Daily Archives: 30 декември, 2007

Обърнатата палачинка

В “ЧУДОМИРЕ, КЪДЕ СИ?” (“Житейски истории”) има коментар от г-н Апостолов, който засяга “мнозина нашенци искат”, както той е написал.
Тази гледна точка има-няма и току се появи. Няма да повтарям тук различните гледни точки. Просто ще се възползвам от неговия “картинен” пример:
Палачинката се обърна.
Вярно. Който е правил палачинки знае – обръщането е задължително за да се получи добър резултат. Тук е големият майсторлък – да я обърнеш първо, навреме и второ, майсторски, че да не се нагъне и разкъса.
Стане ли както трябва, хората ядат и си облизват пръстите. И за още питат.
Не стане ли – “майсторът” сам си я преглъща, а останалите тръгват да търсят другаде палачинки.
Едно е неизбежно и при двата случая: след обръщането следва изяждане и се слага нова палачинка на тигана!
Нали няма нужда да обяснявам, какво се разбира под “палачинка” и “майстор”, та съм го написал в тази папка? 😉
………
В цитирания коментар има още едно характерно словосъчетание: “вземане-даване”. Често го употребяваме. Но замисляме ли се в истинското му съдържание?
Две думи са вързани. В еднопосочно значение: “вземане”, когато има “даване”.
Затова най-често мърморещите са от отбора на първата дума, все им се струва, че малко им дават, все поучават “даващите”, че безплатно ядене няма. Което си е вярно.
Както е вярно и това, че яденето често го плащат не тия, които го ядат!…

Столът

Хитро го измислих – масата била направила човека! 🙂
Ами братовчедът ù столът?
Столът е друго нещо. Той направил от човека Човек, а след това от Човека – ЧОВЕК. Ето как:
Първата маса си я представям като добре изчистено място на земята на което се слага добитата храна и хората насядват наоколо в кръг (пак на земята, разбира се) за да се хранят заедно. Кой как се случи сядали, нямало значение. Известно “неравноправие” имало – дошло от животинските времена. Но то било в разпределението на храната – най-много изяждали тези, на които грижа и отговорност са били изхранването и продължението на рода. Желязната логика на Природата!
Сега с малко фантазия можем да си представим, как някой от тези “отговорни” членове на рода си харесал едно определено място край масата – имало там хубав равен камък, който му пасвал точно на дъ-то. И започнал да седи само там. Ако някой го изпревари, освобождавал си го с “един зад врата” – нали бил най-силният. 🙂
Останалите поглеждали завистливо. Да получава най-силният най-хубавите мръвки си било в реда на нещата, заложено от Природата – задачите и отговорността му за живота на рода била най-голяма. Ама и да седи на най-хубавото място?!?
И се започнало. Досетил се един “инициативен”, намерил си камък и го домъкнал. Сложил го “край масата” и си го ползвал – негов си е, никой няма право на претенции! Юрнали се и останалите – няма да останат назад, я!
И се появили “столовете”… 😉
Свързани били с масата като братя близнаци. Само там изпълнявали своята роля.
Връзката, като всяка връзка, била двупосочна. Много скоро усетили хората, че така е удобно да се седи, ама става неудобно да се яде – храната на масата е далеч, трябва да се присягаш и току виж някой те изпреварил и взел това, което си харесал. Не им се щяло да се откажат от удобството (че то и досега – кой се отказва доброволно от “удобен стол”? 🙂 ). И някой мислител го измислил: нагласили камъни, сложили отгоре една по-равна плоча и повдигнали масата. По-близо до устата… 😉
И тръгнало. Столовете растели – и масата растяла. Масата се разхубавявала – и столовете не оставали назад. Видовете маса се умножавали – и на столовете също. От прост камък или пън през трикрако столче до трон. Чак го комбинирали по-ексцентричните (и лакоми!) с тоалетна, та да не си прекъсват яденето… 🙂
Така и значението “стол”, подобно на “маса”, се разраснало. Пораснало му самочувствието на стола, не искал да бъде само “беден роднина”. Я, хората как го обичат, търсят го вече не само край масата при ядене. На стол си почиват, в кресло гледат да седнат, облегалки да не им се изкриви кръста измислили, облегалки за ръцете (за служебните столове главно, че там ръцете и без това не вършат много работа), даже съвети един на друг си дават да го пазят (“не ставай от стола си, че…”) – така се стигнало в днешно време до правене на партии и “мобилизиране енергията на масите” в желанието да се нагласи човек на някои важни столове. У нас чак до “Атака” на парламента се стигна заради депутатските столове… 🙂
До там сме я докарали хората – на стола ни да се кланят, не на нас. В съвсем буквален смисъл: в древния Рим отличителен знак за висок пост в империята бил специален сгъваем стол. Хората се сменяли, но курулският стол си оставал.

Или помислете за фразата “Той седна на трона” – той, едикойси, е поредният, който е седнал на великия вечен трон…
Човешка му работа – измислим си нещо за удобство, пък после си го качим на главата!
………………..
Един сериозен основателен въпрос под писанието за масата ми подсказа, че щом се говори за нещо конкретно добре е да дава човек и някакви сведения за него. Няколко думи, без претенции, ще ви кажа за стола:
Столът е съпътствал човешкия живот винаги. Има доказателства, че още неандерталците са имали каменни столове. От времето на фараоните в древния Египет той се ползва с неизменен успех. В периода на ранните династии там не само са изготвяли табуретки от дърво, но са използвали и други материали (тръстика, палмови листа, кожа) и ги украсявали със слонова кост и скъпоценни камъни.
В древния Рим отличителни знаци на диктаторите (еднолични управници в кризисни ситуации) били обточена тога и курулски стол. Право на такъв стол имал и върховният жрец на Юпитер – главният измежду жреците.
По-късно – при монархиите – да бъдеш седнал пред монарха било превърнато в привилегия (по подобие на древния Рим) за удостоени.
………………..
Стига за стола. Ще стана от него да се пораздвижа.
Но се сетих – който прочете за масата и за стола може да си помисли, че тук ще се разказват разни забавни истории за различни предмети. А няма да е така – затова следващото писание без маси, столове, легла и други такива! 🙂

%d блогъра харесват това: