Илю войвода

Един велик българин! За съжаление, слабо известен. На мен също, докато за късмет попаднах на книга, писана по диктувани от него записки.
Очевидно за да стане известен един голям българин, трябва историята му да я опише някой голям списувател. Преди Хайтов и филмовия сериал колко знаеха за капитан Петко войвода?

Капитан Илю войвода е бил напълно неграмотен. Но прочетете няколко негови думи диктувани след Освобождението и след това внимателно по-важното от живота му. Струва си!

“… Искам пак чета да направя, защото имам още работа, ама хората се изхайлазиха и келепира гледат само, службицата, златцето си в кемер крият. Кой ти гледа байрака. Този дето тегли, нека си тегли, такъв му е късметът значи. Че да влезе в партия, му викат властимеющите. Поне партии колкото щеш. И всяка си има кокал, че да го дава на ахмака да си чупи зъбите в него. Така си е, дай му кокала на народеца, да го гризе, че както е гладен, ще го помисли за мръвка и дълго ще си троши зъбите, докато разбере, че е оглозган. Дълго, дълго, ама все пак ще разбере някой ден………. ще видят един ден овчините, дето са заблудени, и ще се зачудят какво да правят. Аз такива моменти съм виждал много, с подлъгване, и зная, че все по един и същи начин свършват, с опомнюване. Може и късно, ама опомнюването идва след всеки хатишериф и хатихумаюн.”

ПО-ВАЖНИ ДАТИ В ЖИВОТА НА ИЛЮ ВОЙВОДА

1805 Г., 28 май – Роден в Берово, Малашевска нахия, с административен център Пехчево.
1825 – 1832 г. (около) – Води хайдушки чети на изток до Беломорска Тракия, на юг до Солун, а в Северозападните краища – Малеш, Пиянец, Осогово, Огражден, Доспат, Пирин и Рила.
1832 г. (около) – Създава и командва стражната войска на Рилския манастир. Общи действия с Чакър войвода и Златко войвода.
1854 г. – По време на Великденските празници предотвратява турско клане над християните в Дупница.
1861 г. (около) – Води чета по Малеш, Осогово, Пиянец.
1861 г. – Преминава границата на васалното на Империята Сръбско княжество за да се включи в живота на революционната емиграция, оглавявана от Народния войвода Георги Савва Раковски. Раковски го назначава за Главен войвода на Първата Българска легия за освобождението на България. Военен командир и учител на стотици поборници, между които Васил Кунчев (Дякон Левски), Стефан Тулчанеца (Караджата), Хаджи Димитър, Оч Матей (Миткалото), Димитър Косовац (Общи).
1862 г. – В Белградската буна по заповед на Раковски е Главен войвода, ръководи военните действия за превземането на турските крепости в Белград Сава капия, Стамбол капия, Байрак джамия, а при обсадата на Калегемег-данската крепост е принуден от представителите на Великите сили в града да прекрати бойните действия. За благодарност, вместо да му даде възможност да замине за България, сръбското правителство и неговия княз Михайло (които не изпращат нито един сръбски войник в боя) се съгласяват със Султанската заповед за арестуването му и изпращането му (заедно с Раковски и легистите) окован в железа на Султана в Истанбул. Бунтовното му поведение (а и това на Раковски и легистите) не допуска този срам за братска Сърбия. Легията е разпусната от правителството, а Илю войвода и момчетата му са заточени в Крагуавец.
1867 г. – Участва в създаването на Български Таен Революционен Комитет под председателството на Любен Каравелов и в подготовката на Втора легия. Участва в Сръбско-турската освободителна война заедно с Панайот Хитов и Филип Тотю. Сръбското командване прави опит за покушение над войводата в Княжевац. Вторият опит успява при Делиград, когато сръбската войска отстъпва позорно, а Илю войвода заема позицията ú с рискована атака. Ударен в гръб откъм сръбска страна, той пада. Отнесен в лазарета, му изваждат две строшени ребра, отрязват му съединителните краища на дясната ръка (без изваждане на костта) и той осакатява.
1877 г. – При обявяване на Руско-турската освободителна война отива с чета в Свищов, където бивши негови легисти го посрещат с написаната в негова чест (от Никола Живков, негов легист) песен “Шуми Марица” (бъдещият Национален химн). По настояване на Щаба на действащата на Балканите Руска войска е зачислен към Щаба на Дунавската армия. Участва в битките за освобождението на Плевен, Ловеч, Троян, Тетевен, и през есента на същата година е включен в новообразувания Западен отряд под командата на генерал Гурко. Преминава Балкана в гръб на врага, награден с медала за храброст “Свети Георги”, минава през Етрополе, Орхание и като командващ сборна българска войска влиза победоносно в София. Преследва отстъпващия на запад враг през Радомир и Дупница, за да спре при Кленовик в Конявската планина поради започналите преговори за мир. Но една руска част, начело с подполковник Задерновски приема решението му на своя глава да продължи настъплението и Кюстендил е освободен. Налага се отстъпление, след което заедно с отряда на генерал-майор барон фон Майендорф наново освобождава Кюстендил. Поема към родния край. Обезоръжава турското население.
1878 г., март – април – С делегация занася в Сан-Стефано 200 000 подписа и благодарствен адрес към Император Александър Втори с молба родният му край да остане в пределите на свободното Отечество. Уви, откъм Скопие настъпва аскер, русите не смеят да помогнат и Малеш остава пак под робство.
Участва в Кресненското въстание и се установява в Кюстендил.
1885 г. – Участва в Сръбско-българската война и за заслуги към Отечеството е награден със златен медал за храброст.
1898 г., 17 април – Умира.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: