Въведение – знам, че…

Какво ще пиша в тази папка? (така ще наричам в писанията си категориите. “Категория” е прекалено претенциозно според мен за място, където се групират бележки в личен дневник само за това, че имат нещо общо в тематиката.)
Неща, свързани с дейността на човека. Мисли за него, за произхода му, за пътя му, за мястото му в Природата (ако все още има такова!), как (и дали🙂 ) е престанал да бъде животно, и т.н.
Затова и надписът на папката е “Човек – това…хм!”. Бях започнал да пиша по инерция “човек, това звучи гордо” – нали поне милион пъти ми е минавала тази фраза пред очите – ама това “това” направо ме хвърли в многоточието.
Което пък трябва да ви подскаже, че това няма да е научно-популярна рубрика във възхвала на “върха на хранителната пирамида”, както гордо ме апострофира преди време в едни форум млад опонент.🙂
…………
С какво да започна? Може би най-добре, безопасно и интелектуално със
ЗНАМ, ЧЕ…
…нищо не знам. Кокетство на един голям философ, което толкова се харесало на хората, че и досега с дълбокомислена физиономия и тайничко удоволствие го повтарят.
И как не – това е такава чудесна индулгенция!
Защото май ще се окаже, че доста от това, което сме узнали досега, е само някакви сгрешени или начални бележки от чернова, изхвърлени от някого (?) в кошчето.
Преди 3 години случайно прочетох една статия, за която често се сещам. Най-добре да ви копирам това, което съм написал тогава по този повод, преди да продължа:

“Седя си аз и си представям (да мисля ме мързи🙂 ): Човекът (обобщен образ на човечеството) прекарва целия си живот легнал неподвижно на земята по корем изучаващ парчето земя под себе си или втори вариант по гръб (съответно парчето небе над себе си).
Оформят се науки, представи за света и т.н. Стройни, подплатени от факти, системи и теории. От време на време в първия вариант го погалва ветрец по врата – съответно във втория започне да му убива някое камъче – но това минава в графата “още неизяснени аномалии (частни случаи)”. В крайна сметка човек на очите си ще вярва, на кого другиго!
И така докато….се извие буря с дъжд в първия вариант или земетресение във втория!
И като си представих всичко това изведнъж се замислих (вече няма накъде!): Всъщност, ние, хората, изобщо знаем ли нещо?
Сериозно, приятели, чувствам се много в безтегловност, угнетен! Затова и пиша тези редове, не за да остроумнича. А поводът е наглед глупав: една научно-популярна статия на Росен Янков “Махало клати теорията на Айнщайн” отпечатана във в.”24 часа” от 4 октомври (2004 г.). Целта й е “обща култура” в стил “интересни факти”. В нея се говори за аномалиите в движението на сондите “Пайъниър 10” и “Пайъниър 11” (най-далеч стигналите космически апарати) и “Ефектът на Але” (французина Морис Але открива аномалии в движението на махалото на Фуко при слънчево затъмнение) и различни предположения в тази връзка. И изведнъж заключителният абзац ме обля с тъмнина:
“УЧЕНИТЕ ОБАЧЕ СЕ МОЛЯТ ПОНЕ ТОВА ДА НЕ Е ТАКА (силата на гравитацията да е различна в различни посоки – бел.моя). ЗАЩОТО ИНАЧЕ ИЗМЕРВАНИЯТА НА ВСЯКАКВИ ВЕЛИЧИНИ ПРЕСТАВАТ ДА БЪДАТ УНИВЕРСАЛНИ, Т.Е. В КОСМОСА НЯМА ОБЩИ МЕРКИ, А САМО ЛОКАЛНИ. ТУК ТЕ СА ЕДНИ, ТАМ – ДРУГИ, И Т.Н. ТОГАВА ОБАЧЕ ВСИЧКО СТАВА ОТНОСИТЕЛНО И СВЕТЪТ СТАВА НЕИЗМЕРИМ, Т.Е. НЕПОЗНАВАЕМ. А ТОВА ВЕЧЕ Е КРАХ ЗА НАУКАТА.”

Така съм реагирал в SkyForum тогава на това съобщение.
Оттогава се появиха и други информации. Интересни главно с това, че става дума за съобщения на учени. Все повече хора в науката се насочват към области, които до неотдавна се считаха за “несериозни”. Чак до днешната информация в actualno.com, която не знам дали да приема на сериозно:

Учени от Оксфорд призовават да се дешифрира геномът на вълшебниците. В статията „Произходът на вълшебството: обзор на генетиката и епигенетични ефекти“ учените подробно разглеждат проблема с възможността за унаследяване на магическите способности.” Но като чета по-нататък, че “Подобно изследване вече е правено през 2005 г. от мелбърнския институт Children’s Research Institute” явно не става дума за шега.
Изглежда, че все повече учени се надигат от лежащите (по корем или по гръб🙂 ) пози и започват да се оглеждат…
Поговорката “крушката си има опашка” е доста многозначителна! Защото, помислете си: гениалните съвсем конкретни прозрения на Леонардо Да Винчи (осъществени столетия по-късно!) как са изглеждали за съвременниците му? Налудничави смехотворни фантасмагории!
А то, имала си крушката опашка…

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: