Младеж!

Периодично възпитанието на днешната младеж е обект на обсъждане. Не от днес и вчера. По най-различни поводи – учителската стачка, реформи в образованието, сега и Църквата се включи с въпроса за религиозно обучение…
Най-различни мнения и предложения съм чел как да направим младежите по-добри.

Пиша по въпроса, но, спокойно!, няма да разправям по старчески обичай колко добри сме били ние и колко лоши са днешните.🙂

Работата е там, че се изпуща нещо много съществено в този проблем.
Необходимостта от възпитание на определени ценности е безспорно. Е, добре, възпитали сме ги от малки в такива ценности. Имат си ги. А мислим ли къде ще ги прилагат? Във всекидневните си задължения и отношения? Хе, май сте забравили какво означава да си млад!
Коя е първата характеристика за всеки младеж, какъвто и да е той?

Че кипи от енергия!

Ето тук е скрит заека! Трябва да се мисли как младежта ще изразходва излишъка от своята енергия, каква възможност ще ù се осигури.

Не е нужно да се впускам в примери и предложения – за какво говоря и така е ясно.

А колко този въпрос е решаващ говори недвусмислено факта, че всички идеологии и строеве имат някакви решения и структури в тази насока. Скаути, Корпусът на мира, “зелените”, бригадите и тимуровските команди при социализма, Червеният кръст, спорта и още, и още. Всеки строй е търсил форми за “по-специални” занимания на младежите – защото е ясно, че иначе те ще си ги намерят сами, Бог знае под каква форма. Както става май сега у нас.

Всъщност към тази тема ме насочи дребен случай:
На изхода от градината на НДК има поставена стойка с два телефона. Знаете ги – странично са защитени с плексигласови стъкла. Преди време някой счупи стъклата, преди месец ги направиха отново. Сега отново са натрошени – всичките.

Разбира се, тези форми няма да свършат работа, ако просто целта им е да се ангажират с работа. Те трябва да носят за тях чувството, че тази работа е важна и че ги прави “по-големи”, вършат нещо, което даже възрастните са загърбили.

Накратко, за ценностите трябва да се мисли, но и за енергията не трябва да се забравя.
________________
Отначало написах заглавие “Младежта”. После го промених умишлено за да напиша какво се сетих:
“Младеж” е една от по-особените думи в нашия език. Така написана тя има 2 рода и 2 числа – единствено и множествено. Без “още нещо” не се разбира какво е точно. Като възпитанието…🙂

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Svetlina  On 16 февруари, 2008 at 12:18

    Мммм прав си, ама май имаме повече енергия и от скаутите – примерно най-хойкащото момче от моя випуск беше в БЧК и даже ръководеше група, тренираше волейбол и не забравяше да идва и на училище. Други двама свиреха в рок група (сами си композираха и пишеха всичко), ходеха на уроци по история + участваха в разни възстановки като членове на Военния клуб. За себе си пък да не говоря. Аз и вчера само като подуших вятъра и се втурнах да тичам и да се въртя🙂
    Та, каквото и да правим, все си ни остава енергия.

  • Графът  On 16 февруари, 2008 at 17:39

    Точно това казвам и аз, Svetlina (дано не сте го приели като морализаторство)! Умни сте!
    И никой от вас не е тръгнал да чупи стъклата на телефонните кабини, нали?🙂
    Сега си спомних думи на майка ми: като съвсем малък съм казвал: “Или ми кажи какво да правя или ми дай да ям!”🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: