Аз – за циганите

Моето отношение към циганите вече беше “подсказано” и съответно предсказуемо. Затова трябваше да бъде изложено кратко и ясно, подкрепено с един-два житейски примера – според писмовните правила.🙂
Както често става, “ситуацията се измени”.😉

Бързам да предупредя: сензационен обрат в мнението ми няма да има. Не виждам причини да ги обособявам отделно от отношението ми към хората изобщо. То винаги е било като към такива като мен. Благодарен съм за това на родителите ми, лека им пръст.

Никога не съм имал предвид човекът срещу ми какъв е от тази гледна точка. Още по-малко при познати и приятели. Затова трябваше да се замисля за да изброя, че съм имал приятели евреи, турци, цигани, арменци, помаци, руснаци, унгарци, сърби. И може и да пропускам “някакви”.🙂 Приятел циганин имах още в консерваторията, даже бях “почетен” гост на сватбата му. Приятел циганин-клошар (и такива има!) имам и сега – за него ще разкажа някой ден, струва си.

Сукал съм циганско мляко – майка ми не е имала достатъчно кърма. Това сега сигурно е трудно разбираемо за всички, които “познават циганите отдалеч”. Особено като се има предвид, че и двата ми рода в Сливен са били между първенците в града и надали са допуснали първородния внук да сучи мляко от “мръсна циганка”.

Да, циганите – също като всички останали – не са еднородни, еднакви. Много даже са различни. Книжна представа може да се получи от Уикипедия, там доста подробно е написано за това – http://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани

Но имат нещо общо, за което са следващите редове.

Когато написах в предишното си писание, че в сравнения с тях ние сме “еднодневки”, нямах предвид дългия историческия период откогато са познати. В това отношение и ние, българите, сме впечатляващи, особено с дълголетието на държавата си (не само тук, на Балканите, но и преди това).
Имах предвид техния уникален “застой” през хилядолетията по отношение на жизнени навици. Толкова повече уникален, като се има предвид, че не са се живели някъде изолирано (вероятно някое наскоро открито диво племе без допир с останалия свят също има хилядолетия зад гърба си), а сред развиващия се интензивно цивилизован свят. Който, при това, винаги ги е имал за “таралеж в гащите” и се е мъчил или да се отърве от тях, или да ги претопи (“интегрира” както е прието сега за благозвучие🙂 ).

Трудно ми е да си обясня това. Не зная други, които да са толкова бързо приспособяващи се към нуждите на всекидневното оцеляване. Но с рязка, жестоко очертана граница – без промяна на същността им!
Прилича ми на експеримент на Природата за “алтернативно” развитие на човека. Природосъобразно, един вид…🙂

В началото на 90-те имах случай да разговарям с възрастен интелигентен циганин (и двамата бяхме на един голям обществен форум). В разговора той ми каза (по смисъл): “Нашите хора много бързо се преустройват. Няма нужда от специални съобщения и указания, от слухове и предаване на опит. Буквално за часове те сменят начина на придобиване прехраната, ако предишният е станал нерентабилен и опасен.”
За часове, без бързоходци и телеграми🙂, циганите от всички квартали на София и из цяла България! Това не ви ли напомня онова научно съобщение за хиперкомуникацията на мравките?

Още един доста странен факт ще разкажа. Вече знаете за мястото ни, имате някаква представа. В околните села живеят доста цигани, а и Ихтиман не е много далеч. Въпреки, че в местността няма истински вили, почти всяка зима има набег и разбити бунгала. Крадат покъщнина – прибори, обикновени инструменти, дрехи – знаете, че няма ток и съответно някакви по-ценни уреди и апарати.
Всички съседи са били “посещавани”. Само аз не. Нещо повече – вече 16 години аз не употребявам ключ. Нито за вратата на оградата, нито за бунгалата. Отиваш и влизаш спокойно. Нямам откраднат даже един нож, вилица или лъжица. А имам интересни неща – например хубави сервизи за кафе и храна, хубави прибори, пръскачка за препарати, която се задвижва с акумулатор…

Няма да се опитвам да търся обяснение. Но при мен циганите, които минават понякога през лятото, са винаги посрещани като всички други. Разменяли сме по някоя дума, жена ми се уговаряше с циганките кога да дойдат за детски и други излишни дрехи, които им носехме. Карали са ми дърва, като ги разтоварят сме сядали на чашка ракия… С една дума имат поглед върху обстановката.

Поотплеснах се. Затова приключвам засега.

За финал в какво съм сигурен:
Сигурен съм, че ще престанат нападенията над товарни влакове и разтоварване на цели вагони скрап край Перник от момента, когато това стане опасно и сериозно (постоянно ефективно!) наказуемо!

Още за циганите

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 12 февруари, 2008 at 16:21

    Така е. „Да са толкова бързо приспособяващи се към нуждите на всекидневното оцеляване, но с рязка, жестоко очертана граница – без промяна на същността им.“ В това отношение са като евреите. Не знам дали е наистина ценност това съхранение на същността им (може да се гледа по различни начини), но показва вековни приоритети на племена живели именно „в робство“ – тоест, в подчинен социален статус сред чужда държава. Бих казала, че помаците и българите-католици имат донякъде тази характерна черта, но само донякъде.

  • Графът  On 12 февруари, 2008 at 18:07

    Съгласен съм. За католиците не знам, но помаците до голяма степен. Интересното (и многозначителното!) при тях е, че жените са ревностните пазителки на традицията – мъжете са много по-освободени и отворени към света.
    Интересен въпрос (който би трябвало да интересува науката) е дали наистина съхраняването на същността е положително за еволюцията. От гледна точка на запазване рода (племето) да, но относно цялостната еволюция?

  • razmisli  On 12 февруари, 2008 at 18:50

    Ами жените по принцип са по-консервативният елемент в едно общество🙂 И по принцип, женските животни се приспособяват към променените към по-трудно природни условия, докато мъжките решават проблема радикално, примерно чрез търсене на нови територии.

    Винаги съм се питала дали запазването на същността е добро, лошо или неутрално. Понеже в работата си се докосвам до различни култури и цивилизации, прави ми впечатление как идентичността на една група се създава до голяма степен изкуствено, а запазването и е въпрос на комбинация на обстоятелства. Например финикийците, които са ми любими. Невероятно изобретателни и умни, умели в преживяването (survival), търговци създали свои местенца навсякъде по Средиземноморието, успявайки да съжителстват мирно с местните, понеже намеренията им са били само търговски, а не завоевателни. Но идентичността им се е загубила, докато на войнствените римляни, „грабители“ на чужди изобретения и идеи, се е запазила. Защо? И важно ли е това за нещо в края на краищата? Всички тези племена не са изчезнали, всички са имали поколение на което са предали гените си и до голяма степен идеите си, но не непременно това поколение е запазило сърцевината на идентичността си. Разбира се, и римляните до голяма степен са променили почти всичко около себе си, и поминъка си, и религията си, но са запазили идентичността си до голяма степен; във всеки случай, различни нации се чувстват техни наследници. Докато умните и оправни финикийци не са го направили; знанията им са се предали по-нататък не само на тяхното поколение, но и на други народи, но самите те като корен нямат непрекъснато продължение. Кое е важно и доколко е важно това за отделния човек и за отделната нация, не знам. Има ли значение, че българите сме забравили някакви свои древни корени? Че днес сме смес от различни народи? Може би ако непроменимата идентичност носеше някакво знание, което би помогнало за еволюцията, тогава запазването и би било положително. Но ако допринася за това групата да бъде преследвана заради различността си в държавата, в която се намират, тогава не е положително. Например филмът „Време разделно“ (когото не мога да понасям иначе за манипулативността си и измисления си историцизъм) в един момент поставя въпроса „Доколко е важно да запазиш идентичността си и да умреш, или да я промениш и да оживееш?“, без да дава отговор. За мен същността като групова идентичност е чисто човешко (цивилизационно) качество и още не съм открила значението му.

  • Графът  On 12 февруари, 2008 at 19:40

    Това трябва да го повторите като тема във Вашия дневник! Освен размислите има и „скрита“ „навеждаща“ информация – досега знаех за финикийците само кои са, сега само с няколко изречения ми ги направихте симпатични – излиза, че те са себеотдаващи се безкористно. И имат “поколение” във всички!

  • razmisli  On 12 февруари, 2008 at 23:57

    Добре🙂 Съжалявам за предългия, че и разхвърлян коментар. Ако искате, изтрийте чаршафа и ще го пусна при мен в края на седмицата.

  • Графът  On 13 февруари, 2008 at 07:19

    О, не, няма да го изтрия! Това си е вече „моя“ скъпоценност!🙂
    Просто имам предвид, че като тема ще го прочетат повече хора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: