Басът

Чета днес: хванали се на бас, че ще паркират джип на покрива на 5-етажна сграда. Снощи и в новините ми се мярна този случай.
Вдигнали го до горе, ама нещо почнало да поддава в конструкцията, започнали бързо да го свалят и в крайна сметка го изпуснали на земята.

Това което видях снощи ми напомни филма “Зорба гъркът” – участниците в спектакъла (според вестниците наблюдаван от поне 500 души) не само нямаха вид на ядосани край падналия на таван джип, ами май едвам се сдържаха да не се разсмеят с пълно гърло.
Ще кажете “явно са хора, за които един джип е нищо работа”. Сигурно е така. Но колко от тези, които бързат да си купят последните модели коли за милион и нагоре, са способни да се хванат на такъв бас?

Спомних си и една история с бас от детството, станала около 40-та година в Трявна.

През целия град по дължина тече река. По-точно е да се каже, че той е построен по бреговете ù. Реката не е голяма, но не е пресъхващо през лятото дере. Има три старинни каменни мостове, единият от които – зад часовниковата кула – е известен от много фотографии и картички.

Място на действието на историята, която разказвам е средния мост. Там коритото на реката е доста широко и дълбоко, затова и моста е построен равен от бряг до бряг, а не изгърбен като останалите два. Сега край него е построен допълнителен по-широк – без да разрушават стария.
Всичките мостове имаха каменни плътни парапети с дебелина около 15-ина сантиметра с доста заоблени ръбове в горната част.

Не беше рядкост тогава реката да придойде (обикновено рано напролет) и даже да излезе от бреговете си, но това не беше кой знае какво бедствие – все пак става дума за планински град, има накъде да се изтича водата, а и коритото ù беше доста широко.
Случаят, за който си спомних, стана при едно такова доста голямо наводнение. Коритото на реката беше запълнено открай до край с бурна мътна вода която на по-ниските места преливаше. Влачеше и цели отскубнати дървета. Доста си беше страшничко. При средния мост нивото вече беше стигнало до края на каменния парапет и от време на време някой талаз прескачаше на моста.
Един от приятелите на родителите ми – Владо Велев – се хванал на бас, че ще премине по парапета на моста. Това си беше чисто самоубийство ако загуби равновесие и падне към страната на реката водага щеше да го засмуче. А да се премине по парапета не беше лесна работа дори в нормално време – твърде тесен и оронен беше за да пазиш стабилно равновесие.

Въпреки уговорките и даже опит насилствено да го спрат, чичо Владо премина!

Сигурен съм, че не е било заради печалбата от баса. Тогава не се говореше толкова за нея, нямам изобщо спомен голяма или малка е била и дали са платили загубилите. Най-вероятно да е станал един гуляй.🙂

Затова пък цяла година след това си спомняха и говореха за този случай. И аз сега си го спомних – след колко години?🙂

Да се хванеш на такъв бас трябва да имаш нещичко отвътре!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 11 февруари, 2008 at 19:20

    Басът е въпрос на чест… Но за съжаление ние си спомняме повече тези случаи, при които някой е спечелил с риск. Затова и традицията продължава.

  • Графът  On 11 февруари, 2008 at 19:54

    Така е, басът е изява на чест. Да заложиш чест в доказателство за твърдение. Затова в него винаги има някакъв риск – ако не друго, болезнена раничка от загуба…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: