АЗ

Здравейте, уважаеми гости!
Както вече сте видели в НАЧАЛОТО…, този блог* ми е подарък от обичния внук. Което пък изяснява, че аз съм дядо. С важно допълнение: че не само на внука си, а и фактически.
Това доста ще промени обичайния стандарт, правила, съдържание и …. целите блогови.😉 Още тук, във визитката.
Ще ви се представя, разбира се, учтивостта го изисква: Васил Константинов, Графът, приятно ми е! (което си е истина!)
Останалото за мен, обаче, ще научите малко по малко от различни мои спомени и писания в този дневник. Защото, за какво да ви пиша “професия музикант” и професионална кариера, след като това вече от доста време е минало – от 15 години съм пенсионер. Каква професия, каква “слава” и постижения, когато си на 75! За част от вас това е съвсем далечно “историческо” време – и родителите ви не са били родени по времето на някои случки, за които ще прочетете.🙂
Но възрастта, драги приятели, си има и добрите страни. Постепенно човек се успокоява и започва да обръща внимание на неща, за които е нямал време докато е тичал “по дистанцията” и е гледал да надбяга ония пред него. Остава му време да преравя старите кашони, да си спомня случки – повече весели, отколкото тъжни, да прегрупира и осмисля натрупания “багаж” през годините. Може би ще ви бъде интересно да прочетете нещо такова? Нали и вас това ви чака (без да ви плаша🙂 ).
Ще пиша тук каквото ми хрумне (а даже и каквото ми е хрумвало). И интересно, и не дотам. От червеното винце и препечените филийки с масло и чубрица до философии за миросъзданието. Човещина! А ако от време на време ми правите компания с по някоя реплика ще бъда много радостен!
Та това е малко необичайното на този блог – не е направен нито за слава (за кога тепърва!), нито от самочувствие, още по-малко за печалба. Накратко – не е блог, а личен дневник. Може да се каже “дневник, забравен в читалнята”.🙂
Май се подсмихвате под мустак, четейки горните редове: тоя нещо ни будалка! На скромен се прави – а “Графът”?!?
Прави сте, това с “Графът” още тук трябва да се изясни.
“Графът” не е измислен от мен “ник”, както казвате сега. Не ми е и професионален псевдоним. Това ми е прякор от детските години, от 7-8 годишен. А прякор означава, че връстниците ти те “кръщават” и няма спасение.🙂
Е, повечето детски прякори си отиват с детството. Моят по всички правила също трябваше да изчезне напълно – бях в прогимназията, когато се преместихме от малък провинциален град в София и тук никой не ме познаваше, та да ми пренесе и прякора. Но…година по-късно, в гимназията наново ме “титулуваха” графът!! И такъв си останах, та досега – за близките ми приятели, че даже и дъщеря ми от време на време ме графосва.🙂 Така ме знаят и по някои форуми.
Куриозното е, че когато започнах работа, студентите (май студентките бяха!😉 ) за трети път ме нарекоха “графът”…
Няма отърваване от прякор, да знаете!
___________
* Аз ще си го наричам дневник!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Мариана Евлогиева  On 30 декември, 2007 at 12:12

    Честит блог! Да Ви е жив и здрав внукът, че го е направил. А той дали случайно не се е сетил да ви подари и микрофон, че да се чуем някой път по Skype?😉

  • Графът  On 30 декември, 2007 at 16:35

    Благодаря Ви, Мариана!
    А относно микрофон – имам си един елементарен на слушалките. Но не го употребявам, защото трябва да го включвам от щепсел (повечето време слушам музика докато се занимавам на РС-то и той е изключен). Но да си призная, май главната причина да е игнориран е, че не съм от приказливите – една от любимите ми есперантски поговорки вече повече от 45 години е:
    Kiu multe babilas, malmulte pensas…🙂
    Киу мулте бабилас, малмулте пенсас – който много бърбори, малко мисли… – това за незнаещите есперанто, на които имам намерение да разкажа за този “екзотичен” език някой ден.😉

  • insomnia1304  On 9 януари, 2008 at 08:15

    Качествен блог.Тематиката ме удовлетворява.Признаваме – добър сте г-н Константинов.Успех!!!

  • Графът  On 9 януари, 2008 at 08:22

    Благодаря Ви, insomnia1304!
    Ще се радвам ако ме посещавате.
    ………..
    Тематиката тепърва ще се разширява…🙂

  • batpep  On 19 януари, 2008 at 20:07

    и са квоо

  • Графът  On 19 януари, 2008 at 22:49

    batpep, за Барки Ви писах при Вас. За Колчо почвам да пиша от утре тук…

  • simplyblue  On 20 януари, 2008 at 12:23

    определено ще ми е интересно да „разлиствам“ този дневник🙂

  • vanilla  On 31 януари, 2008 at 16:49

    Ха! Никога не бих предположила… Да е жив и здрав внукът, да, пък и дядо му, печели ме; макар че пусто време – все не стига дори за гости…

  • Лили Спасова  On 3 февруари, 2008 at 00:09

    Страшно се радвам за този блог. Много и от цялото си сърце. Ще чета вашият дневник, и БЛАГОДАРЯ, че ще имам възможност да идвам на гости оттук. А колкото до Кольо…Мисля, че както вие, така и той сте щастливци. Срещнали сте се. Споделили сте живота си. Обичали сте се. Остарявали сте заедно. Когато Кольо си отиде, един много любим за сърцето ми човек, който и вие страшно много обичате, ми разказа за кучешкия Рай. Убедена съм, дори съм сигурна, че той сега е там под дъгата, маха със своята опашка и гледа в далечината…

    Прегръщам Ви, Графе!

  • Sima  On 4 февруари, 2008 at 00:58

    Мили Графе,
    Страхотен блог! Поздравления за внука, който ти го е подарил. Поздравление и за дядото, които е възпитал такъв внук (знам че скромно ще кажеш, че заслугата за това е на родителите му, но ние пък знаем, че и ти имаш заслуга).
    Признаваме, че ние хич не сме по блоговете, но в твоя така се зачетохме…🙂 Благодарим, че ни изпрати линка и сега ще има да четем… Но ти пишеш така увлекателно, че човек не усеща как е минало времето.
    И не спирай да пишеш!
    Много прегръдки,
    Твоите 2 Карибки

  • Графът  On 4 февруари, 2008 at 11:10

    Благодаря на всички за добрите думи!
    Винаги сте ми добре дошли!
    Лили, благодаря за чудесния автограф в прекрасната книжка!
    Мили мои 2 Карибки, доста неща тук вече са ви известни, но все ще има и нещо ново…😉

  • smiling  On 1 април, 2008 at 09:56

    Поздравления за блога и от мен! Намерих много и интересни теми, спомени и мисли.
    Бих искала да вземем интервю с Вас, ако нямате против и моля да ми пишете. Благодаря!

  • Графът  On 1 април, 2008 at 23:36

    Благодаря Ви, smiling! Утре ще ви напиша имейл.

  • Румен Вълков  On 7 декември, 2008 at 22:59

    ГРАФЕ !
    ПОЗДРАВИ ,СЪРДЕЧНИ !!
    ИДИ на БЛОГ.БГ/музика блога на ri4ivul ….и помагай с информация…
    БЪДИ ЗДРАВ !!!

  • morrt  On 8 май, 2009 at 23:05

    Ваша светлост, така и не намерих мейл, на който да Ви напомня, че имате домашна работа.
    http://morrtdontpanic.blogspot.com/2009/05/but-i-like-it.html

  • Графът  On 11 май, 2009 at 06:59

    Виноват, morrt!
    Ще се поправя…🙂

  • Поли Козарова  On 2 ноември, 2009 at 20:35

    Г-н Графе, предизвикан сте от мен да споделите защо блогвате

    http://www.marketingburkan.com/archives/4907

    Ще се радвам, ако поемете ръкавицата🙂

  • Графът  On 3 ноември, 2009 at 00:02

    Благодаря Ви, Поли, ще напиша.

  • Поли Козарова  On 3 ноември, 2009 at 11:59

    Аз и по-читателите благодарим предварително!

    • petkovagergana  On 1 ноември, 2013 at 20:50

      Очарователно! Пък и толкова мило и уютно, сякаш баба готви, а ние с деди четем приказки, почти усещам как моят дядо отново е с мен…

      • Графът  On 2 ноември, 2013 at 02:00

        Радвам се, че така усещате писанията ми!
        Надявам се да намерите интересни приказки🙂

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: