Стърготини

Пише си човек умни мисли в дневника, дялка и изглажда написаното и падат стърготини. Добрият стопанин и стърготините събира – може пък да свършат някаква работа. Та и аз така – пресявам ги и:

„Масата народонаселение са безмозъчни идиоти, без политически пристрастия, на които им е все едно кой и как ги управлява“. – а с политически пристрастия са, какво?, мозъчни идиоти…

“Някои още се утешават с приказката за кражбите на „комунягите“” – който е свикнал с приказки да го приспиват…

“Отвън никой няма да ни оправи положението, отвън само ще го … положението ни”. – че това не е новост, винаги си е било така…

„Хората избират този, който мисли като тях, а не този, който ще им помогне да развият своите способности и да се издържат от тях“ – ами като знаят каква е платата за такава помощ, нали няма безплатен обяд…

“Политическите сили нямат никакъв интерес обществото да е морално и силно.” – как ще имат, като не знаят какво е това…

„Защо трябва да се мразим?“ – ами за да се заплесваме по омразата и да не пречим на „инициативните“ да си развиват способностите и да се „издържат“ от тях!…

Каква е всъщност същността на дясната идея за управление у нас? – бедните у нас да отговарят на европейските стандарти. Да станат истински такива, т.е. не само да са безпарични и готови на всякакъв труд, но и да нямат никаква собственост! Какви са тия глезотии, беден, а има собствено жилище! Да обеднява истински, пък тогава ще помислим как да му дадем нещичко да повишава потреблението…

За последните 12 години имаше двама души, които имаха намерение да направят нещо не за себе си – Филип Димитров и Жан Виденов (то си им личи по сегашното богатство). Както знаем и двамата ги изритаха преди всичко своите. Не се вместваха в братовчедската идеология…

Да приемем условно като опростен модел, че сега сме в някакво равновесие – ресурсите на планетата са достатъчни за наличните хора, т.е.единица ресурс за единица нормален човешки живот. Инициативните (така любими на някои форумци) сред хората за мен са два вида. Първия вид са тези, които се мъчат да увеличат обема на полагащата се единица ресурс. Вторите – които увеличават като бройка своята единица, правят своя собственост 2, 3, 5, х, броя единици. От което съответния брой човеци остават без единица ресурс. Каквито и начини да прилагат втория вид инициативни за запазване все пак живота на хората без единици (да не забравяме, че те са нужни, иначе кой ще реализира единиците), той винаги ще бъде само с част от единицата. Възможният минимум. Именно това обяснява и разликата между живота в различните страни – частта, която се отпуска, е различна.
Дали това може да продължи вечно? Не ми се вярва – противоречи на всякаква логика.
……………

Въпрос към употребяващите с ужас „преразпределение“: не се ли преразпределя нещо разпределено? С какво тогава едното е по-лошо от другото? Ами ако разпределението е сбъркано?
Това май няма да излезе проста стърготина – спомних си, че тия дни прочетох: “Бил Гейгс призова за креативен капитализъм пред световния икономически форум в Давос. Според него това означава пазарните механизми да се прилагат за по-справедливо разпределение на богатствата по света.”
…………………….

„Готови ли сме да се откажем от българското в себе си, за да станем европейци?“ питаше назидателно някакъв в някакъв поучаващ материал.
“Ами нека преди това видим европейците” – мисля си аз – “германци, французи, испанци, италианци, гърци и т.н. отказали ли са се от германското, френското, и пр.,и пр., в себе си?”
……………..

Чудя се – че животът днес е тежък, ясно; но нима това трябва да ни направи по-злобни, по-завистливи, по-зли един към друг? А уж кризите мобилизирали жизнените сили на хората! Или не сме в никаква криза, а просто ни предстоят доста години унил безнадежден живот? Който е на дъното е отчаяно злобен, защото вижда, че подсигурява на поколението си същата участ; който е по средата (две-три хиляди месечен доход) злобее, че за някои това са дневни пари; който е богат злобее срещу по-богатите от него.
Добре, но това са “обществените” ни отношения. А нима всеки не е пред себе си човек? Поне пред себе си!
……………………

“Чети А,Б, то сляпото окато прави!”
Това добре – но след като станеш окат раздвижи и друга част на горния етаж. За да не станеш окато чекмедже за изрезки от писания…:)
………………..

Представете си, че сами си строите къща. Още докато тя е в представите ви, вие си я обичате вече. След това започвате малко по малко, трудно, с разочарования, че не става точно както го искате, но тя си е ваша! Издига се, вижда се, неугледна още, недовършена – но ваша! Само една стаичка вече става за живеене, всичко останало има да се довършва, много работа още ви чака – ще я направя ли някога! – но вие вече сте в нея, тя е ваша! Тя е ваша, вие ще я дооправяте, разкрасявате и разширявате цял живот и никога тя няма да стане напълно готова. “Като го довършим, ще видим”, както казал един човек в писанието на marsian за замъка.🙂 Но вие винаги ще си я обичате и пазите, ще се гордеете с нея, ще жертвате някакви удобства заради нея – тя е ваша!
Трудно се строи със собствените ръце къща, даже и бунгало – зная го от собствен опит!🙂

Дано къщите ви са здрави и никога не се срутват!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • vira111  On 29 януари, 2008 at 15:44

    Много хубаво! И аз имам безброй стърготини, повечето от които вероятно няма да намерят място никъде. Но добре си им дал поне име!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: