Юруш, народе, на гювеч!

Това за референдумите, онова за избирателен кодекс…
Облъчваха ни, облъчваха – и тия дни казаха, че до края на годината трябва да се приеме…пак закон. Нямало време за цял кодекс, та щял да бъде само нов закон. Т.е., разбирай да се измени сегашния. Всички заедно щели да умуват какъв да бъде. Е, не съвсем заедно, де… 😉

И за референдумите ни отпуснаха гювеч. 150 хил. се подписват и ако не се загубят подписите в Народното събрание те ти и референдум. Да се знае какво иска народа, демек, че иначе откъде да знаят властимеющите?

Както се казва “На западния фронт нищо ново”. И няма изгледи да се случи.

Вярно е, че никакъв закон не може да промени изведнъж положението с гласуването. Това е въпрос на политическо възпитание, по-точно на самовъзпитание. От промените насам основната “грижа” на политиците ни беше да научат хората, че те трябва да слушат тях за кого да гласуват. И го направиха напълно успешно чрез политическото противопоставяне на ниво “враг” и, не на последно място, чрез избирателния закон. До степен, че действаха дори такива куриозни недоразумения като “гласуване с отвращение” и “кмет на София от БСП връща социализма”. 🙂

Това, кой ще спечели дадени избори, е вторият въпрос за тях – нали след поредните ще има и следващи.
Първостепенният е да не може никой да се набърква в елитите на партиите. “Ние ще ви кажем за кого да гласувате” – и народа изпълнява. 75% – 60% – 50% – 40% – 30%…

Че намаляват послушните политиците не се стряскат особено – и половин процент да останат парламента пак ще е легитимен. В закона няма граница. Но стават опасно много процентите, които могат да хукнат я след цар, я след пожарникар.

Затова се замислиха за поредна доза опиат:
Мажоритарен принцип или елемент (преференциално гласуване) във вида, който сега се канят да ни пробутат. При това си го гласят така, че като се отметна в бюлетината аз, жената, децата и любовницата и депутатството ми е в кърпа вързано 🙂 (без праг или с много нисък – както настоява проф.Константинов!).

Мажоритарен, ама за големите партии и за нашите хора. Малките ако ще и Исус Христос с учениците му да сложат начело на листите все тая – всеки си мисли “тия са малки, непознати, нямат никого зад гърба си и няма да могат да спечелят, за какво да си хабя гласа”. И е прав – ще му го разпределят при големите…

Твърде песимистично (безнадеждно) започна да изглежда написаното дотук. Така е, но само относно очакванията ми какво ще ни предложат партиите.

Що се отнася до “превъзпитанието на народа”, работата не е толкова трудна. Появи ли се решение, което да му даде възможност да усети, че може да решава наистина той, а не партиите и политиците, и нещата ще тръгнат бързо.

Такава възможност партиите около властта (и опозицията имам предвид в това число) няма да ни поднесат – всичко, което предложат, ще е подчинено на техните интереси, колкото и примамливо да звучи на пръв поглед.

Колкото до референдумите – освен в Швейцария някъде другаде в света да се използват като основен инструмент на управление? Това не е случайно – те се манипулират по-лесно и от избори. Без листи и алабала. Достатъчно е внимателно формулирани въпроси… 😉

А и ще видим как ще бъде записано значението на тяхното решение – препоръчително или задължително за изпълнение (много се съмнявам във второто!).

Между другото, ако не се лъжа даже и в Швейцария има възможност управляващите да не изпълнят решение на референдум…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: