Daily Archives: 31 декември, 2007

Многозначителна приказка

Имало едно време, в прастари времена, едно малко село. Мястото било малко, та хората си построили дървените къщи (тогава били само дървени) доста натясно.
И както е нормално в такива случаи много бързо отношенията в селото станали всеки срещу всички. На кой съседът му погледнал по особено жената, на кой съседска кокошка клъвнала нещо в двора – а бе, тясно ли ти е, все ще намериш причина да си излееш яда!
Не щеш ли, в един горещ (че и ветровит) ден се запалила къщата на един от “най-обичаните” селяни. Развикал се той, наизскачали хората.
Тук му е мястото да кажем, че тогава е нямало още пожарни, камо ли пожарникар да коландрисва цяло МВР.
Та наизскачали хората, гледат сеир, някои почнали даже злорадо да се подхилкват. Добре, ама огъня избуявал, страшно започнало да става. Умълчали се хората, видели, че както върви работата може да отиде цялото село. И без много-много да чакат (тогава още не се била появила нужда от гласовити водачи с черни дрехи), хванали се здраво всички, разтичали се с менци и кофи и угасили огъня. Че и помогнали след това на съселянина си да си оправи къщата – нали и на друг може да се случи, човещина е, трябва да си помагаме. Съседите даже по някоя черга и посудина му дали.
И, както най-често завършва всяка уважаваща себе си приказка, заживели щастливо.
Е, не чак съвсем: на тоз съседа – жената, на онзи … Теснотия, нали помните. Ама селото го имало и сега потомците им чаткат клавиатурите на компютрите по цял свят!
Едно само не се казва в приказката: дали помнят (потомците!) как се гаси пожар в селото?…

И в мисълта си не може човек…

…борец за световна справедливост да стане!
Възмутени мисли трещят из главата ми:
“Чудно ми е колко дълго още ще издържи светът по метода “не гледай насам, натам гледай!”. И всички послушно гледат – към религиозни карикатури, към някоя държава, която “заплашвала ядрено света”, към милионите жертви на комунизма, към заговорите на ЦРУ да използва европейски страни за затвори (история дето тръгна от лаф на Тудор – румънския Сидеров – пред някакъв журналист и се разрасна в комисии, декларации, разследвания), към поредното “недемократично правителство” демократично избрано на избори, към милиардите на Путин, към турците, циганите, към врага в политиката, врага в блока, врага в гащите… Тук там може и да се посбием заради тези световни проблеми от огромна важност.
Само и само да не се загледаме как живее човечеството! Това същото, умното, върха на пирамидата, създадено по Божие подобие! Което като цяло живее:
-огромна част от него буквално измира от глад;
-огромна част е на границата на глада;
-нищожна част притежава огромни богатства, които реално изобщо не са ù нужни в живота.
Къде е темата как живее човечеството?”
…………..
Тъкмо вече се разпалих и се изправих на зенгия в мислите си и дочух мисъл от публиката:
“А бе, ние себе си не можем да оправим, той за света ни приказва”…

Провинциално представление

Като се разгорят от време на време политическите страсти все се сещам за едно представление на панаир в провинцията. Ще го разкажа от първа ръка.
На панаирджийския цирк африканците реституирали дивите животни, клоуните си намерили работа в София някъде срещу Радисън, атлетите преминали към финансовата сфера и цирка закъсал. Тогава ръководството решило да се актуализират (което не било най-добрия вариант, ама нищо по-добро нямало измислено, както бил казал един закръглен мъж с лула) и да „организират“ шоу под купола на цирка. Събрали шоумени и направили представление, за което ви разказвам:
На сцената се сменяха Гуню с Муню. Публиката се прозяваше и мърмореше “до кога ще ни се кълчотят тия”.
Докато се появи Факирът.
Застана той, свали цилиндъра си и се поклони, после бръкна в него и…хоп, измъкна едно царче! Ама съвсем като истинско. Публиката се ококори и моментално се разсъни – царчето се оказа едно такова забавничко, хем приказва едно особено, смешничко, хем без него нищо не става. Всички чакат то какво ще каже. Вервайте ми ще му дойде, няма да му дойде (времето!) – изтъркулиха се 4 часа. Интересът явно отново започна да спада.
Пак бръкна Факирът в цилиндъра и измъкна този път едно такова черничко фюрерче. Много интересно, като от звездни войни. Ходи, маха, вика… Публиката пак зяпна (особено по-изучената). Шоуто се оживи. Но нещо се оплете фюрерчето, започна да се спъва по сцената и да си обърква репликите, та се наложи спешно да спасяват положението старите артисти. На тях смешките им стари, публиката наизуст ги знае, ама печени – да запълват дупката, докато Факирът си оправи реквизита в цилиндъра, еша им няма.
Какво ли ще извади Факирът след това? Май се показва нещо като нищо – ни генерал, ни полицай, ни пожарникар, ни селски бабаит… Ама поне жените ще спрат да мрънкат и ще се ококорят – мускули са това, ей!
А след това някой Дълъг с бръсната глава? Или?
Никой не знае и по-добре – иначе ще се изгуби изненадата в представлението и публиката ще си тръгне, и тъй доста е оредяла.
Кой е Факирът ли?
Че казва ли ти някой – той е с домино! И на афиша не го пише.
А ние, публиката, уж се забавляваме, ама все току се оглеждаме няма ли да тръгнат да раздават кесии с пуканки… 😉

Празнувайте!

Весела Нова година, приятели!
Отворете душите си, бъдете радостни, весели и щастливи!
Древните са били мъдри, много точни имена-категории са дали на дните:
Празници – време за очистване на душата от боклуците и зареждане с нова енергия за следващите
Делници – дни за дела, работа, грижи и проблеми.
Цяла година делници ни чакат, подгответе се за тях. Радвайте се – на себе си, на близките си, на света!
Дано частици радост ви съпътстват и през делниците на новата година!
От сърце ви го желая!
Графът
*<I:-)

%d блогъра харесват това: