Какво? България ли?

Автор Васил Генчев*

Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!” Алеко Константинов, „Какво? Швейцария ли?…”, София, 12 октомври 1895 год.

За жалост българските граждани рядко имат възможност да се наслаждават на „омайните прелести на нашата дивна природа”, а ежедневно са изправени пред зловонните реалности на дивния ни политически „елит”.
Периодичните разкривания на бивши агенти на ДС, които представляват необходим и важен, но за съжаление твърде закъснял в България процес, разнасят зловонието на българското политическо тяло надлъж и нашир из родината.

Последният пример е шизофренният разговор между двамата бивши агенти на ДС – Алберт и Минко. В диалог, достоен за някой от клиничните случаи на Фройд, двамата си разменят словесни подаръци и дружно оплакват своята тежка участ – служили на родината, безкористно, чисто, а сега – предадени жертви. Всъщност, собствената им виктимизация надали има някакъв смисъл, след като едното бивше ченге е водещ на популярен сутрешен политически блок, а другият – заместник-кмет на София!

Не си заслужава да се прави по-подробен анализ на казаното от двамата служители на НРБ. Наглостта и на двамата няма граници, а особено отблъскваща е позицията на Минко Герджиков, който описва себе си като патриот и идеалист, който е служил едва ли не за честта на родината и световния мир. Всъщност, този човек е безпринципен опортюнист, което е видно от пътя на кариерата му след Десети ноември. Думите и делата му са обида за огромния брой жертви на тоталитарния режим, избитите без съд и присъда, заточените, изселените, лишените от права и образование. Те обиждат и онези, които наистина са вярвали в бъдещето на комунизма и безкористно са отдали силата и младостта си за изграждането на този вид политически и социален ред.

За съжаление, настоящият случай е просто едно малко парче от политическо-икономическата мозайка в България, която е подредена в края на комунистическата епоха и по време на прехода към пазарна икономика. Въпреки, че пейзажите в страната ни наистина напомнят Тирол, структурата на властта е далеч по-сходна с неформално-клановата система в Сицилия, отколото с консоционалната демокрация в Швейцария.

В своето иновативно изследване на мафията в Сицилия като пазарен и социален механизъм, италианският социолог Диего Гамбета използва метафората на лимонения пазар, за да опише традиционната функция на Коза Ностра. Тази идея е изградена в началото на 1970-те от известния икономист Джордж Акерлоф и изследва несигурните пазари, като например на употребявани коли, като ги сравнява с несигурността при купуването на лимони. Гамбета открива, че мафията служи като механизъм за преодоляването на несигурността при пазарните отношения в Сицилия. Звучи познато – спомнете си за лепенките „ВИС” и „СИК” и обменните бюра на силовите групировки. Разбира се, има уловка. Привилегиите са за „наши” хора, доказали принадлежността си. За „патриоти”, както би казал Минко Герджиков. А мнозинството от непосветени може само да се надява, че плащайки над пазарната цена няма да попадне на кух лимон, който оставя горчив вкус в устата.

Доколко става въпрос за „национални” интереси, а не за „частни”, е пределно ясно от ходовете, които висшата комунистическа върхушка предприема през 1970-те и 1980-те години. През 1979 година, тогавашният министър-председател Станко Тодоров издава таен указ, според който народната милиция и гранични войски трябва да подпомагат извозването на тайните стратегически пратки от страната. Тези пратки съдържат оръжие, предназначено за ембаргови държави, амфетамини за пласиране в Западна Европа, както и други ембаргови стоки за тоталитарни режими. В рамките на „Кинтекс” се създава и отдел за „таен транзит”, а незаконният износ се разраства до такава степен, че към 1991 година в различни държави по света са регистрани над 250 ООД, които участват в контрабандната търговия на българската държава. Можем да се досетим, че годишният оборот от над 1 млрд. долара (по данни за 1989 година) едва ли е отишъл за детски градини и читалища.

По-изчерпателни факти за престъпната дейност на Държавна сигурност се изнасят вече и в медиите, публикувани са и изследвания. За съжаление, явно това не прави впечатление на никого в обществото, след като хора като последните „герои” с ДС минало без никакъв срам говорят лъжи и безмислици в публичното пространство.

Липсата на обществен интерес, както и сервилността на медиите, представени в случая от агент Алберт, утвърждават чувството на безнаказаност на българската клептокрация, произлязла от криминалната дейност на органите на Държавна Сигурност и утвърдила политическата си стабилност и икономическа мощ в годините на преход. Примери за корупция, срастване между държава и престъпност и контрол на мафиотски структури върху голяма част от икономическия и обществен живот се срещат и другаде в историята и в настоящето. Но системната безгрижност, с която мнозинството от българите посреща гаврата на ченгетата и мафиотите, се превръща в основна характеристика на страната ни в началото на 21-и век. Преди повече от век Алеко Константинов възкликва: „Има бъдеще нашата хубава България!”, гледайки тиролските пейзажи в българските планини. Дали е предполагал, че това бъдеще се състои в сицилиански социално-икономически строй, в който водеща роля играят агентите на репресивния апарат на тоталитарния режим на Народна Република България?

Използвани източници:
Diego Gambetta. The Sicilian Mafia. Harvard University Press: Cambridge, Mass, 1993.
George A. Akerlof (Aug. 1970). “The Market for ‘Lemons’: Quality Uncertainty and the Market Mechanism”. Quarterly Journal of Economics 84 (3): 488–500.
“The Outer Ring: The Role of Macedonia, Albania, Romania and Bulgaria. Smuggling in Southeast Europe. Centre for the Study of Democracy. CSD Reports, no. 10. http://www.csd.bg/publications/book10/1.3.pdf
___________________________________
* Пускам тази статия на внука ми. Мисля, че заслужава да се публикува – написана е убедително, мотивирано, балансирано (политически) и с известна нотка на Ботевската публицистика в стила.

Но основната причина не е нито, че ми е внук, нито качествата на статията. Главното, заради което я публикувам, е, че в нея има нов поглед върху въпроса за досиетата. Признавам – досега и аз мислех, че разузнавачите не трябва да се забъркват в понятието “агенти” в един кюп с доносниците. И сега съм на мнение, че са много различни.

Но Васко е прав в едно: така или иначе, те са изпълнявали задачи на управляващите, а не някакви отвлечени патриотични в полза на Родината.
Както, между другото, всички разузнавачи от всички времена и държави…

Заб. Статията беше предложена на два от сериозните всекидневници. Единият отговори, че не публикува “персонални нападки”?!? Другият още мълчи…

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 20 февруари, 2008 at 15:42

    И в концлагерите през втората световна, надзирателите или както са се казвали в Германия, са смятали, че изпълняват патриотична мисия, но това не ги прави по-малко убийци! Поздравявам те за позицията ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: