Личност!

Какво значи да си “личност”? Дали става дума за някакви по-специални индивидуални качества, които “изваждат” човека от масата (което е най-общоприетото – “Той е личност!!!”)? Или в широкия смисъл – всички уникални за даден индивид характеристики съставят неговата личност.

Надявам се е ясно, че в горното не влагам оценъчен елемент – това е правилно, а това не – а само уточнявам. В двата случая има различна основа за по-нататъшни разсъждения. Докато вторият случай е сравнително ясен, по първия има какво да се умува.

Първо – кой е “личност”. Ами този, когото някакви негови черти на характера, способности, държание, физически качества, правят отличим в множеството, лесно запомнящ се. “Кой, оня дето …. ли?” В същото време за обратния случай си има специален израз “сив, незабележим човек” – което най-често съвсем не означава липсата на индивидуалност, а по-скоро способност да прикриваш личността си, да ставаш “невидим”.
Очевидно е, че оголено, понятието не казва нищо друго, освен “отличителния белег” на даден човек. Качественото му съдържание – положително или отрицателно – се определя от контекста. “Светла личност”, “тъмна личност”, “голяма личност” (с възхищение или с ирония – противоположни оценки), “личност на годината”, “личности на нацията”, “личности на епохата”, “душа на компанията”, и т.н.
И точно това логично води до извода, че изпъкваща личност не се става, правят те! И още по-логично – колкото по-голяма група хора те определя, толкова “по-голяма” личност си.
Стигнахме до същността – “личност” е оценящо понятие, което няма строго определени дадености. Иначе щеше да е лесно и зависещо само от индивида – гледаш списъка, изпълняваш и отмяташ…🙂

Може ли човек да има за цел да бъде личност? Всекиму се иска да му обръщат внимание в обществото. Дали такава амбиция може да помогне да стане? И да, и не.
Не – когато е самоцел. Тогава обикновено не съдържанието, а външните изяви са в програмата “да впечатля околните”. Защото се търси ефекта без да се има предвид възможностите. Най-честите случаи тук са подражание външния вид и държание на някой нашумял изпълнител, непременно да си “по модата”, афиширане на пренебрежение към общоприети обществени норми и език, агресивност към “обикновените”, пренебрежителна демонстрация на “начетеност и ум”, и т.н. Резултатът е не личности, а маса от “близнаци” с обезличени промити мозъци и самочувствие, подплатено от скрити комплекси…
Частично не и когато не е самоцел и човек наистина знае какво означава да си личност. Тогава амбицията да бъдеш просто отнема непродуктивно част от усилията.
Да – когато целта да бъдеш личност всъщност води до осмисляне на личните ценности и увеличаването им с нови. До определяне сферата на дейност и развитие. До оформяне на индивидуалните, личностни норми.

Тук обаче трябва да се има предвид една особеност – всяко оформяне на личност има дълга предистория. Която започва май с ония прословути “първи години”. Нали от тях започва това, дали ще припадаш като си отвори устата поредната шоу-звезда или ще те впечатли “детската” книжка на Астрид Линдгрен “Мили мой Мио” (нарочно не давам за пример “Малкия принц” – нея, поне половината от тези, които ще ви кажат че е “голяма книга”, не са я чели🙂 ).
Разбира се, и без да си чел Линдгрен можеш да бъдеш личност. Но няма да станеш, ако не е имало кой да те научи, че най-важното в живота е да приличаш на себе си, а не на другите! И да умееш да покажеш най-доброто, което имаш.
Неангажиран и свободен” прочетох някъде за някого. Великолепно казано! Точно това може да направи от човека личност с голямо съдържание. Особено като се съчетае със способност да “се вслушваш” в чуждото мнение (осъзнал своята свобода няма как да не я признаваш и на другите!) – това винаги дава възможност не само да “вземеш” онова, което е “за теб”, но и да анализираш защо другото не е. А способността да асимилираш и осмисляш информацията е вече интелект.

Атмосферата, която ни заобикаля в днешно време никак не е благосклонна към подрастващите. Не само като среда, в която живеем, ами като агресивно въздействие. Объркани ценности, “размътен” живот и отношения, низвергнати авторитети…
Не е лесно за детето и юношата ако няма кой да му помогне адекватно. А ако тези, които трябва да го сторят също са израствали без такава помощ?

Затова никога никого не съдя в това отношение!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: