Сливенски истории

Споменах в рецептата за тархана, че съм сливненец и спомените от детинство нахлуха.
Да ви питам: чували ли сте за поп Цар? Не сте, нали? Не е чудно – други времена настанаха, интернетски🙂 , кой има време за стари истории.
А си струва да не се забравя – кой друг български град си е имал цар още през турско?!
Поп Цар бил колоритна, изключителна личност. Не ще да е като по-сетнешните царе щом сливенци сами още през турско така са го нарекли! А те са знаели да живеят, командаджийство никога не са търпели. Даже и на парите. “За парите ти най-много да те напсуват зад гърба, ама за един хубав гуляй!!!”.🙂
Поп Цар е бил наистина свещеник – поп Константин. Много особен свещеник – ходел си с пушка на рамо върху расото. Като служел в църквата я подпирал отстрани на олтара – да не нарушава канона, ама и да му е под ръка.😉 Имали му уважението не само сливенци, ами и турците – не го закачали, че не се знае какво може да стане, зер каквото кажел в Сливен, това било…
След Освобождението, когато Фердинанд бил провъзгласен за цар, сливенци решили да изпратят поздравление. И, разбира се, поп Цар го писал. И още по естествено се подписал отдолу без всякаква умисъл “за сливенци, поп Цар”.
Минало се време, получил се отговор от канцеларията на цар Фердинанд, подписан от лично от него: така и така, благодаря на гражданите на героичния Сливен и прочее, и прочее. Писмото било адресирано до “Царя от Сливен”, а подписано само “Фердинанд”.🙂
Пазеше се това писмо в архивите на рода, ама много се пръснахме, кой знае къде е и дали го има още.
Да се върна на детските си спомени.
Спомням си как някоя събота посреднощ дядо ми пристигаше с тайфата от кръчмата на Арнаутчето. Кръчмарят приготвяше една голяма тава с кебапчета (няма по-хубави кебапчета от ония, дето Арнаутчето ги правеше в кръчмата си край Коруча!), удряше ключа и всичките вкупом пристигаха в къщи (да не ги одумват из града, че са гуляли цяла нощ в кръчмата!🙂 ). За нас, децата, това си беше уха! И как не, като цялата къща се събуждаше (ние най-напред!) и наставаше такава суматоха!
На двора имахме една голяма зарзала. Под нея се нареждаше маса. Пращаха някой от чираците да извика музикантите от циганската махала. Настаняваха се, циганите (цигулка, кларне и барабан😉 ) на зарзалата, ние под масата да не изпуснем нещо, цялата къща на крак, майка ми и леля ми търчат нагоре-надолу, баба ми меси баница, защото си знае, че само с кебапчетата няма да мине (какви жени имаше едно време!!!), идват мъжете от съседите, дядо ми влиза в зимника да наточи каните с шефка (има ли го още това сливенски вино?) и се почва…
От Хаджи-Димитровите, през “Русано, либе Русано” (…дорде си Стефан издума, външни се порти похлопа, и ясни гласи викнаха: “Тука лий Стефан Караджа? Много му здраве носиме от Сливена, от Хаджията…), та до Кеменджиджи Гьорги с куцото магаре, дето прекарвал за по пара ямболки през придошлата Тунджа за да отидат на панаира в Сливен (“всичките му дали и поред минали…”😉🙂 ).
Ей, обичам си ги нашенските песни и сега!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 25 февруари, 2008 at 10:35

    Понякога не ви ли се струва, че въпреки войните, националните катастрофи и всички несгоди, които съпътстват живота, поколенията преди нас са живели доста по смислено и пълноценно?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: