Комуникация

Комуникация? Странно заглавие за тази папка.
“Комуникация” ние асоциираме преди всичко с технически представи – открития, изобретения, системи, апарати, жици, вълни и излъчвания. С предаване на разстояния сигнали от потупване по рамото и пушек до направо фантастични уреди. Морзова азбука, телекс, свързочник с катушка кабел на гърба, поща, радиовръзка, телефон, телевизия, космически връзки, интернет…
Какво общо може да има тук живата природа? Може би пощенските гълъби или кучето Ласи, изпратено да съобщи за изпаднал в беда стопанин?
Стига толкова “литературни пируети” за събуждане на интерес. Преминавам към същината. Започвам с моята ненаучна (защото не съм учен!🙂 ) теза – тя е свързваща за всички неща, които имам намерение да напиша в тази тема.
Същността на моето хрумване е в това, че в Природата (а може би и във Вселената?) съществува универсално средство за комуникация между живите същества, което аз ще наричам условно “универсален език” – не съм измислил по-добър термин.
Този “език” още ни е непознат, но сериозната наука все повече се приближава към “откриването” му долавяйки различни прояви и елементи от него, които предизвикват интереса ù. Започнало се е с проучване на телепатията. Обяснимо защо – тя е “видима” и лесно доказуема, когато става въпрос за връзка между хора. Интересът вече е не има ли я, а по какъв начин се осъществява, може ли да се опознае “технологията” ù.
Моето чисто логично предположение е следното:
Мозъкът е уникален орган. Мисълта – негова главна “продукция”. Предвид това, че той съществува във всички видове на живата природа* не е вероятно предаването на мисълта да става само гласово или чрез жестове (и пози). Неприсъща за природата неефективност – все едно да използвате последен модел компютър само като “елка”. Мозъкът очевидно има възможности да предава своята дейност по още начини – някои негови излъчвания, различни в различни ситуации, вече са констатирани и наблюдавани дори чрез уреди.
В такъв случай елементарна логика подсказва, че “другите” начини на предаване на мисълта е безсмислено да бъдат ограничавани само в даден биологичен вид – много по-логично и необходимо за еволюцията като цяло е някой от тях да е универсален, “разбираем” за целия жив свят.
Това е накратко. Ако бях учен само за резюме щях да ви напиша поне 50-ина страници. Но, както вече казах, не съм. Мисля, че посоката и същността на разсъжденията ми са ясни – от тук нататък ще се помъча да направя “своята теория” (🙂 ) достоверна като обясня чрез нея необясними по друг начин случки.
Или поне да изглежда такава (както на мен) за логичното мислене.
……………..
* Дори мравките имат 870 (ако съм запомнил точно числото – отдавна четох нещо за тях, но беше 800 и нещо) мозъчни клетки! Ясно е, че не са за украса.🙂 А имам и един дилетантски въпрос, на който обаче цялостен отговор досега не съм получил: възможно ли е сърцевината на растенията (по-специално на дърветата) да изпълнява и други функции, освен известните, които се учат в училище?

Продължение на темата Език по рождение

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Svetlina  On 12 януари, 2008 at 12:00

    Съжалявам точно аз да ти/ви (😉 ) го кажа, Графе, но Паулу Куелю това с общия език вече го е измислил: „На света съществува език, който всички разбират – езикът на въодушевлението, на нещата, направени с воля и любов в търсене на онова, което човек силно желае или в което вярва.“ (из „Алхимикът“).
    На мен обаче ми стана интересна идеята за ликото на растенията, което може да предава различни неща, включително информация според вашата теза. Доколкото помня системата е такава: поражда се някакъв вид налягане, целта на което е то да се изравни навсякъде и така веществата се изкачват нагоре (разпространяват се из цялото растение), а ако нещо не е нужно някъде, то се предава нататък. Но това е за химични вещества. А информацията по-скоро си я представям като серия трептения, които съвсем спокойно може да се предават и по земята и съответно не е и изключено да се отпечатват в растенията по някакъв механизъм – нещо като пръстените на дърветата, но на по-ниско ниво. Някъде може да има закодирано знание, до което ние не можем да се докоснем. Ако това е вярно, то същото го има и в хората и явно някои от нас несъзнателно могат да отключват тези механизми и да си ги ползват.

  • Графът  On 13 януари, 2008 at 13:00

    Драга Svetlina, напразно се извинявате – аз си го казвам в писанието. Нещо повече – с Куелю не се “засичаме”, защото той говори за езика на чувствата, който всички хора разбират, но вероятно и моето хрумване, изложено тук, не е откритие – сигурно вече някой някъде е говорил по това. Не искам да проверявам (в интернет не е невъзможно), защото прочетени чужди съждения в тон с твоите винаги те отклоняват малко или много. Това си ми е стар принцип.
    За растенията все се каня да се заровя по-сериозно – откровено казано, нищо не знам. Даже от училище – в музикалната гимназия общообразователните предмети бяха между другото.🙂 Затова и не съм се задълбочил по въпроса, а само подмятам. Интересно ми е не толкова ролята на ликото (там нещата са по-обясними), колкото до сърцевината, която е нелогична за самата конструкция на дървото – рохкава, без еластичност или твърдост. По нея не текат хранителни сокове, доколкото си спомням. За какво тогава служи?

  • Svetlina  On 13 януари, 2008 at 13:14

    признавам се за победена🙂

    А сърцевината има опорна функция. Без нея дървото нямаше да може да издържи тежестта на ябълките или листата. Не бих казала, че й липсва твърдост. Ако беше така, щяхме да правим дъски и греди от дървесна кора, а не от дялани стволове. Но да – изглежда логично тя да има още функции.
    Направо капитулирам. Тезата ви е превъзходна!

  • vanilla  On 6 февруари, 2008 at 09:23

    И аз не откривам Америка, добавяйки, че човешкият мозък работи с 1/100 (поне) от капацитета си, за разлика от мозъка на животните и – напълно подкрепям – съответната тъкан при растенията; при тях „субстратът“ е по-малко, но се използва по-добре. Това, за което ме е яд, е, че вместо „венецът на природата“ да развива онова, което му е дадено, всячески се мъчи да го затлачи и похаби (или позволява на себеподобните си да му го сторят; което пак е същото).

  • Графът  On 6 февруари, 2008 at 17:23

    И аз се ядосвам за същото!

  • astilar  On 20 февруари, 2008 at 18:10

    http://offline.computerra.ru/2006/647/279375/ Може би ще Ви е интересно това. Поздрави!🙂

  • Графът  On 20 февруари, 2008 at 19:21

    Благодаря, astilar! Наистина ми беше интересно. А в материала има и други линкове. Но отново констатирам, че дори големите капацитети подхождат към животните като към животни – а приори не ги допускат до сферата на развито съзнание и интелект. А, не дай Боже, да допуснат мисълта, че те могат да имат по-съвършена и универсална система на комуникация от нас. (“А поскольку, судя по всему, „майнда“ у несчастных верветок нет, то и „языка“ – при таком подходе – в принципе быть не может.
    С другой стороны, у антропоидов сознание очень развито. Они способны, например, оценивать намерения другой обезьяны или человека…”)😉
    Авторът има интересни наблюдения върху демонстрациите. И в един момент ми се искаше да му кажа: “А дали това не е наистина някаква състезателна игра с победители и класация?”.🙂
    Но с много неща категорично не съм съгласен. Например, той твърди, че маймуните са способни да оценяват и предвиждат действията на човека, но “птицы на такое абсолютно не способны”. И мога да го докажа. За мравките също е остаряло.

  • Муниконтин  On 21 февруари, 2008 at 10:16

    Mного ми е любопитно какво мислиш за сънищата? Те средство за комуникация ли са? И ако да – с кого? А сънищата на животните? Защото, Ти предполагам го знаеш много добре!, сънуват!

  • Графът  On 21 февруари, 2008 at 12:38

    За това ще напиша по-късно. Не е свързано с „езика“, а с дейността на мозъка.

  • Диана  On 7 декември, 2011 at 13:40

    Има и още как – ето тази книга – надявам се да Ви хареса и да я прочетете цялата: http://chitanka.info/text/14614-kosmicheskijat_ezik
    Аз съжалявам, че дълго не бях тук, а тези теми най-много ме вълнуват🙂

    • Графът  On 8 декември, 2011 at 01:05

      Благодаря много, Диана!
      Непременно ще прочета книгата.
      А темите няма да ги изоставим, те са ми слабото място…

Trackbacks

  • By Вечност « Графът on 23 ноември, 2011 at 13:59

    […] Спирам, че навлязох май в територията на Юнг, а не ми е за първи път. Нали си спомняте любимата ми теория за универсалния език? […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: