ЧУДОМИРЕ, КЪДЕ СИ?

Седналият на пейката старец заговори колито ми. То се спря при него и започнаха “разговор”. “Добър човек” – помислих си – „кучето ми никога не греши. Я да се поспра на приказка”.
– Как си, наборе, усмихнат си нещо – казвам, колкото да завържа разговор.
– Ами слушай да ти разправя, че да видим дали няма и ти да се захилиш! – отговаря ми той и заразправя.
– Тръгнах днес по обикновеному да си възстановявам младежката кондиция. Вървя из градината на НДК и дишам с пълни гърди чистия софийски въздух. На едно място гледам, народ се събрал. “Я да видя какво става” – думам си и се приближавам. Питам един младок: “Момче, за кво е тая блъсканица?”, а той ми отговаря “Раздават ….. без пари, дядо”. А сега де! Нали съм си малко глухичък! Да го питам пак, не иде – нещо троснато ми отговори. “Нищо” – викам си – “нали най-важното чух: ”Раздават без пари”. Кой бяга от аванта”. И се забутах и аз в калабалъка. По едно време стигнах най-отпред, а там едни ухилени момета раздават нещо. Хубавелката пред мен ми вика: “Какво има,дядо?” и се смее, смее. “Ами, аз, таквоз…” почвам да мънкам и се чудя защо само мен пита. А тя ми бута в ръцете нещо, повече, отколкото на другите даваше, и се залива от смях – още малко и за корема ще се хване! “Море,” – мисля си аз – “да бях с петдесетина, айде, поне с трийсет години по-млад щеше да видиш ти, ама нейсе”. Измъкнах се, стигнах до тук и седнах да видя какво аджеба толкоз намазах. Гледам, пакетчета някакви, на чуждоземски пише. Дъвки ще са сигурно, рекламни – мисля си. За мойте зъби, – нищо, че зъболекарката каза, че били досущ като истинските – няма да станат, ама ще раздам на дечурлигите из махалата, пък те вечерта ще кажат в къщи “дядото днес ни черпи дъвки, сигурно е спечелил от тотото”. Рейтингът ми ще се вдигне. Хубаво, ама мекички ми се видяха като ги опипвах. Я – викам си – да опитам една, може пък да ми издържат почти истинските зъби. Отварям едното пакетче, вадя нещо, бамбашка ми се видя тая дъвка. И като сложих силните очила що щеш: презерватив! Затуй, значи, момчурляците ме гледаха особено, затуй момето щеше да падне от смях! Пак хубаво, че не успях да се похваля пред аркадашите с авантата – цяла година щяха да ме кодошат. Ами ако бях почнал да черпя децата?!? Мале мила!!!
– Случват се такива работи – казвам едвам сдържайки смеха си – не го слагай на сърце.
– Какво да го слагам – казва – свикнал съм вече. НА ПРАЗНИ КРАТУНИ НИ ОБЪРНАХА, КАКВОТО ДА СЛОЖАТ ВЪТРЕ ВСЕ ДРЪНЧИМ, РАДВАМЕ СЕ.
Усмивката му беше изчезнала, в очите му имаше обида и много тъга. Стана с пъшкане, направи няколко крачки, па спря и се обърна:
– Да ти подаря един, а, наборе?
На лицето му пак светеше дяволита усмивка.
Срещнахме се след известно време. “Свършиха ли ти работа балончетата” – подкачих го аз. “А, бъди рахат, намериха си майстора” и отмина широко засмян.
Чудомире, Чудомире, къде си да ни опишеш!..

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Апостол Апостолов  On 28 декември, 2007 at 09:21

    След 18 години капитализъм нашио така и не мож да разбере, че безплатни закуски има само в караните за мишки.
    Не, той си знае неговото: „Шамар да е, аванта да е!“

  • mislidumi  On 28 декември, 2007 at 20:45

    хаха🙂 хубаво си го разказал!

  • Графът  On 29 декември, 2007 at 08:47

    Само „нашио“ ли г-н Апостолов? Спомням си неотдавнашна информация за “преспиване” пред големите магазини в САЩ за да бъдат първи в празничните разпродажби. А и съветите, които ми даваха преди трийсетина години в Германия като пазарувам от супермаркети да ровя за да намеря етикет със сбъркана цена (обикновено в десетичната точка), защото касата не се интересувала каква е стоката, а само от етикета…🙂

  • Dima  On 29 декември, 2007 at 19:34

    Haha, da, vqrno e tova za etiketite. Suvsem skoro, mestni hora v Shtatite me suvetvaha da otlepq bar kod ot fastucheno maslo, koeto e dosta evtino, i da go zalepq na nqkoj po-skup kolbas…navsqkude ima stremej kum avanta…4udesen razkaz🙂
    izvinqvam se za Latinitsata

  • Графът  On 29 декември, 2007 at 22:46

    Радвам се, че Ви е харесал разказът, Dima. А за латиницата – вероятно пишете от чужбина. Опитайте http://www.kredor.com/lat2bg/Default.aspx , удобен е за транслитерация от латиница на кирилица – без да се сваля като програма. Може да се пише направо или да вкарвате текста с Copy.

  • Апостол Апостолов  On 30 декември, 2007 at 17:47

    Така е, така е- и В САЩ, и в Германия има големи сметкаджии и измекяри.

    Но аз имам предвид онези българи, чиито часовници са спрели през 1988 г. Те все още не могат да разберат, че палачинката се обърна и то по един безапелационен и необратим начин.

    Мнозина нашенци искат да имат ВСИЧКО, но не искат да плащат НИЩО. Ето това е една много неприятна ситуация, особено когато ти се наложи да си имаш взимане- даване с такива абдали.

  • Графът  On 30 декември, 2007 at 22:05

    Отговорът ми за палачинката, г-н Апостолов, е в “Бистря политиката”. Мисля, че там му е мястото – засяга мнозина нашенци!

  • Alis  On 17 януари, 2008 at 00:09

    добьр разказ! и добьр блог!🙂

  • Графът  On 17 януари, 2008 at 08:35

    Благодаря, Alis!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: