Е, хубаво, де,

какво все пак ни е направило хора и кривнали ли сме от верния път?

И каква излезе тая? Масата ни била направила хора, после столът се появи, красноречието, танца, рисуването, трудът си ни е бетониран… Аз се обърках дето съм го писал, пък какво остава за другите. Кога сме тръгнали по тоя си път? Кога сме се отклонили от законите на Природата?
Какво ни е направило хора – вид много различен от всички живи същества? Да преговоря какво съм измислил досега:
Трудът – учеха ни преди години. И животните се трудят!
Изкуството? И при животните го има! Танци на птици и животни, специални красиви звуци (пеене) за особени случаи, красиво съчетание на цветове…
Взаимопомощта в рода? Има го при животните. Даже и между различни видове, когато става дума за дете!
Борбата за лидерство в племето? И това го имат. Но лидерството там е в комплект със сериозни задължения, за които “кандидатите” са напълно наясно. И на “конкурсите” демонстрират качества, необходими за изпълнение на задълженията. За разлика от хората…
Друго трябва да е. Нещо, което при останалите живи същества го няма.
Понапънах се и се сетих: имаме си такава придобивка.

Оръжието!

По сегашния си път сме кривнали, когато сме измислили оръжието! Не като средство за добиване на повече храна, а като средство по-слабият и некачествен индивид да надвие по-силния!
На простата тояга някой слабак се досетил да върже парче камък. Следващият – да му изостри ръбовете.
И сме се засили по нанадолнището! Всичко се е подчинило на оръжието. Колкото по-слаби и страхливи стават хората, толкова по-мощни и способни да убиват отдалеч оръжията. Хиляди открития и изобретения са станали с мисълта за оръжие.
Борим се с болестите – и “отглеждаме” още по-страшни болести за оръжие.
Постигнали сме отколешната мечта да летим – и почти веднага самолета става и оръжие. Между другото, това е “принос в човешкото развитие” на българите!
В космоса полетяхме между другото – след дългогодишни разработки за търсене по-мощно средство да нападаме от още по-далеч си направихме “почивка” и малко изфукване по случай важен съветски празник.*
Открихме могъща енергия уж “за мирни цели” – и най-напред я представихме с унищожаване на два града заедно с жителите им…
И т.н.

Ще се отървем ли някога от това проклятие за да се спасим като вид? Трудна работа!

Първо, защото слабаците се научиха, че могат да надвиват и без лични качества – и няма току-така да се откажат. От детството вече тръгва – я психолозите да направят едно изследване от колко годишни и кои деца започват да носят някакво оръжие. Не само с психологически, но и с физически портрет…
От колко десетилетия вече няма даже лични дуели? Как ще има, тая романтика е за филмите, не е за сериозни хора. Сега двубоя става с брой стотачки – единият “купува” 2-3 кирки забити в колата, другият – бухалки по главата в тъмна доба. След това може и нещо по-сериозно. Въпрос на лична сила – банкнотна…

И второ, оръжието, по-точно изработването му, отдавна не е подвластно на човешки желания, камо ли на категории от типа “морал” и подобни. Отдавна хората на него са подвластни. Не заради все по-ужасяващата му способност да ги убива. Заради парите. Ето:

“Дъжд от американски оръжия върху Близкия изток! Стойността на доставките ще достигне 46 милиарда евро през следващите десет години, уточни държавният секретар Кондолиза Райт на 2 август. Получатели: Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Катар, Оман, Барейн и Обединените Арабски Емирства – все приятели на г-н George W. Bush в региона.
Безпокои ли щекотливото въоръжаване на Саудитска Арабия Израел? На 15 август Вашингтон повиши почти с четвърт американската военна помощ за Тел Авив; тя ще достигне 30 милиарда долара за 10 години. Използвана главно за “триъгълника на клена” – Boeing, Lockheed Martin, Raytheon.
На 7-ми декември 2006 Главната Асамблея на ООН прие резолюция за контрол на разпространение на конвенционалните оръжия. Въздържаха се Китай, Русия, Иран, Израел, Пакистан. Против гласува само САЩ.
Харчовете за този род оръжия достигна в края на 2006 г. безпрецедентната сума 1 058,9 милиарда долара!”
(”Le Monde diplomatique” 01.09.2007 Armiĝu! de Maurice LEMOINE http://eo.mondediplo.com/article1276.html Линкът отваря есперанто-версия, но има за превключване на друг език.)
Обърнете внимание на числото: няма грешка, 13-цифрено е!

Някой още да се съмнява, че оръжието сериозно ни е отклонило от вселенския път?
Едно е сигурно – то не ни е направило хора!
………………….
* Преди 50 години първият изкуствен спътник беше пуснат на 4 октомври за 40-годишнината на Великата октомврийска революция като страничен пропаганден продукт на военни разработки на междуконтинентална балистична ракета от военния полигон за изпитания – по-късно станал известния космодрум Байконур. Бил е изстрелян от военно формирование. Едва след невероятния успех (изненада за тогавашните съветски ръководители) се насочва внимание в СССР към космоса.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 12 януари, 2008 at 20:31

    Е, зависи как се дефинира „по-слабия“ – има по-слаб физически и другояче. А пък и самият термин оръжие може да има различни значения… Не бих казала, че ако го нямаше оръжието като предмет светът щеше непременно да бъде по-хубав и по-справедлив.

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 08:37

    Както и да го дефинираме означава винаги едно: да станеш повече, отколкото си. Физически слабият ще извади нож или пистолет за да надвие физически силния, духовно слабия ще пусне в действие оръжие за да наложи идеята си. Христос да е организирал военни формирования?
    Не зная какъв щеше да е света без оръжие, но зная със сигурност, че над милиард хора нямаше да бъдат убити. Пак “българския” пример – осъществена мечта на човека да лети и веднага се досетил (българи, за съжаление!), че може да убива безопасно! Това вече е “програмирано” в човека – “тая джаджа дали няма да стане да убивам без риск?”
    За да съм точен: в писанието не съм справедлив към откривателите на оръжието. По-логично е то да е измислено най-напред за добиване на храна – убиване на дивеч.

  • razmisli  On 14 януари, 2008 at 16:30

    Ами нали във всеки човек е заложен стремеж да стане повече, отколкото е… Убиването на дивеч си е плод на този стремеж, да утоли глада си, да продължи живота си и рода си. А убиването на човек може да бъде продължение на същия стремеж, който го е накарал да убие животното, ако друго племе му изяжда храната или се конкурира с неговото за храна. Не мисля, че е непременно по-добре, ако физически силният побеждава по принцип. Може би защото аз например съм физически слаба и бих използвала оръжие, за да се защитя.

    Ако нямаше оръжие не означава непременно, че също толкова хора няма да бъдат убити с голи ръце например. По принцип оръжието, както и всеки предмет в ръцете на човек е един вид продължение на самия него; проблемът не е в предмета, а в намерението, с което го използва. Напълно вярно е, че както самолетът може да се използва да транспортира, така може да се използва и да убива… а случват се и самолетни катастрофи които мога да бъдат също така смъртоносни…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: