Daily Archives: 10 февруари, 2008

Басът

Чета днес: хванали се на бас, че ще паркират джип на покрива на 5-етажна сграда. Снощи и в новините ми се мярна този случай.
Вдигнали го до горе, ама нещо почнало да поддава в конструкцията, започнали бързо да го свалят и в крайна сметка го изпуснали на земята.

Това което видях снощи ми напомни филма “Зорба гъркът” – участниците в спектакъла (според вестниците наблюдаван от поне 500 души) не само нямаха вид на ядосани край падналия на таван джип, ами май едвам се сдържаха да не се разсмеят с пълно гърло.
Ще кажете “явно са хора, за които един джип е нищо работа”. Сигурно е така. Но колко от тези, които бързат да си купят последните модели коли за милион и нагоре, са способни да се хванат на такъв бас?

Спомних си и една история с бас от детството, станала около 40-та година в Трявна.

През целия град по дължина тече река. По-точно е да се каже, че той е построен по бреговете ù. Реката не е голяма, но не е пресъхващо през лятото дере. Има три старинни каменни мостове, единият от които – зад часовниковата кула – е известен от много фотографии и картички.

Място на действието на историята, която разказвам е средния мост. Там коритото на реката е доста широко и дълбоко, затова и моста е построен равен от бряг до бряг, а не изгърбен като останалите два. Сега край него е построен допълнителен по-широк – без да разрушават стария.
Всичките мостове имаха каменни плътни парапети с дебелина около 15-ина сантиметра с доста заоблени ръбове в горната част.

Не беше рядкост тогава реката да придойде (обикновено рано напролет) и даже да излезе от бреговете си, но това не беше кой знае какво бедствие – все пак става дума за планински град, има накъде да се изтича водата, а и коритото ù беше доста широко.
Случаят, за който си спомних, стана при едно такова доста голямо наводнение. Коритото на реката беше запълнено открай до край с бурна мътна вода която на по-ниските места преливаше. Влачеше и цели отскубнати дървета. Доста си беше страшничко. При средния мост нивото вече беше стигнало до края на каменния парапет и от време на време някой талаз прескачаше на моста.
Един от приятелите на родителите ми – Владо Велев – се хванал на бас, че ще премине по парапета на моста. Това си беше чисто самоубийство ако загуби равновесие и падне към страната на реката водага щеше да го засмуче. А да се премине по парапета не беше лесна работа дори в нормално време – твърде тесен и оронен беше за да пазиш стабилно равновесие.

Въпреки уговорките и даже опит насилствено да го спрат, чичо Владо премина!

Сигурен съм, че не е било заради печалбата от баса. Тогава не се говореше толкова за нея, нямам изобщо спомен голяма или малка е била и дали са платили загубилите. Най-вероятно да е станал един гуляй. 🙂

Затова пък цяла година след това си спомняха и говореха за този случай. И аз сега си го спомних – след колко години? 🙂

Да се хванеш на такъв бас трябва да имаш нещичко отвътре!

– У-у, цигани!

Запознахме се с мишките, дойде ред на циганите! 🙂

Тук работата се оказа доста по-сложна.

Мишките, общо взето, гледат много да не ни се мяркат – знаят какво може да очакват от “онова двукрако животно, дето се мисли за най-умно”. 🙂 Затова и ние се сещаме за тях рядко.
За разлика от циганите – тях ги срещаме всеки ден. Ако пропуснем, медиите ще се погрижат да ни разкажат как цигани та-та-та. Или водач на атакуваща политиката партия ще ни каже на следващия ден след някое загадъчно убийство, че цигани са убийците.

Тук “циганите”, там “циганите” – още от деца се научаваме, че са “опасни” (“Бъди послушно, да не дойде циганката да те вземе”) и трябва да стоим далеч от тях. Априори, също като мишките – щом майка ми я страх от тях, значи и аз трябва да се страхувам…

Като пораснем разбираме, че са най-ниско качество хора и освен за сапун (както е прозрял Хитлер навремето 😉 ) за друго не стават. А на всичкото отгоре има опасност да ни присвоят страната, защото стават все повече (ние защо не ставаме никой не ти казва!).

С тях няма как да се опознаеш в някое празно училище. Тия, които ги защищават, интегрират и т.н. също няма да ти помогнат особено – те също тръгват от позицията, че това са “бамбашка” хора, които трябва да се преработят в “нормални”…

Аз си имам свои впечатления – получени по принципно същия  начин като тези за мишките. И тях ще споделя. Но след като тук става въпрос за хора, които живеят около нас, пък ние мислим, че не са като нас, реших, че най-добре да видя (нали си имаме интернет? 😉 ) какви са и откъде са.
Е, видях! Google дава (само за 0,13сек. 🙂 ) на “цигани” 255 хил. адреса, а на “роми” – 1млн. и 100 хил. След като ги прегледах 🙂 разбрах следното:

– Не само на нас са непознати, ами и науката още не е казала категорично “това е” – особено по произхода.

– Най-старото им споменаване е в Шумерски текстове отпреди повече от 4000 години. Шумерската цивилизация е времето на първите държави и писменост.* От намерени текстове (в които още тогава ги наричат “ца-гас”) става ясно, че това са хора, изпаднали по някаква причина от социалните структури на шумерските, акадските и хуритските общества (в които 90% са били фермери – първите в историята) – маргинали изгубили земята си, социални аутсайдери.

– Още от тогава се споменава във връзка с тях за крадене на коне (Египет) и професионални певици – хетски владетел канил 2 цагас-певици за откриване на храм!

– Когато идва империята на персите, една от първите им работи била да ликвидират скитничеството и да разкарат цагас колкото може по-далеч. В резултат няколко века по-късно в елинистична Мала Азия се появяват отникъде цагас – наречени вече атсингане – които практикуват гледане в бъдещето , астология, пророкуване и магия, „омагьосване на змии и мечкарство…

Да-а-а… Древни хора. Които повече от 4000 години са запазили в основни черти същността си.

Как е възможно? За този период сумата народи, империи (маркиращи развитието на това, което наричаме цивилизация) са изчезнали, а циганите непокътнати! Даже в способността да пеят и се веселят, да крадат коне, да правят магии и разиграват мечки…
Къде остават законите на еволюцията? Защо при този древен народ не действат? Какъв е този феномен? Имаме ли основание (а и възможности!) да се мъчим да ги променяме (интегрираме), след като в сравнение с тях ние сме исторически “еднодневки”? Има ли някакви шансове в това отношение, след като всички от самото начало са се мъчили безуспешно да го направят?

Дълга тема. Не може да се събере в някакво писание в блог. Даже в много писания не може. Но все пак ще я продължа – най-малкото за да кажа какво мисля и аз лично…

(следва продължение на темата цигани)
____________________
* От тогава са и първите известни сборници със закони

%d блогъра харесват това: