми и после внукът ми.

Традиционно, в семейството ни се започва четене на приказки даже преди да настъпи “пикът на интелектуалната активност”, както пишеше в New York Times.🙂 И винаги това е бил най-сигурният безотказен начин да се “залиса детето”, да се ангажира вниманието му. (Тук му е мястото да си помислим сериозно защо, след като уж нищо не разбира още?). Съвсем логично идва и моментът, в който “четците” започват да не достигат на “слушателя”.😉

Първа дъщеря ми поведе крак – много преди да стане време да я учим да чете, тя започна да подпитва за тая, за оная буква и майка ми се принуди (“а бе, рано ù е още”) да я научи на азбуката, след което тя без “допълнителни уроци” си започна да чете и реши въпроса.

Абсолютно същата схема (без подсказка!) приложи и внукът ми. При това той научи азбуката почти самостоятелно преди да навърши 5 години. И също започна веднага да чете – явно затова я научи.😉

“Препоръчителен подбор на книги” е непознато нещо още от моето детство. Детските книги си бяха на едно място, но редом със “сериозните”. Чети каквото искаш, щом ти е интересно.

Така дъщеря ми стана “Точица” на 5 и кусур години (“Антон и Точица”😉 ) и по същото време игра в новогодишна телевизионна пиеса по произведения на Джани Родари…
…………..
След завършване на училище по изкуствата дъщеря ми влезе успешно да следва славянски филологии в Университета без частни уроци и разработени теми. Сама си се готвеше. Година по-късно моя колежка ми се разсърди, че не ù давам готовите теми по български за нейната дъщеря…🙂

След завършване основно образование в редово софийско училище, без уроци по литература и само с английски от Алианса, внукът ми се класира в тройката на Класическата гимназия, беше класиран и в английската и, в крайна сметка, влезе в Американския колеж (там той сам реши “да опита” в последния момент и всички в къщи бяхме убедени, че няма да стане; решаващо за влизането му се оказа есето!) и го завърши много успешно.
…………….
Аз съм убеден, че последните два факта са пряко следствие от начина, по който се научиха да четат!
И резултат от факта, че на бебетата в нашето семейство започваме да четем преди “пика им на интелектуална активност”…🙂
И че всички ние четем и никога не е ставало въпрос, колко е полезно да се чете…🙂

В заключение: сигурно и двамата са имали (както и аз в детството си) моменти на неудовлетворение от “мястото си в детското общество”. Но съм сигурен, че те никога не са ги свързвали с неудовлетвореност от себе си като личност. А това вече е достатъчна гаранция, че “натискът” няма да те отклони към кухо подражателство и да те забута в глуха линия.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • lyd  On 28 февруари, 2008 at 10:47

    Графе, твоето семейство е сред малкото привилегировани семейства в тая страна. Казвам ти го като учител, който отдавна работи с най-амбициозните деца региона – тези, които искат да спечелят стипендии в Америка. Повечето от тях, макар и растящи в семейства на дипломирани висшисти, не са се научили да четат. Всяка седмица , когато се видим с тях, говоря за четенето – по различни начини, в различни перспективи, пиша в блога, който се очаква да четат във връзка с работата ни и съм уморена от всичко това и твърде притеснена какво ще се случи не само с тези деца, но и с нацията като цяло. Ето ти един текст, който съм писала за тях: http://c00ledge.wordpress.com/2007/02/25/avoid-reading/

  • astilar  On 28 февруари, 2008 at 12:03

    Малко ме натъжава този текст, Графе. Вероятно, заради употребата на минало време.
    За да разглеждаш книги, а по-късно и да ги четеш, някой трябва да ти покаже как става или да видиш някой друг (родител, например) да чете, или да има книги в дома ви, или най-малкото да ти подари книга. Има много деца, които въпреки активната си познавателна способност не четат. Способността си остава, но се насочва в някаква друга посока, просто защото примера за поведение на родителите си, който следват не е описания във Вашия текст. Тези деца са посредствени без натиск (лично мнение). Натиск да бъдеш посредствен се оказва върху децата, които четат и това ги отличава от връстниците им. Започват да ги наричат „читанки“, „зубъри“, „натегачи“ и те имат два пътя – да останат изолирани от игрите на другите или да се поддадат на натиска и да станат посредствени. За това, струва ми се говори Лидия в поста, който цитирате.

  • Графът  On 28 февруари, 2008 at 13:20

    Разбирам Ви, Лидия. Довечера или утре сутрин ще напиша нещо за четенето.
    ………………..
    astilar, миналото време е защото случките са от миналото. Четенето не е – и сега си върви с пълна сила!🙂
    Точно затова говоря и аз – че да се учи да чете човек дори във възрастта на ученичеството е вече доста късно. И родителите са тези, които не трябва да изтърват влака – в мнението преди Вас Лидия точно за такива случаи говори.
    Ще продължа тази тема.

  • Муниконтин  On 28 февруари, 2008 at 13:53

    Пак казвам: БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО СА ИМАЛИ Р О Д И Т Е Л И!

  • to4ka  On 28 февруари, 2008 at 14:06

    Темата се разисква често и в литературните форуми и преобладава мнението, че съвременните деца не четат. А преди повече ли четяха? Не мисля, съдейки от своите наблюдения днес и от спомените си. А възрастните повече ли четат от децата си? Никак не съм убедена. „И родителите са тези, които не трябва да изтърват влака“ – казвате Вие. Това е невъзможно, ако и самите родители не изпитват необходимост от книги. Нормално е учителите, особено по език и литература, да се тревожат за липсата на интерес към художествената литература. Но в крайна сметка четенето не е нещо задължително, то е удоволствие. Винаги е имало четящи хора и нечетящи такива, които се вълнуват повече от други удоволствия. За да си читател, също се изисква дарба, и няма нищо фатално в това, че не всеки я притежава. Приемаме, че е естествено всеки човек да чете. Но когато бях малка, смятах, че е естествено и всеки да свири на някакъв инструмент, обаче се оказа, че е точно така. Твърди се, че в Западна Европа хората четат много повече, като се вземат предвид продадените тиражи. И в това не съм особено сигурна, защото говори повече за навика да се купуват книги, отколкото да се чете. С една дума – да не драматизираме – мрежата не уби книгата – поне засега:)

  • seeker33  On 28 февруари, 2008 at 15:11

    Когато осъзнаем, че от поемането на смляна и филтрирана инфо идваща от ТВ и радио не се обогатяваме, тогава ще се върнем към книгите.

  • Муниконтин  On 28 февруари, 2008 at 15:44

    Не е виновна електрониката. Удоволствието от допира с книгата (във физическия смисъл)се предава от поколение на поколение. Така че, ако детето не усети книгата в ръцете си в най-ранна възраст,никога няма да я усети истински!

  • Лили Спасова  On 4 април, 2008 at 01:02

    Съвременните деца четат разбира се. Казвам го като човек с дълъг опит в работата с деца. Разбира се, че има и такива които не четат. Но това не омаловажава факта, че децата четат. Нищо не може да измести книгата, нито онова вълшебно усещане да я разтвориш, да я почувстваш, да ти замирише на книга – както казвам, да чуеш шум от листата й…Магията на книгата е вълшебство!

    Графе, възхищавам се на семейството Ви!

  • Графът  On 4 април, 2008 at 07:52

    Благодаря, драга Лили! Наистина книгата не може да бъде заместена. Най-малкото затова, че тя отваря вратата на фантазията на четеца.
    Много се надявам децата да не престанат да четат. И съм сигурен, че за това ще спомогне и Дара…

Trackbacks

  • By „Голямото четене” и ние « Графът on 17 февруари, 2009 at 21:32

    […] Може и да не се разчетат трайно и масово хората, ама все ще хвърлят едно око – нали трябва да можеш да кажеш нещо „компетентно” по новото шоу. Книгата вече не е „нелегална”, влезе в публичното пространство, малчуганите чуват за нея („щом такова голямо шоу направиха, значи не е само училищен предмет”), носят книги, вземат книги. Нещо като нова игра стана. А те са важните – книгата е край човека само ако е всекидневие от дете. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: