Daily Archives: 12 февруари, 2008

Аз – за циганите

Моето отношение към циганите вече беше “подсказано” и съответно предсказуемо. Затова трябваше да бъде изложено кратко и ясно, подкрепено с един-два житейски примера – според писмовните правила. 🙂
Както често става, “ситуацията се измени”. 😉

Бързам да предупредя: сензационен обрат в мнението ми няма да има. Не виждам причини да ги обособявам отделно от отношението ми към хората изобщо. То винаги е било като към такива като мен. Благодарен съм за това на родителите ми, лека им пръст.

Никога не съм имал предвид човекът срещу ми какъв е от тази гледна точка. Още по-малко при познати и приятели. Затова трябваше да се замисля за да изброя, че съм имал приятели евреи, турци, цигани, арменци, помаци, руснаци, унгарци, сърби. И може и да пропускам “някакви”. 🙂 Приятел циганин имах още в консерваторията, даже бях “почетен” гост на сватбата му. Приятел циганин-клошар (и такива има!) имам и сега – за него ще разкажа някой ден, струва си.

Сукал съм циганско мляко – майка ми не е имала достатъчно кърма. Това сега сигурно е трудно разбираемо за всички, които “познават циганите отдалеч”. Особено като се има предвид, че и двата ми рода в Сливен са били между първенците в града и надали са допуснали първородния внук да сучи мляко от “мръсна циганка”.

Да, циганите – също като всички останали – не са еднородни, еднакви. Много даже са различни. Книжна представа може да се получи от Уикипедия, там доста подробно е написано за това – http://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани

Но имат нещо общо, за което са следващите редове.

Когато написах в предишното си писание, че в сравнения с тях ние сме “еднодневки”, нямах предвид дългия историческия период откогато са познати. В това отношение и ние, българите, сме впечатляващи, особено с дълголетието на държавата си (не само тук, на Балканите, но и преди това).
Имах предвид техния уникален “застой” през хилядолетията по отношение на жизнени навици. Толкова повече уникален, като се има предвид, че не са се живели някъде изолирано (вероятно някое наскоро открито диво племе без допир с останалия свят също има хилядолетия зад гърба си), а сред развиващия се интензивно цивилизован свят. Който, при това, винаги ги е имал за “таралеж в гащите” и се е мъчил или да се отърве от тях, или да ги претопи (“интегрира” както е прието сега за благозвучие 🙂 ).

Трудно ми е да си обясня това. Не зная други, които да са толкова бързо приспособяващи се към нуждите на всекидневното оцеляване. Но с рязка, жестоко очертана граница – без промяна на същността им!
Прилича ми на експеримент на Природата за “алтернативно” развитие на човека. Природосъобразно, един вид… 🙂

В началото на 90-те имах случай да разговарям с възрастен интелигентен циганин (и двамата бяхме на един голям обществен форум). В разговора той ми каза (по смисъл): “Нашите хора много бързо се преустройват. Няма нужда от специални съобщения и указания, от слухове и предаване на опит. Буквално за часове те сменят начина на придобиване прехраната, ако предишният е станал нерентабилен и опасен.”
За часове, без бързоходци и телеграми :), циганите от всички квартали на София и из цяла България! Това не ви ли напомня онова научно съобщение за хиперкомуникацията на мравките?

Още един доста странен факт ще разкажа. Вече знаете за мястото ни, имате някаква представа. В околните села живеят доста цигани, а и Ихтиман не е много далеч. Въпреки, че в местността няма истински вили, почти всяка зима има набег и разбити бунгала. Крадат покъщнина – прибори, обикновени инструменти, дрехи – знаете, че няма ток и съответно някакви по-ценни уреди и апарати.
Всички съседи са били “посещавани”. Само аз не. Нещо повече – вече 16 години аз не употребявам ключ. Нито за вратата на оградата, нито за бунгалата. Отиваш и влизаш спокойно. Нямам откраднат даже един нож, вилица или лъжица. А имам интересни неща – например хубави сервизи за кафе и храна, хубави прибори, пръскачка за препарати, която се задвижва с акумулатор…

Няма да се опитвам да търся обяснение. Но при мен циганите, които минават понякога през лятото, са винаги посрещани като всички други. Разменяли сме по някоя дума, жена ми се уговаряше с циганките кога да дойдат за детски и други излишни дрехи, които им носехме. Карали са ми дърва, като ги разтоварят сме сядали на чашка ракия… С една дума имат поглед върху обстановката.

Поотплеснах се. Затова приключвам засега.

За финал в какво съм сигурен:
Сигурен съм, че ще престанат нападенията над товарни влакове и разтоварване на цели вагони скрап край Перник от момента, когато това стане опасно и сериозно (постоянно ефективно!) наказуемо!

Още за циганите

%d блогъра харесват това: