Съвсем измислена приказка

Дошло новото време (не кошлуковото, а това, навън). Дошло и време (по-точно мода) замогналите се потомци да си спомнят за селските корени. “Връщали” се на село, разчиствали тотално всичко налично върху “родното” място, ограждали го с двуметров зид и вдигали нови къщи в стил “мутрок”🙂 .

Но между тях имало и с чувствителни души – в едно китно селце едни такива потомци решили да вградят старата къща в новия строеж. Както направи Софиянски с Градската библиотека в София. Хванали те видна фирма, направила тя проект и работата станала. Много хубаво даже станала!
За откриването стопаните събрали видна компания – какви коли, лелее! Влезли те зад зида, затворили “кованата порта” и толкоз. Любопитните от селото с пръст в устата, няма откъде да надникнеш. Легнало си селото. По едно време се чул силен гръм, ама старците помислили, че буря се е задала, нали са в балкана, не е за сефте.
На сутринта що щеш: на мястото на новата къща огромна дупка!
Надошла полиция (може и бат’Бойко да е бил, ако е било по негово време), та разследвания, та версии – работни и по така… и нищо! Нищо не можали да разкрият.
А работата си била съвсем проста. Прадядото на селото дядо Патю я разкри ама софиянците нали сте важни и в селска кръчма не ходите…
Дядото, дето строил къщата някога, бил бомбаджия. За незнаещите, имаше такава професия (а май и сега я има😉 ). Работел в каменоломна и поработвал тайничко на частно (така беше едно време!) – кога кладенец да се пробие, кога някоя скала пречи на някого да си направи къщата… С една дума, изкарвал си човека за пиене и черпня в кръчмата. Ама тая работа с въздух не става та си отклонявал “на ляво” по някоя и друга шашка от каменоломната. И си ги складирал … в мазето. В дупка на земята изградена с камък.

Минавали си по живо по здраво годините. Хубаво, ама веднъж сгрешил и пийнал не след работа, а преди, и приключил земния си път по законите на професията. За мазето така и забравили – не са жълтици, я. А може и да не са знаели неговите хора.
Строителите като подготвяли мазето за битова механа стигнали до зида и решили, че е достатъчно здраво, турили една замазчица отгоре и баш там направили камината.
Кога дошли собствениците запалили камината да си пият питието като графове.
Ей тъй станала дупката!
Едно само не ми е ясно – из Софията започнала серия от взривени подобни коли като на нашите хора заедно със собствениците им. Там пък кой е складирвал шашки?

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • lyd  On 4 януари, 2008 at 18:46

    Привет🙂 Открих блога ти🙂

  • Графът  On 4 януари, 2008 at 21:48

    Здравейте lyd, радвам се да Ви „видя у дома“🙂

  • razmisli  On 8 януари, 2008 at 05:29

    Това звучи съвсем класически… само не мога да определя дали е по Елин Пелин или по Йовков🙂

  • Графът  On 8 януари, 2008 at 07:46

    Здравейте, razmisli!
    По-скоро е “по Графът” в стил класиците.🙂 Предимството да не си писател – не те е грижа дали имитираш някого, пишеш както ти е хрумнало.
    Като стана дума – те и творците в изкуството си творят без да мислят в какъв стил го правят и дали не измислят някакъв нов. И дават хляб на критиците, на тях това им е работата (да не си помислите, че и Вас слагам в това число заради закачката!)🙂

  • razmisli  On 8 януари, 2008 at 16:44

    А, аз съм си критик и не се срамувам от това🙂 А нали казват, че критици стават тези, които не могат да пишат (художествена литература, защото останалото не им се прощава😉
    Иначе, по моята теория имитация по принцип няма, за мен Елин Пелин и Йовков са един вид философски направления или възможни тълкувания и се опитвах да разбера значението на историята в този смисъл. Ако Елин Пелин е ключ на тълкуванието, тогава аз лично бих я изтълкувала като отмъщението на земята противопоставена на алчността. А ако беше Йовков, земята като вечна сила в края на краищата побеждава мъж(ете), независимо че те са я дупчили (с динамит) преди време, и то ги побеждава със същото тяхно оръжие.
    Много, много интересна история… И много благодатна за критици😉

  • Графът  On 8 януари, 2008 at 19:21

    🙂 Ха така! От едно случайно хитроумно хрумване – което аз си харесвам заради скритата ирония и своеобразната “друга гледна точка” на съвременни събития – да не излезе, че…?!?
    “Критик ще те възнесе, критик ще те погребе” се появява отнякъде в главата ми, сигурно някога някъде съм го прочел.🙂
    Шегата на страна, Вие показвате интересна гледна точка (моите уважения, никога не би ми хрумнало такова тълкуване!) в анализа. А “другата гледна точка” – колкото по-неочаквана, толкова по-добре – ми е любимия начин на мислене вече повече от 60 години. Как се започна ще напиша тия дни (не разказ!🙂 ), струва си.

  • razmisli  On 9 януари, 2008 at 19:04

    Ммм, беше наистина удоволствие да го гадая този разказ както се гадае топографска карта отблизо… Толкова ме заинтригува, че критическите ми гадания станаха предълги и ще ги пиша отделно утре в моя блог, за да не колонизирам чужди блогове. И ще следя за новата статия за „другата гледна точка“🙂

  • Графът  On 9 януари, 2008 at 19:52

    Благодаря! Вече открих адреса на блога Ви (нали http://razmisli.wordpress.com/) и утре ще „дебна“.🙂
    А и аз ще зарежа за малко подготовката на новия раздел „Не сме сами“ и ще ви разкажа обещаното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: