Daily Archives: 18 февруари, 2008

Милчо

От вчера Милчо нещо се върти около мен когато съм на компютъра, обикаля, качва се да види “как върви”. Докато преди малко изплю камъчето:
“Няма ли да напишеш пак за мен нещо?”.
– Да напиша, – казвам – защо да не напиша. Ама да не се сърдиш после!
– Няма. – вика – Ясно ми е, че не може само да те хвалят. Ти да не си мислиш, че си само за хвалба? Ако види някой как ме решиш с греблото!..

Прав си е, душмански го реша! Като му видите снимката накрая ще ви стане ясно защо. И Колчо имаше голяма козина (по няколко найлонови плика напълвах годишно с нея, имаме и възглавници), но неговата е същинска непроходима джунгла. По това време на годината и градинско гребло не можеш прокара – мъхът отдолу се оплита с дългите косми на едни топки, не ти е работа! Голямо скубане пада, чак ми дожалява.

Вярно, че откакто си отбираме от приказката няма “активна защита”. Миналата пролет по ръцете ми до лактите трудно се намираше “нетатуирано” място – защищаваше се с всички възможни средства (а те хич не са малко, уверявам ви!). Бяхме стигнали до фаза аз да държа, а зет ми с гребло и ножица “да оперира”. 🙂

Тази година сме по-добре. Първо, кротува щом ръката ми е на главичката му и му говоря. И второ, след лятното остригване сега няма толкова лошо оплитане.

А иначе си е красавец, нали?

Споменах, че вече си разбираме от приказката. Не е съвсем точно. Истинските приказки са малко, повечето е мощно “облъчване”. Не знам какъв му е радиуса на действие, ама е силно. А и той е наясно, че го приемам – изобщо не се притеснява за визуален контакт и пр., стои някъде, където изобщо не се виждаме и започва да си излага претенциите. 🙂 Няма две-пет, с каквото и да си залисан в момента, той нахлува като нелегална радиостанция!

Преди двайсетина дена една сутрин на кафето му казвам: “На Колчо като говорех и той ми отговаряше. А ти само ме гледаш и си мълчиш, едно “да” не казваш.”
“Как искаш да ти го казвам” – чувам радиостанцията.
“Ами-и…мигни с очи.” – стреснато казвам на глас аз (нищо друго не ми дойде на ум).
И хоп, Милчо мигна! Два пъти едно след друго. Това и на мен ми дойде много. “Съвпадение” – мисля си – “ей сега ще стане ясно”.
– Така ли ще ми казваш “да”? – питам аз ококорените очи. “Кльоп, кльоп” ми отговарят те.

Ако щете вярвайте, то не си е за вярване. Ама оттогава като трябва да отговори “да” мига с очи. Че и там влага някакви нюанси – понякога бързо и енергично, друг път бавно, протяжно.

Споменах за кафето, та да обясня. Сутрин ставаме с Милчо между 5,30 и 6 часа. Ако не стана сам той точно в 6 ме събужда енергично. И отиваме да си правим кафе. Аз го пия шварц горещо, той го ближе сухо от дланта ми. Има си точна доза и не я превишава – излишното оставя. После приготвяме каничка кафе за младите и отиваме на разходка.

Миналата година имахме една история. По едно време започнахме да намираме на земята по една разкъсана цигара. Отначало решихме, че ги използва за игра, макар че не ни беше ясно как ги взима от кутията като тя си стои неразкъсана и затворена на масата. Разбира се, взехме за всеки случай мерки, вечер не оставяхме цигари на открито.

Не се мина много време отново започнахме да намираме по една (само!) разкъсана цигара. Обяснение нямаше – цигари на открито вече не оставяхме през нощта.

След доста дебнене разкрихме загадката: нашият си скрил дълбоко под килима десетина цигари на място, където не се стъпва (за да не ги открием!) и си вади по една за кафето. Нали и ние го пием с цигара! 🙂
Така и не стана ясно, дали е похапвал от тютюна или само е “пушил”… 😉
………………….
– Е, сега доволен ли си? – питам го.
– Пак добре, че не разказа оня случай, когато одрасках мама и ти ми се караше ядосано, пък аз виновно ти се оправдавах – отвръща ми той. 🙂

list-0221.jpg

list-0241.jpg

Референдуми…

Два референдума – два свята. Местни!

Подготовката на единия беше почти два месеца. Ама не каква да е подготовка, ами с тежка артилерия и авиация! Направо позициите на противника бяха изравнени със земята.
То не бяха електронни медии, книжни медии, нет-форуми и блогове, социологически изследвания настроенията на развълнуваните граждани, изявления (без малко да сбъркам да напиша “изхвъргания”) на големи и малки политици – каквото се сетиш, все ще е вярно! Чак една “световна” телевизия цял ден показваше изтичащите секунди до края на гласуването. Не знам само дали един политик с пронизващ поглед не се е появявал от време на време с насочен срещу зрителя пръст да пита “Ти гласува ли?”. Всичките българи (барабар с варненци) станахме бургазлии вчера. 🙂

Изобщо направи се всичко възможно да бъде подкрепено смелото бургаско гражданско общество.

И чак снощи се разбра, че не било точно “бургаско”, а Бойко-Борисовско. Не било гражданско, а герберо-атакистко. Не било общество, а парт-ество. 🙂

Резултатът безспорно е голям успех – цели 26,5% от разбуненото бургаско гражданство гласуваха! Почти колкото гласовете за ГЕРБ и “Атака” на последните местни избори… :р

Другият беше скромен, дребна работа. Мина между другото. Някакво дребно селище проведе референдум за хранилище на радиоактивни отпадъци. Ни “клатене на управляващите”, ни обещания от висши пожарникари за митичното бъдеще – изобщо нищо интересно. Затова днес в “24 часа” изобщо не открих информация, а в “Сега” има в “Накратко” (заедно с още няколко бележки) следния текст:

Жителите на Нови хан се обявиха против продължаването на експлоатацията на хранилището за радиоактивни отпадъци. Това те направиха по време на местен референдум, при който до края на деня гласуваха над 60% от имащите право на глас. Изборният ден премина без инциденти и жалби. Въпросът, на който отговаряха жителите на селото, е да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови хан. В това хранилище се пазят голяма част от отпадъците от медицинска и друга апаратура, в която се използват изотопи на радиоактивни вещества.

Иначе, казват, че референдумите били много хубаво нещо, защото били пряка демокрация…

Прави са високо образованите да казват, че народът ни е прост и неук – толкова е прост, че и политиците не можаха да го излъжат! 🙂

%d блогъра харесват това: