Daily Archives: 7 февруари, 2008

Маа Джонг

Вероятно знаете – това е игра за четирима играчи, произхождаща от Китай. Значението на двете срички Маа-Джонг е Врабчета или Ято Врабчета. Ето защо играчите на тази игра казват за себе си, че са Пазители на Врабчета.
За тази игра на думи спомага и един от елементите на печелившата комбинация, който се нарича Око – едно око винаги наблюдава врабчетата: или за да ги запази, или за да ги нападне и разпръсне.

Практикуването на Маа Джонг изисква умения, стратегии и пресмятания, така както и определена доза късмет. В зависимост от различните варианти на играта, късметът може да е само за красота или да е основният и определящ елемент за успех. В Азия Маа Джонг е практикуван широко като хазартна игра.
В http://bg.wikipedia.org/wiki/Маа_Джонг може да се прочете подробно за играта.

Защо пиша всичко това? Може да се предположи, че съм запален играч. Но не съм. Съвсем друга е причината за това писание.

В един от литературните сайтове мярнах разказ с това заглавие. Полюбопитствах – интересно ми беше какъв разказ може да се напише за една игра (за която имах много бегли впечатления, между другото). С отварянето ме чакаше изненада. Автор е дъщеря ми, а тя не пише дълги текстове, разкази. Прочетох го веднъж набързо, после се наложи още един път бавно. Който се заинтересува ще разбере защо.

Няма да го коментирам по понятни причини. Но мисля, че си струва да ви обърна внимание на него. Ще го видите ето тук: http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=1480.0
_________________
Под черта са необходими малко обяснения, за да не се чудите. В нашето семейство няма практиката “Виж какво написах”. Откровено, аз не мога да кажа колко са произведенията на дъщеря ми. Нещо повече, преди време случайно научих чак при четвъртото му участие, че внукът ми чете кратки разкази в едно нощно предаване на радио „Христо Ботев“ (а и въобще, че пише разкази)…

Не казвам, че така трябва, но…това е положението! 🙂

Продължение след края

Съседната ни кооперация има дворче, през което се излиза на улицата. Там редовно живеят по няколко котки. Пътят ни за разходка с Кольо минаваше от там и на него много му се искаше “да осъществи контакт”. 🙂 Беше наясно, че се плашат ако се втурне, затова само се спираше да ги гледа. Последната година бяха се сприятелили с една котка, тя редовно чакаше по време, когато минаваме. Но не му позволяваше да я доближи много – изсъскваше леко и той се спираше.

Двайсетина дена след смъртта му сънувах една нощ, че си говорим и той ме пита “Къде ми е котето?”. Разправям сутринта и се оказва, че и дъщеря ми е сънувала почти същото.

Няколко дена по-късно моя приятелка ми се обажда и ми казва, че ще ни подари персийско коте – за себе си го гласяла, но като знае в какво състояние сме в къщи… Котето още не беше родено, но дъщеря ми някак естествено го кръсти Мили и го очакваше с нетърпение. И когато дойде при нас никой и през ум не му мина, че може да не е Мили… Доста месеци минаха, докато се разбра, че е Милчо!

Не зная много за навиците на котките, но ми се струва, че той още с идването си (на 2 месеца) придоби някои черти на Кольо. През нощта предпочита да спи направо върху мокета в моята стая точно на същото място, където спеше Кольо. През деня обича да лежи на прага на една от стаите, от където може да контролира движението в целия апартамент. На нашето излизане от къщи денем не обръща внимание, но ако някой го няма вечер преживява, търси го, сърди се и се успокоява чак когато всички се съберат. От друга страна се ориентира, когато зет ми замине за няколко дена и го приема спокойно – но го посреща с голяма радост като се върне.

Кучето ни от години не лаеше в комуникацията си с нас, а артикулираше звуци, с които много сполучливо обясняваше какво иска. Е, и Милчо вече го прави! Не може да се сбърка дали иска да се гоним из къщи, дали се сърди, че някой е излязъл по никое време или трябва бързо да се отвори вратата, че има зор за тоалетна. А “мама” така ясно (и неустоимо интонационно!) произнася, че няма начин дъщеря ми да не реагира веднага, даже и да спи в затворената стая… 🙂
Интересно е, че и при кучето, и при котето се оказа най-лесно и точно да налучкат как да казват “мама”. С всички интонационни варианти като нас – призивни, гальовни, възмутени, виновни…

Ами какво да се прави, щом хората не могат да се научат да говорят кучешки и котешки, ние като по-умни учим човешки! 🙂

Между другото, Милчо май се увлича и по дъновизма! 🙂 Апартаментът ни е чист изток – запад и сме на висок етаж. Та когато е ясно времето, Милчо сяда на задното облегало на креслото пред източния прозорец на разсъмване и наблюдава внимателно хоризонта докато слънцето се покаже.
Казват било много полезно за доброто настроение през деня…

Ето такъв дойдох в къщата на Кольо.

dscf0374.jpg

dsc08575.jpg

Много удобна поза за почивка! 🙂

dsc08593.jpg

%d блогъра харесват това: