Година преди, година след…

Президентски неволи

За годината преди последните президентски избори г-н Първанов имаше какво да каже. Показа, че на този пост и без някакви правомощия може да се върши работа. И нямаше никакви проблеми с “отчета”. Дори и противниците му го признаха по един или друг начин.
За годината след…

Тя можеше да бъде още по-интересна. Защото – по неговите думи в изборната нощ – той вече не беше обременен с мисълта за следващ мандат. А вече знаеше как и какво, беше вдигнал летвата. И обеща, че на никой от политическата върхушка – нито управляващи, нито опозиция – няма да му е лесно. Повярвах му тогава, че ще го направи – не беше трудно, беше освободен.

Вместо това – една блажена “почивна” година.

Какво може да отчете в личен президентски план за изминалата година? Нищо особено. Ако не беше предишната нямаше проблем – президентите преди него да не би да вършеха нещо. Но сега, след като точно той показа, че може да се върши работа?

И изход се намери по тривиалния начин – спасителният популизъм.

Формата – заимствана от Хуго Чавес (само външно, разбира се). Всеки може да пита, на всеки…няма да се отговори.
Но това е второстепенен въпрос. По-важно е какво все пак каза, че всички се надпреварват сериозно да анализират, обсъждат, обясняват. Даже и в блоговете.

Ами нищо. Каза това, което от години се върти по форумите – референдумите, корупцията по върховете, доверието в партиите, и т.н. При това го каза точно във форумен стил – като констатации и пожелания. И с ясното съзнание, че няма как да не се хареса – нали хората същото приказват и пишат.

Затова не мислех да губя време за тази “изява”. Но две неща ме накараха да напиша тези редове: Първо, че сериозни хора в блоговете търсят нещо съществено в думите на г-н Първанов, някакви дълбоки и скрити мисли, тенденции и планове. И второ, предложенията му за смесена избирателна система.

Последното единствено заслужава наистина сериозно внимание, защото не е случайно. То показва, че днешната ни “политическа класа” се е стреснала сериозно за съдбата си. Настоящата избирателна система вече не е достатъчна гаранция, получиха се пробойни, които застрашават да се разширят.
Проблемът не е само в това 100 души от това народно събрание да минат в следващото (в момента е такова положението, по-точно 98 души). Работата е определени хора да са сигурни. И усилено се търсят най-ефективните решения. Мобилизират се всички възможни “сили”, всички парламентарни партии са “под пара”. Всички вече декларираха, колко сериозно мислят по въпроса и готвят предложения.

Лошото е, че ние отстрани пак приемаме някои неща “по звука”, първосигнално. И пак ще “плачем”, когато вече няма да има полза.

Превенциално гласуване – ах, колко хубаво, най-после да имаме право ние да подреждаме. Никакъв праг не трябва да има (или много нисък според президента – и проф.Константинов😉 ). Което означава…че 0,5 % като отметнат Сульо той ще измести Пульо с неговите 99,5 %. Кеф! Няма грешка, така е, защото никой и зъб не обелва превенциалното гласуване да е задължително за всички гласуващи – дори и да са съгласни с подредената листа.

Имам лошото чувство, че ние хората изобщо подценяваме (или недооценяваме) важността и силата на начина на избор. И ще ги оставим да си оплетат пак своята кошница.
За да имаме после пак за какво да ругаем ли?

А за президента – ами догодина, живот и здраве, ако е свършил нещо, ще го обсъждам. А ако пак си е почивал, да е жив и здрав! За какво да се напъва човека?

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: