На тази невероятна история попаднах също в есперантски сайт.
Приех я като интересна, вероятно малко или много поукрасена, но правдоподобна история. В смисъл, че са известни случаи през война на „осиновяване” от войнски части на спасени момченца и животни. Защо не и мече?

След като я преведох, потърсих в нета, както обикновено, за подходящи снимки на мечки. Не очаквах точно снимка на героя да има.
Но работата се оказа дебела!

Войтек – войникът мечка – е доста известен исторически факт.

Нещо повече – историята не само, че е съвсем истинска, но и продължава и до днес:

• В шотланския парламент е правен възпоменателен прием в негова чест.
• На шотландския скулптор Алън Herriot е възложено да прави мемориал.
• Последната публикация на BBC News – Story of Poland’s ‘soldier bear’ Wojtek turned into film http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-15736812 е от 11 ноември 2011 г.
• Документален филм (2011г.)
• В много музеи в различни страни на света има скулптури, плочи и статуетки дърворезба в негова чест.
• Има предложение за паметник в Единбург.
• Проекти „Войтек” (за популяризиране на добри практики) в социалните мрежи на Австралия, Италия, Англия, Полша, Шотландия, Швейцария. И т.н.

Между другото, Войтек наистина е бил „личност”: в момента на смъртта му, той тежал почти 500 паунда (250 кг) и бил с дължина над 6 фута (1,8 метра). А войнишката му дажба била със заповед двойна, поради размера му.
Ето разказа на полската есперантистка:

Войникът Войтек, мечката
Тази история се е случила в периода 1942-1962 г. Става дума за мечка, която станала войник и даже ефрейтор.
Било 1942 година. Водела се Втората световна война. Година по-рано германската армия нападнали Съветския съюз, с когото преди това са били в съюз. В Сибир по това време се намирали много поляци, изпратени там заради истинска и измислена вина срещу Съветския съюз. Сега, когато германското нахлуване станало факт, Сталин се нуждаел от всеки човек, готов да се бие срещу интервентите, прочее той разрешил на полски доброволци да сформират полска армия под командването на генерал Anders. Поляците масово се възползвали от това, но ген.Андерс не искал да се постави под съветското командване използвайки случая, че част от новосъздадената армия по молба на Чърчил била отправена в Иран и там присъединена към английската армия.
Напускайки Съветския съюз те трябвало да преминат през планинската верига Елбрус и точно там започнала „биографията” на Войтек. В планината войниците срещнали три ирански момчета, които носели нещо в торба. Оказало се, че това „нещо” е мечешко бебе, малко безпомощно меченце, чиято майка била убита от ловци. Войниците купили животинчето и го взели със себе си в Палестина. Мечето получило името Войтек, популярно полско мъжко име. Мечето растяло и приемало войниците като „майка”. То ги придружило в Ирак, където полските войници охранявали петролните кладенци под командването на англичаните. Там то преживяло трудни моменти поради горещините. Войниците изкопали яма, която пълнели с вода и мечето стояло повечето време вътре на хладно. То се държало като истински войник, при войнишки занятия то заставало в строя и правело всичко, което правят войниците. Например при заповед „глави надясно” то също обръщало глава надясно. Предполагам, че то просто е имитирало действията на войниците. Обичало да играе с войниците, никога не наранило някого, борело се без да вади нокти, обичало да пътува в кабината на камионите.
През 1944 година полските части получили заповед да се прехвърлят в Италия за да се бият заедно с английски части за освобождаване пътя за Рим. Този път се пазел от мощни укрепления на германците при Монте Касино.

Войниците трябвало да бъдат транспортирани с кораби и за първи път възникнал проблем с Войтек, мечката, която междувременно станала голямо животно. Но останала нежна, дружелюбна, охотно играела с войниците. Англичаните, обаче, предупредили: никакви животни на кораба! Войниците помолили генерал Андерс да издейства разрешение от английското командване. Прочее, генералът зачислил мечката като войник с всички последствия от този факт – пълна войнишка разкладка, вкл. цигари и т.н.
В тежките сражения при Монте Касино Войтек бил много полезен. Нали бил вече грамаден и силен звяр, пренасял сандъци с патрони и снаряди. Нямало случай да изпусне снаряд. По това време става символ на 22-ра артилерийска част от Полски ІІ корпус.
Войтек оцелява в сраженията и след войната бил транспортиран заедно с остатъците от армията на Андреас в Шотландия. Там те били настанени в Winifield Park близо до Глазгоу, където останали до демобилизацията през 1947 г. Войтек живеел с тях, пиел бира, ядял цигари, нали не можел да пуши…и бил фаворит на хората от близките села.
След демобилизацията Войтек бил настанен в зоопарка на Единбург. Отначало войниците се противели, казвали, че по-добре да го застрелят отколкото да го лишат от свобода, но накрая победило мъдрото решение и Войтек намерил убежище в единбургската зоологическа градина. Било подписано споразумение между директора и войниците, че само полски войници имат право да вземат мечока ако искат да го закарат в Полша. Те имали намерение да направят парад във Варшава и Войтек да е с тях. Обаче животът написал друг сценарий – Варшава била напълно разрушена, повечето войници не пожелали да се върнат в Полша под съветско влияние. Те често посещавали Войтек. От зоологическата градина на гр. Гданск искали да вземат Войтек, но бившите войници отказали.
Мечокът умрял през 1963 година на 22 години, далеч от своята родина също като мнозина от полските войници, останали на английска земя, нямащи куража да се върнат в родината.

…………………………………….
За мен славата на Войтек не е заради екзотиката. Той е бил носител на „нормалност”, извор на доброта за войниците сред клоаката на войната. Чувствали са се нормални хора с него. „Той ми беше като по-голям брат” казва сега един от войниците. Показвал им е непрекъснато, че даже един огромен див звяр може да бъде човечен във всяка ситуация, какво остава за тях!

Неговата история и до днес ни напомня същото!

Ето автентични снимки и видео на войника-мечка:

Filed under: Човекът и животните ]]> http://vascont.wordpress.com/2012/01/27/soldato-wojtek/feed/ 0 42.697625 23.322292 42.697625 23.322292 La grafo 220px-Wojtek_the_bear 220px-Wojtek_the_bear2 220px-Wojtek_the_bear3 220px-Wojtek_soldier_bear http://vascont.wordpress.com/2012/01/24/bosco-verticale/ http://vascont.wordpress.com/2012/01/24/bosco-verticale/#comments Tue, 24 Jan 2012 10:44:02 +0000 Графът http://vascont.wordpress.com/?p=2471 ]]> Bosco Verticale - първата вертикална гора в света

За нея най-напред прочетох в есперантски сайт.  Силно заинтересуван (и винаги с едно на ум при преразкази ) написах в Google „Bosco Verticale” и се появиха 2 милиона и 950 хиляди линка. Написах на български „вертикална гора” – милион 850 хил..

Е, ясно е – само аз, 1850001-ия, липсвам!

Точно да се откажа да пиша и…”Добре де, а ти защо нищо не знаеше досега за това?”

В торнадото от информация повече от вероятно е да пропуснеш нещо интересно (което при това не те засяга пряко) ако няма кой да ти  каже „Хе-хе, виж това!”. Затова реших да стана 1850001-ия за да ви посоча с мишката „Вижте нещо интересно”:

 (изображенията на проекта са на © Boeri Studio)

Като не дойде гората при човека, човекът си я докара.

Човекът в случая е Stefano Boeri заедно с голям колектив

За това чудо аз няма да се напъвам да разказвам. Оставям на авторите  и на специалистите.

Само най-същественото: първата кула в Милано ще бъде открита след броени месеци; площта на дърветата е равна на 10,000 кв.м. гора;  по отношение на градското уплътняване е еквивалент на площ от еднофамилни къщи от почти 50,000 кв.м.; гората ще е собственост на общината.

Останалите много интересни подробности ще прочетете в линковете. Струва си – няма нищо общо с просто нареждане на дървета в саксии по терасите.

……………………………………..

Тази информация ми докара добро настроение. И потегли синджирче мисли.

Много хилядолетия са минали откакто човекът станал жител на Земята. С две голи ръце (и два голи крака ).
Имал той, обаче, още от началото и глава. Не само като носеща конструкция за важните сетива и входа за енергийни ресурси – имало в нея нещо на пръв поглед ненужно, но с голяма перспектива.
Размърдало се това „нещо”, набрало лека-полека инерция и мощност и ето ни с обути крака и изнежени ръце в днешното време. Добри – лоши, не сме същите като в началото (е, някои са предпочели да си останат там, както ще видите на една от снимките по-нататък, ама нейсе).
„Който не работи, той не греши” казва една много точна мъдрост (но и файда, че е безгрешен, никаква – добавям аз). Доста сме работили, доста сме грешили (и продължаваме, за жалост).
В развитието винаги ни е подръчквал тайничкия стимул и явната мисъл да докажем, че сме нещо специално, изключително и невиждано (такъв комплекс лесно не се преборва!) като се изолираме, колкото може повече, от Естеството. Набутахме се в изкуствени материали, направихме си жилищата върху главите едни на други, отгледахме си питомни растения и животни за да живеят извън природните закони край нас, храната си правим изкуствено, да ходим с краката си все повече ни мързи, роботи да ни заместят в работата изцяло… Стана ни тясно – започнахме да се трепем едни други, да се надскачаме, нали всеки го гони комплекса за „свръх”.

Но не сме безнадеждни! Кръвта вода не става (за друго се употребява този израз, но и тук е на място!) – заложеното в нас от Вселената (който и да я е създал) е неунищожаемо! Озеленените балкони и стайните растения,

домашните любимци,

са ярко доказателство, но в същото време ерзац, бледо копие на това,

от което сме избягали, а то продължава да ни липсва.
Да не говорим какво ни липсва от още по-далечни времена – защо всички жадуваме за морето, защо се втурваме към него така

а излизаме така?

И щом вече няма как да се откажем от градовете, няма как да не се катерим върху си етаж подир етаж, по пътя на собственото ни спасение се стигна до това архитектурно чудо (шаблонът си пасва) – да излизаш през вратата към терасата на 27-ия етаж и след 2-3 крачки да си в истинска гора, където и птички ти пеят, и буболечки те полазват, и на някого срещнат в гората „Здрасти” казваш…

Bravo bravissimo, професоре!

Блазе му, на който ще живее там и ще може да казва „Живея на едикой си горски етаж”!

Много сайтове са блокирани днес в знак на протест срещу предложените закони в САЩ, които заплашват свободата на интернет: Stop Internet Piracy Act (SOPA) и Protect IP Act (PIPA).

От лични блогове на гиганти като WordPress и Wikipedia, различни сайтове навсякъде в интернет – включително и с тази молба – призовават да се помогне за спиране на  приемането на това опасно законодателство.

Каквито и убедителни мотиви за приемане на тези закони да има, опитът на моя живот казва, че никоя цензура не е свършила добра работа, но лоша – винаги!

Моля, вижте видеото по-долу за да научите за какво става дума. Вижте и тази публикация

При желание можете да се присъедините към протестните действия.

Ето призива на WordPress.com:

Join Our Censorship Protest!

by Jane Wells

Have you been paying attention to all the hubbub online about the proposed U.S.legislation (SOPA/PIPA) that threatens internet freedom? I wrote about it last week over on WordPress.org, but the gist is this: there’s a bill in the U.S. Senate that if passed would put publishing freedom severely at risk, and could shut down entire sites at the whim of media companies. Fight for the Future created this nifty video to sum it up better than I can.

http://vimeo.com/31100268

On January 18, 2012, sites all over the internet will be blacking out to protest and try to mobilize more people to speak out against this bill coming up in the Senate next week — S. 968: the Protect IP Act (PIPA) — in an attempt to let U.S. lawmakers know how much opposition there is.WordPress.org, Wikipedia, and even WordPress.com VIP I Can Has Cheezburger? will be participating in the blackout to raise awareness and spur you to action.

Here on WordPress.com, we want to participate as well. Freshly

Pressed will be blacked out during the strike. Sorry to take away your daily fix of yummy web content, but this bill threatens to do that on a much wider scale. You don’t want that, do you?

More importantly, we are making it possible for you to participate in the protest. There are two options: a „Stop Censorship“ ribbon and a full blackout. The blackout portion will be in effect January 18 from 8am to 8pm EST, while the ribbon will be displayed until January 24. Here’s how to join in:

1. Go to Settings → Protest SOPA/PIPA in your dashboard.
2. Select if you want to join the blackout or show a ribbon.
3. If you choose to join the blackout, you can edit the message that will be shown on your site during the blackout.
4. Preview what your protest will look like.
5. Click „Save Changes“ button to activate your protest.

That’s it! Easy-peasy activism right at your fingertips.

The „Stop Censorship“ ribbon will display in the upper corner of your site and links to americancensorship.org. It will display until January 24, 2012 (the Senate vote date).

If you choose to do the blackout in addition to the ribbon, then we will black out your site from 8am to 8pm EST along with the official strike. You can customize the message that will appear on your blacked-out site to tell people why this issue is important to you. Your site will return to just displaying the ribbon after the strike is over.

I hope that a significant number of you on WordPress.com will join in this protest. Publishing freedom is a right we must protect.

And one last pitch: whatever you decide to do about your site, please take a few minutes to head over to americancensorship.org and take action. It only takes a few moments of your time to be an agent of change!

(все трябва да е казал някой майстор кулинар )

Със забавна книга завърших отминалата блогърска година, с весела книга ще започна тази. Нали така я пожелах (годината) на вас и на себе си – весела да е.

Книгата ми е „наследство” от миналата година, но сега ще разкажа за нея.

Лесно е да се каже „ще разкажа”, трудно е да се разкаже! Щом книгата е весела и разказът за нея трябва да е такъв. Не иде да я караш по правилата и да му дръпнеш такава рецензия, че и авторът да се опули за неговата книга ли става дума.

Щом ще се нарушават каноните, удрям през просото: започвам с обширни цитати преди да съм казал каквото и да е (като изключим определението „весела”). Тъй де, авторът ако е Автор трябва най-добре да си го е казал…
Ето какво е казал (цитати от книгата):

„На всички майстори в поезията и в живота и на всички хора с постоянен и несмутим апетит!!!” – посвещение веднага след заглавието. Богати възможности да се класира човек!
„По време на демокрацията българинът реши, че най-после е намерил поле за своята изява. И като запретна ръкави и крачоли, в мътната вода на последвалите събития се втурна да улови своята златна рибка. … До този момент всеки си работеше там нещо и най-вече това, което не му е работа. …човек с фирма се чувстваше някак си помазан и изпълнен с надежди и решителност. Неуспехи не се предвиждаха. …
Значи първо фирма. След като дълго време се чесах по главата и мислих, ръководен от общата модна тенденция за звучност, реших да кръстя фирмата си „Янус”. В пантеона на римските богове Янус е двуликият бог на началото и края, но и богът на вечно отворената врата. … Именно така постепенно се оформи идеята да си направя малко ресторантче с вечно широко и гостоприемно отворени врати.  През бохемските си години се радвах на изключително внимание и глезене по кръчмите и реших, че тъкмо е настъпил моментът да върна този така приятен заем.
Всички бяха любопитни какво аджеба е направил безотговорният бохем, човекът, обичащ живота и хубавата софра почти до безразсъдство.”

Тъй! Завесата се приповдигна. За гозби и похапване става дума в тази не съвсем обикновена книга.
Наричам я така, защото една кулинарна книга с рецепти да е пълна и с откровение, поднесено шеговито, това обикновено ли е?
А човек като мен да се зачете в кулинарни рецепти? И на всичкото отгоре да констатира, че откак се помни ги е ял всичките тези гозби?

На книгата попаднах, когато търсех материали за „Градът благородник”.  Мярна ми се из нета

и, кой знае защо, ми замириса на вкусните мамини манджи. Всепризната беше майка ми в това отношение, достойни продължителки на вкусното дело има в къщи. Но никога не е ставало въпрос къде се е научила да готви. Представяте ли си: „Леле, че е вкусно! Къде се научи да готвиш тази манджа?”

Казах на Точица (баш майсторката ни!) и тя моментално я поръча. Когато я отворихме видяхме, че всичките ястия на майка ми могат да се намерят в нея!
Отначало я прелистих, после се зачетох.

Кулинарна книга, събрала истинско съкровище от български ястия (без каквито и да са превземки!), написана от интелигентен човек в лежерен стил с премерено чувство за хумор. В нея има много неочаквани неща (даже рецепта за чорба от тесла ), вкл. и за традиционните български празници и как да се нахрани 4-членно семейство с 200 лв. седмично (около 2005 г., сега сигурно 300 няма да стигнат за списъка). Факт е обаче, че рецептите са евтини и много здравословни.

Всички, които обичате да готвите или имате намерение да заобичате, няма да съжалявате ако я имате!

А сега още малко цитати:
„За сътворението на света съществуват безброй много хипотези. … ей така, от само себе си, на Земята се е образувал първичният бульон, т.е. първата чорба, около която насядали да се угощават всички земни твари … Венец на божието творчество била райската градина. Там в изобилие виреело всичко. И Бог казал на човека: „Яж всичко!” Човекът обаче бил неук и не знаел как да си сготви всички тези благинки. Затова Бог запалил огън и му сварил чорба. … При това положение, след като имал всичко, и най-вече чорба, човекът започнал да скучае и Бог в безкрайната си доброта и за да стане бъркотията пълна, създал жената и котката да му правят компания. … Затова нека благодарим на Бог за великия му гений, за безкрайната му милост и доброта, защото какво по-хубаво има на света от една гореща чорба, изсърбана в компанията на красива жена и доволно мъркаща котка!
И така, отрупани и задоволени от Божията благодат, ние издигаме паметници … но никой досега не се е сетил да запали вечен огън, върху който да курдиса един голям казан с чорба.
Блестяща идея!

За финал:
„Скъпи домакини. Всички тези чорбички и други благинки, които ще споделя с вас, спокойно можете да приготвите при домашни условия. За целта не са необходими кой знае какви удобства, уреди и скъпо кухненско оборудване. Посветете на вашата кухня повече време и търпение и ще бъдете богато възнаградени. Превърнете готвенето в игра, а не в тягостно задължение. Никое друго занимание не прогонва така ефикасно скуката, нищо друго не ни прави така свободни да творим и импровизираме, нищо друго не ни прави така щастливи , че сме се потрудили за удоволствието, здравето и доброто разположение на духа на нашите най-близки хора.

Готвенето не е хаос, а логично подредени правила и действия. И ако добре ги изучим, ще можем да си позволим и да ги нарушаваме, да привнасяме нещо свое и – кой знае – може би точно по този начин ще създадем нашия кулинарен шедьовър.“

 Добре го е казал Майсторът, нямам какво да добавя.

_____________________________
Линкове няма. Мога да ви дам адрес и телефон за посетителите на Трявна:
гр. Трявна 5350, ул „Калето” 7  Милчо Милчев  тел.: 0677 63240
Адресът е от книгата, издадена 2006 г., така че не гарантирам за него – нито познавам Майстора, нито съм опитвал манджите в ресторантчето му (все още!).

Старата да си отнесе големите и малки лошотии,

Новата да донесе малки и по-голем’чки чудеса!

Следващата да посрещате весели и щастливи!

Filed under: България ]]> http://vascont.wordpress.com/2011/12/31/vesela-nova-godina/feed/ 9 42.697625 23.322292 42.697625 23.322292 La grafo DSCF1508 newyear220 460x345 http://vascont.wordpress.com/2011/12/29/obiknoveni-ubiystva/ http://vascont.wordpress.com/2011/12/29/obiknoveni-ubiystva/#comments Thu, 29 Dec 2011 16:10:29 +0000 Графът http://vascont.wordpress.com/?p=2416 ]]> -                           Донесох книгата на Жоро – казва Точица – искаш ли да ти я дам?
-                           Дай я – отговарям – да се поразсъня, че тия дни само ми се дреме, май имам остатъци от някакви мечешки гени.
-                           Сигурно ще се разсъниш – смее се тя – точно по твой вкус е: разкази хем с логичен, хем с неочакван край.

„Опаа, логичен, пък неочакван? – мисля си – „Това какво ще рече? За читатели скарани с логиката или за два пласта на действието?”

Носи ми тя книгата. Поглеждам я – заглавието на корицата „Обикновени убийства”.

Ясно, криминале. Българско. Съдейки по обема на книгата (близо 300 стр.) надали са различни случаи без някаква обединяваща връзка. Логично и очаквано – връзката сигурно е някакъв български Шерлок Холмс или Поаро. Я да видя какво име му е измислил авторът?

Разгърнах и веднага предупреждение от автора:

Тези истории са измислени.

Всички лица и събития са плод

на въображението на автора, откъдето

са и съответните неточности

Сънливостта ми изчезна окончателно! Преди да съм почнал да чета, книгата ми сервира предизвикателства, които трябва аз лично да реша:

• Обикновени – без кавички – в общоприетия смисъл няма как да са. С такива се пълнят вестници, не книга.
• Двете половини на лицето (Джекил и Хайд) на убития (?!?) върху корицата. (Браво на художничката Калудова!)
• За „логичен, но неочакван” вече споменах.
• „въображението на автора” и „съответните неточности” – неточности в какво, в уж измислени обикновени убийства?!?
• Според съдържанието разказите са 13!?..

Отворих книгата и…по някое време Точица ме издебнала с фотоапарата.

…………………………………………………

Спокойно, разбира се, че няма да ви разказвам съдържанието, нищо не сте ми направили нито вие, нито авторът! Няма да ви кажа и решенията ми на предизвикателствата.

Просто не я оставих, докато не я прочетох и сега, кой знае защо, все ми се струва, че имам добър стар приятел, с когото много пъти сме ходили за риба. Аха да му вдигна телефона, ама не ми остава друго, освен да чакам следващите 13 „за да го попитам” дали са намерили…

Единствения цитат, който не мога да се въздържа да не дам е:

„И все пак риболовът си е за предпочитане!”

Защо точно този? Я се вгледайте пак в корицата…

___________________________________________
Книгата е на издателство Пергамент Прес и може да се намери във всички големи книжарници, вкл. онлайн.

Повод за това ми писание е една чудесна (не е изненада, че е такава!) публикация на Тишо „Светът не се нуждае от ремонт”.   Сериозен философски анализ на черната гнилота в хората, която е докарала човечеството до днешния му хал. Със съответните рецепти за лечение.

Прочете ли го човек, няма как да не се замисли. Не само конкретно за себе си, но и изобщо.

Кога и защо не знам, но ние сме се „повредили” в момента, когато сме започнали да искаме повече от колкото ни е необходимо. И да действаме в тази посока. Дяволът ли се е намесил, що ли, но от този момент сме напуснали лоното на Природата и сме престанали да бъдем нейни чада.

Умните хора винаги са го знаели, мнозина са го казвали през хилядолетията, малцина са ги чували.

Казва го и Тишо, няма да го повтарям. За себе си аз отдавна съм извел формула:
Бъди доволен и се чувствай човек, когато имаш необходимото. Ако имаш по-малко искай, бори се, не се примирявай. Ако ти е повече, излишък,  замисли се – на лошо си тръгнал!

Трудно ли е да прецени човек необходимото? Май там е майсторлъкът. Навремето тъщата ми казваше „Не гледай пред себе си, гледай зад себе си” в подобни случаи, но и това не е точно. Не дава твоята оценка за необходимото, а те ситуира според заобикалящите обстоятелства. Защото не е решението да си радостен, че си жив. Трябва да си радостен, че имаш скалпел ако си хирург. Но още повече, че имаш близки и приятели, които те обичат и не те изоставят! Тогава няма страшно ако скалпелът е цел за добиване…

Излиза, че необходимото не е еднакво необходимо. Така си е. Може би е необходимо списъче като във филма „Да ритнеш камбаната с финес”?
……………
Ало, дядо Боже!

Представям си какво миене и търкане на душите пада като се върнат от Земята. Няма ли да е по-оправдано някой да ни направи един генерален ремонт? Да замени всички случайно и повече нарочно приспособявани дефектни части в конструкцията ни? Ангелчета няма нужда да бъдем – даже и те не са устояли та ги категоризирали – ама човечета не можем ли? Поне такива, за каквито сме били първоначално заложени.

Иначе е ясно – най-накрая джас-тряс и да влезе следващото човечество…
………………………..

Хей, хора, четящи на български по целия свят!

Опичайте си акъла, време е! Поведете хорото, та след век целият свят да вдига златни паметници на българите!
Можем ли? Можем и още как! Стига да поискаме.

Ами поискайте!

_________________________
Под черта: знаете ли кое е най-грандиозното, свръх супер нахалство? Това, че сегашното човечество търси себеподобни във Вселената!..

============================================
Под 2 дебели черти наложително пояснение:
Последният призив си е закачка с някои напористи напоследък, тупащи се по гърдите, българи. Не му сложих , но май трябваше.

Затова моля, вместо „Поведете хорото…” четете „Можем ли да се хванем на хорото на човеците?”

Това ми е въпросът – призив!

Зарежете шегата с паметниците! Тръгнем ли от мисълта за тях отиде коня в реката!

 Круши за снимка

Влизам и от вратата:
-         От къде е това чудо? – питам.
-         Мое производство – отговаря усмихната Цеца (тя е продавачката, живее в Своге и от там идва на работа) – донесох ви малко.
-         Леле, браво! – казвам аз – Ама не е трябвало да ги подбираш толкова, голяма работа е паднала. Те и така са явно много хубави. От едно дърво ли са?
-         Какво едно дърво, цялата ми ограда от край до край е отрупана с тях. И нищо не съм подбирала, всичките са все такива.

Гледам, Мариана нещо се подхилква, а аз междувременно вече съм взел една в ръка и я разглеждам. На вид и тежест съвсем нормална круша, само дето е направо съвършена. Последната реплика на Цецка ме настига точно когато дръжката на крушата започна нещо да ме смущава.
И хем ми светна, хем не можех да повярвам на очите си – декоративни кратунки!

Крушите се оказаха кратунки…

Виждал съм най-различни по цвят и форми кратунки.

Тая сутрин се поразходих и из нета. Попаднах даже на репортаж (с видео) за хобито на бивш полицай, който в двора си на конструкция за асма сади десетки видове тикви и кратунки. Такива не видях никъде!

- Избери си и си вземи – казва Цецка.
Какво ще избирам и да искаш не можеш!

Взех си, виждате ги на снимките.

Ябълката е истинска

Домашната контрола Милчо: Какво интересно има тук, че снимат?

Не можах да разбера! Трябва да помисля.

Съжалявам, че няма как да ви покажа оградата – не е на съседната улица, все пак. И аз само си я представям…

Докато пишех тези редове си мислех, че вероятно няма да успея да предам истинското впечатление, което правят когато ги види и пипне човек „на живо”.
И друго ми хрумна:
и имитацията (неоригиналността) може да бъде съвършена и да получи свой живот и ценност, различна от оригинала, който имитира. От целта, формата, майсторството зависи. Примери много, моя е музикален:

Балетна сюита „Кармен“

Внимание! Балетът тук е повече от автентичен!!!

1. Четеш, слушаш: „В името на бъдещето…заради бъдещето…бъдещето така…бъдещето иначе…”.
Де го това бъдеще, бе?!? Ден след ден само в настоящето живеем!

2. Хората се делят на две: такива, които обещават и такива, на които обещават…

3. Цепи косъма на две и продава половинките за хиляди…

4. „За мъдрост търси старите. И къде да го търся сега този старец?” мисли 80-годишен, почесвайки се по темето…

5. От какво се пълнее най-много? От депутатство…

6. В швейцарския град Лозана международен екип от специалисти работи над проекта, наречен „Б Б”. Целта им е да изследват структурите на човешкия мозък и да ги пресъздадат в компютърна система… (това е истина, проектът е „Блу Брейн”)

7. Хората изначално са пешеходци. Кой тогава кара тия луди коли?!?

8. Яхнал враня коня носи се кат хала – някога. Сега – тръснал се на 120 коня и халата го отвяла…

9. Тръгнала екскурзия в дън гори тилилейски. Всички в група, егалитарно, че гори тилилейски са това, знае ли човек. „Я стига, тълпата ще ме командва!” измърморил елитаристът и се дръпнал по-настрана и по-далечко…
Никой даже и не забелязал. На връщане чак го намерили – биел се с едни маймуни за един банан.

10. Викнало някога си едно дете „Царят е гол!” като го видяло важен важен да пристъпва под овациите на придворните.
Къде са сега децата ни, бе, от яслите ли ги учим да не викват, да не гледат, да не мислят?!?

11. Нежно докосване като ефирен полъх на вечерен морски бриз погали небръснатата му буза…
- Стига си махала тази опашка, ма, че да не ти я отрежа! – изръмжа той сънено на котката си…

12. – Наборе, нещо се е изляло в джоба ти, мокър е.
- А, нищо не се е изляло – замразената ми пенсия се топи.

 Кой е градът благородник вече е ясно – пише го на снимката, Трявна.

Защо го наричам така ще стане ясно (надявам се!) от тази публикация. Но категорично подчертавам: това не е измислено заради „писателско” оригиналничене! Такова чувство-представа за града имат най-малкото двама души…

Как се появяват селищата споменах вече. Но не е толкова семпло и еднотипно. Причините са различни. Някои са резултат на целево търсене. Други на някаква случайност.* Трети поради трагична необходимост да се търси спасение от смъртна заплаха.

На мен друго ми е интересно – местната природа има ли отношение към пришълците? Има ли някакво значение защо са дошли?

Отвлечени въпроси, но ако има кой да отдели някоя и друга година за сериозни изследвания на представителна извадка от различни градове не се знае какво ще се получи…

В тази част на Стара планина именно спасение са търсели хора според преданията от древността. Много селища там са с такава причина за начало. И аз мисля, че Балканът ги е приел съчувствено, обградил ги е със своето благородство и доброта и им ги е предал за да му подхождат. Затова хората там са такива, с истински човешки дух. Затова почтително наричат Стара планина Балкана…

Настанили се хората, успокоили се, почувствайки се защитени и добрите им човешки качества започнали да избуяват.

Човекът търси красота – по природа му е заложено. Но често се случва да я жертва или прави самоцелна ако трябва да избира между нея и изгодата. Случва се, но не и в Балкана!

Изгодата е развила занаятите през Възраждането. И в Трявна тяхното развитие довежда възход. Но кои занаяти развили – най-рентабилните и доходни ли?

Ами!

Ако хората търсят красота, тревненците баш много! И в гонитбата на красотата се захванали с уникални занаяти – резбарство, иконопис, строителство. От трудни по трудни в ония времена. Така се захванали, че станали най-прочутата художествена школа в България – Тревненската, търсени из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия. И се замогнали.

Красотата не им била средство за препитание, нито самоцел. Начин на живот им е била! И продължава да е. Ако видиш как са строели и украсявали своите къщи, дъх да ти зайде!

………

Минало време, минало време, минало време…

………

Хе, искате сегашно време? Съмнявате се, че все още красотата е в живота на тревненци с нейната човешка роля? Мислите си, че са останали шепа старци, младите ги няма в консервиран град?
Ами ако искате да разберете, отидете и постойте в Трявна.2* Има какво да видите, но по-важно е какво ще почувствате…

Вижте и тези разкошни снимки http://www.tryavna.bg/photogallery/photogallery.html

А за прагматиците ето нещо, което може да се пипне:
Договорът за поредният спечелен проект по ОП «Регионално развитие» е подписан в края на ноември. Заглавие на проекта „ТРЯВНА – ГРАДЪТ, В КОЙТО СЕ РАЖДА КРАСОТА”!

Живее си 15-ина хилядният град по тревненски, гледа си тревненските работи, върви си живота.

«Моето» училище «П.Р.Славейков» в някои отношения е даже фактор в обществения живот.3*

Детски санаториум за белодробни заболявания «Царица Йоанна», построен от царицата през Втората световна война, си работи и даже безплатни профилактични прегледи за деца от страната прави.

SOS детско селище.

И т.н. – щом за деца толкова може да споменем има ли нужда от нещо друго? 4*

А, да не забравя: и балканджийският шегаджийски дух на хората си го има. Заслужава да се спомене, уникален е. Вижте подбрано от списък на малки махали (колиби им казваха някога) в тревненско и габровско:
Дупините, Сърбогъзите, Гъзурниците, Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи, Торбалъжите, Хитревци, Кресльовци, Бърборци, Киселковци, Мръзеци, Трапесковци, Свирци, Кисийците, Малчовци, Къртипъня, Пържиграх и т.н.

Зевзеци – не само в кръчмата, а и в живота. Корави, но весели хора. «Като ни гони мъката, ние пък ще ú се смеем!»

Драги тревненци,

Сигурно си мислите, че идеализирам нещата. Нормално е – живеете във всекидневието на града си, от много неща не сте доволни – както всички навсякъде. Нищо необикновено не виждате.
Също както скалистият орел, кацнал високо върху непристъпен зъбер, не вижда нищо необикновено, че живее там…

Останете си тревненци, на добър ви час, балканджии!

 Пазете си града благородник, не са много такива по света!

_______________________

* Едно лято случайното кривване от обичайния маршрут за прибиране в София ни „позиционира” с жена ми няколко дена на палатка край приказно вирче на една рекичка. Ако беше няколко века по-рано току-виж, че сега там имаше градче Митячево, от което да пиша…

2* Ровейки из нета, констатирах нещо: впечатленията от посещение в Трявна като правило не са в стил «интересно», а «Уау! Пак ще отида!»

3* Например клуб «Дебати» на училището отдавна не е само училищен кръжок, а явление в градския живот. Жалко, че нямат подробен поддържан сайт (по-специално със стенограми на дебати). Защото почти всички теми хич не са за пренебрегване – „Нетолерантността в училище е оправдана“; „Трявна е добро място за живот на младите хора“, „Емиграцията на младите хора е оправдана“, “Българите могат да се справят с корупцията” (любопитен съм какво са казали младите тревненци по въпроса!?). А за дебати с учениците даже студентски и учителски отбори са благоволявали.

4* Открай време децата са важно нещо за тревненци. И свои, и чужди. Може да им се поскарват, може да ги понапляскват, ама… Помните ли историята с югославските деца?

Спрат странстващите хора някъде. Било да се разтоварят от умората, било защото им харесало мястото. Построят според уменията си някакви подслони да не са на открито. Поживеят, домързява ги, отщява им се скитосването, започват да се „обзавеждат”. И се ражда селище. А от него до град е един хвърлей място.

Накратко, хората правят града за да живеят по-удобно и, главно, защитено.

Но както се случва с доста направени от хората неща (от парите по-ярък пример няма!) градовете лека-полека заживяват свой живот.

От градове на хора отдавна са станали градове с хора!

Растат до колосални размери, състезават се в ярък блестящ лукс, все по-красиви за посетителите – и все по-неудобни за живеене на своите граждани. Имам чувството, че ги търпят само, защото град без жители престава да бъде град…

И не мислете, че това става в течение на дузина десетилетия, малко по малко. Вижте тези 2 снимки на Дубай, снимани от едно и също място с интервал 14 години:

Вгледайте се в тази красива снимка от xaxor.com:

Докато гледате мяркат ли ви се в периферното зрение и из главата неща като уют, съседски моабет и приятелство, спокойно пешеходство с многобройни „Добър ден”, „Как си днес”, „Мини довечера да гледаме мача и да пийнем по едно” и още много от тоя род? За птички, пеперудки и калинки изобщо не питам!

Не питам и за чувство, че градът ви обича. Не вие него, а той вас, лично!

Сега погледнете следващата снимка и се попитайте този град обича ли хората си? Приятно ли му е да ги вижда в себе си? Вас обича ли ви дори и да не сте „негови”?

Логично е да си помисли човек, прочел писанието ми до тук: „Град, изостанал от съвременното развитие. Какво толкова, може да предизвика гъделичкаща носталгия, но рано или късно и той ще дръпне”.

Не! Нито е изостанал, нито ще дръпне в „съвремието”! Той не е в миналото, той е в бъдещето.

Град – благородник!

За него доста интересни неща в продължението, което пиша.

Създадено веднъж, то (понятието) бързо намира своята употреба все повече и повече в най-различни области. И във все повече стесняващи се рамки – всекиму според нуждите. Ще го намерите във фундаменталната наука, в религиите, в изкуството, в мечтите на хората. Можете да прочетете за някой новосъздаден предмет, че е „на практика вечен” (ей това, „на практика”, ме сваля в туш!) или да чуете „Цяла вечност те чакам!”

Умните (и остроумни!) хора също не пропускат да кажат нещо за вечността.

Шеговито като „Дървения” Алън (Алън Стюарт Кьонигсберг – Woody Allen – Уди Алън) например: „Вечността е дълга. Особено към края.“

Или сериозно като Джоузеф Камбъл (Joseph Campbell): „Вечността не е нещо, което ще дойде. Вечността дори не е нещо продължително. Вечността е онова измерение „тук и сега“, което изключва всякакво мислене във времеви граници. И ако не я постигнеш тук, никъде няма да я постигнеш.”

…………………………………………………….

Всичко написано дотук е за оправдание защо говоря за вечност в следващите ми редове. Възползвам се от прецедентите, един вид!

И оттук нататък нося пълна отговорност за мислите си, хрумнали ми по повод едно съвсем незначително наблюдение от късната пролет.

И така:

Вечността е тук и сега за всекиго. В малко по-широк смисъл, от раждането до смъртта. „Преди това” и „след това” са реални само в сферата на представите. Т.е., дали са истина или не, дали истината е изопачена, няма кой да ти каже. А като се сети всеки, че обича от време на време да послъже…

Но няма кой да ти каже и дали философското понятие вечност важи само за хората с техния разум или съществува обективно в живия свят? Тя,

еднодневката,

как мисли – „тук и сега” или във времеви граници?*

И само тя ли, ами растенията?..

Спирам, че навлязох май в територията на Юнг, а не ми е за първи път. Нали си спомняте любимата ми теория за универсалния език?

Замаях ви главите с философщина, нали? Значи е време за хрумването:

Градовете ни са вечни за нас (според писаното дотук). Но те са временни за растенията (според тяхната вечност), които само чакат да се поразсеем или да се разкараме. Търпеливо чакат в готовност:

Виждате ли на последната снимка зелената кула в средата? Това е глухата стена на кооперация, обраснала напълно (вкл. и голяма част от покрива) с бръшлян. Корените му отдавна пробиват вътре в стаите!
Снимките са направени без търсене, пътьом. Из София сигурно могат да се намерят много по-ярки примери.

Разбира се, тезата растенията да погълнат София е, меко казано, несериозна.

Несериозна, шеговита, ама нещо се спомена за прецеденти?

И не мислете, че става дума за някакви древни градове с по няколко хиляди жители. На снимките е Ангкор, столицата на Кхмерската империя. Град, който е съизмерим с Ню Йорк!

____________

* Някои видове едновневка живеят около 1000 дни. Цяла вечност!

Че е на всички няма спор. Но най-подходящият ли е, колко и кои българи го избраха?

Статуквото отново си свърши работата – не избрахме най-подходящия.

Не само аз мисля така – куриозното е, че дори лидерът на партията, която го лансира, изрази недвусмислено същото мнение като посочи по-подходящ кандидат.
Г-н Плевнелиев е съвсем неподготвен за основните параметри на длъжностната характеристика на българския президент. Той притежава други умения, подготовка и опит. Виждате ли в съседство цитата на Ваня Константинова? „да наречеш някого по подходящ начин, за да стане самият той подходящ за ситуацията» – бих го нарекъл министър-председател, например, би бил много подходящ за ситуацията.
Надявам се, че с времето ще се ориентира и като президент и няма да има груби фалове. Но защо беше необходимо да изберем човек, който ще се учи в движение?

Впрочем, германският опит на г-н Плевнелиев („Българинът, който мисли като германец” прочетох някъде) може да му помогне в ориентирането – нашата президентска институция е буквално копирана от немската, с изключение на избора.
В скоби, някой да знае името на германският президент така добре, както името на г-жа Меркел?

С право ще ме попитате: „Тоя не, оня не, кой тогава трябваше да бъде?”

На прима виста без замисляне давам 4 подходящи според мен кандидатури:
Симеон Кобургготски (кандидатура и на ББорисов!);
Меглена Кунева
Ивайло Калфин
Кристалина Георгиева
Достатъчно плували в европейски води за да са подходящи за представителните функции на Държавен глава на Република България.

Глава, чиято основна функция е да бъде дипломатично точна в нищоказването, прилична и възпитана в разговор, всички да я познават и да ú пращат по Министър-председателя много здраве.

……………………..
Вече е ясно, че аз не съм между избралите новия ни президент. Но приемам избора на мнозинството. Не казвам „той не е моят президент”, с това е приключено. Освен това, и при обратен резултат коментарът ми щеше да е същия – разлика щеше да има само по отношение на пригодността за длъжността.

Щом коментирам, обаче, задължително трябва да направя и известна равносметка колко и кои избраха новия президент (на ІІ тур).

Колко?
От почти 7 милиона избиратели по списък (а бе, колко милиона сме ние в действителност?!?) на втори тур гласуваха малко под половината, от тях малко над половината избраха г-н Плевнелиев. Т.е., приблизително (няма да ги броим на ръка ) една четвърт от всички избиратели.
Останалите ¾ щат не щат трябва като мен да го признаят за Държавен глава на републиката.
„Да са гласували, да не са ходили за гъби!” чувам сърдити гласове. И какво щеше да се промени? Да са, ама за кого, като им няма кандидата? Имаше ли начин да се гласува срещу двамата без да се мине в графа „Невалидни бюлетини”? (Спокойно, такава възможност и по света няма. Никъде не са толкова луди политиците да си пуснат таралеж в гащите)

Кои?
Ясно кои – бойците на статуквото, мобилизирани от своите политически партии. Мощна пропорционална атмосфера в чисто мажоритарен избор!

Този път единствената особеност беше, че никой от двата големи отбора не можа (или по-скоро не пожела) да купи рефера в мача. И понеже той дори на работа в парламента не ходи без интерес, остави ги да си се ритат самосиндикално по кокълчетата. Интересът клати феса, целувките са от шоуто за публиката!
Разбира се, това може да означава и друго – че Доган вече остарява за да се държи наперено на зенгия начело на своите. След година и нещо ще се разбере дали ерата „Доган” си отива*…

Основният ми извод от избори 2011 е, че останаха по един отбор в дясното и лявото политическо пространство. Малко време има до парламентарните избори за нещо изненадващо.

Макар, че знае ли се? Като гледам Лудогорец какво прави във футбола…

_________________________________
* Ера си е, няма какво да се правим на ущипани госпожици. В колко правителства са ни управлявали под феса на Доган? В буквален, не в преносен смисъл. С надпис за историята «Правителство на ДПС»!

Всеки се пише за борец срещу статуквото, всеки заплашва и обвинява другия в запазване на статуквото, всеки обещава да премахне статуквото.

И в тези избори беше така.

Не ме плашат призраци (знаете го от „Караконджули”). Излязох от магистралите , тръгнах по кривите стръмни пътечки на анатемосаните разсъждения да видя срещу какво се борят борците и кои са те.

Оказа се, че няма нито един!

Нито сред политическите субекти, нито (внимание!) сред нас, гражданите.

Г-н Министър-председателят гордо се хвали, че имаме най-ниските данъци в Европа, но си трае това статукво, наследено от предишните ли е или резултат на премахването на статуквото на предишните от неговото правителство. Хвали се, че устискахме досега в кризата без заем, но не казва с какви пари, дали са наследство от статуквото.
Новоизбраният ни президент твърдеше, че Калфин е статуквото, а той – промяната. И т.н.

При нас, гражданите, къде са борците и какво точно разбират под „премахване на статуквото”? Не можах да ги открия.
Нямам предвид заглавия като „Българите поискаха запазване на статуквото„ на The Economist и други подобни. Нито, че част от гражданите (както ни убеждават) са за запазване на това прословуто статукво.

Имам предвид, че няма нито едно искане на истинска смяна на статуквото.
В най-масов тираж за такава смяна се разбира подмяна с партия или политик, които досега не са били във властта. Все още това се пробутва за положително качество, въпреки, че досегашната ни демократична практика показа, че е най-често отрицателно.

Иначе, в личен план, смяна на статуквото се прави всеки ден – кой се развел, кой препил и пребил приятел, кого са претрепали за 5 лв….

Ама ние за друго статукво говорим, нали?

И пак ще си говорим. Пак ще размахваме статуквото, когато ни липсва съществен довод в спора.

И срамежливо ще забравяме, че истинска смяна на статукво означава да изскочиш от руската баня гол-голеничък в дълбокия сняг. Без да се връщаш бързо-бързо обратно…

___________________________

* Припомнете си от Уикипедия.

 Напразно изчаках един ден повече от законния 3-дневен за окончателни резултати от поредните президентски и местни избори. Обещанието на говорителя на ЦИК във вторник вечер да излязат до сряда вечер не бе изпълнено. До 19 часа днес, четвъртък, 03 ноември 2011, в официалния Портал за избори в Република България пълни данни има само за президентските.

Очевидно ще се наложи да пиша коментарите за тези избори на парче. Може пък сериал да стане, нали сега са модерни.

Като начало да сме наясно по един въпрос: за мен участници в изборите са всички избиратели, а не само гласувалите. Категорично! Терминът „избирателна активност” е само за удобство и в същото време доста завоалиращ крайните резултати. При това той винаги се използва според интересите на партиите, а е и удобен за манипулиране на хората. Всички знаете „ходене за гъби”, „незаинтересованост за съдбата на страната”, „ако няма за кого, гласувай против някого” и т.н. Не гласуваш ли няма да имаш моралното право да си отвориш устата после.

Стига се до куриозно положение да се чудим как да гласуваме без да избираме!

Нормалният избор дава 2 възможности:

1/ Избираш, ако според теб има кого.

2/ Не избираш, ако няма твой кандидат.

Само анализ на такава база може да покаже истинското положение – каква част от българските граждани са дали мандат на избраните да ги управляват. Което избраните не е зле да си го закачат на ухото за целия мандат.

Започвам с избора за президент и вицепрезидент.

Защото за него има нужните числа, а не защото е най-важният. Напротив, от гледна точка на живота ни, той е най-безинтересният. Такова ни е държавното устройство.

Знаете, вълнувате се и коментирате с какво са ни ударили по джобовете парламентът и правителството, какви лекарства за тежко болни са орязали или от идеята (добър старт за кариерата на един младок ) като си бил болен да останеш без отпуска.

А за Президента? Знаете ли какво важно за нас, гражданите, е направил вчера, миналата седмица, миналия месец, преди това? Чат пат връща закони (които се прегласуват отново), прави и му правят посещения и срещи, произнася тук там протоколни речи – това и аз го знам.

Затова и моят единствен критерий по отношение на Президента е да го бива в дипломацията и риториката, че да не ни излага. И толкова! Не е английската кралица, я!

След голямата шумотевица, голямото тупане в гърдите и ожесточени коментари (и въпреки тях) считам резултатите съвсем адекватни:

 6 910 491 избиратели по списък;

3 334 169 гласували;

1 698 136 са избрали новия ни президент;

Повече от половината избиратели не са намерили своя избор и не са гласували.

Т.е., новият президент г-н Плевнелиев е избран от двама на всеки 8 избиратели. Г-н Калфин остана втори със 166 943 гласа по-малко – двама от всеки 9.

Е, как да не си спомниш за руския анекдот, преразказващ баснята за враната със сиренцето и лисицата:

 Дошла лисицата под дървото, облизала се и попитала:

- А ти за Путин ли гласува?

- Да – гракнала враната и сиренцето хоп, в устата на лисичката.

Седи мрачна враната на дървото и си мисли: „А какво щеше да стане, ако бях казала „не”?!?”

При това положение струва ли си усилията да умуваме и анализираме какви са били точно тези двама – млади, стари, с висше или основно образование, българи, турци или цигани? Вари ги, печи ги, все една четвърт ще си останат.

И да умуваме и да не – все сиренцето в лисичката…

БУДИТЕЛИ!

По-добър израз на оценка и признателност няма!

Остава само да осъзнаем, че те не са затворени някъде там, далеч назад в историята.
Че не са били някога и вече са се свършили.
Че не са икони, а будители!
Че са нужни във всяка епоха от живота ни.
И да се надяваме да не изчезнат докато го има българския род.

А нашето днешно задължение е не само да се събуждаме, но и да се разсънваме ден след ден. И да учим бъдните на това.

Много още има до събуждането, много истински будители, а не икони, още ще ни трябват…

Въпрос на виждане, но вече имаме и поколение, израснало в демократическа България. Какво е положението с неговото демократическо мислене?
Ами да видим в настоящите три в едно избори.

Първо, какви са те?

Не е трудно да се определи – един пропорционален, два мажоритарни.
Пропорционално партийно представителство по партийни листи се избира в общинските съвети.
За кметове и президент се избират личности!

Според вас така ли е, уважаеми млади и стари избиратели, така ли ги усещате?

Цялата политическа атмосфера, месеци назад и в момента, е в гъста партийна мъгла. Медии начело с телевизиите, партийните водачи, социологическите агенции, интернет мрежите – всичко разгорещено говори коя партия какво ще спечели. Естествено, не в общинските съвети – те са доста невидими и непрестижни от политическа гледна точка (от икономическа сами си знаете, но за това не се шуми!).
Следващите дни ще ни проглушат ушите със спечелени кметски места и замаят очите с разноцветни карти на горката България.

Това ли е новото „правилно” мислене?

Няма да разсъждавам и поучавам – уважавам ви достатъчно. Само констатирам.

Не срещнах:

- Кои от кандидатите за президент са повече или по-малко подходящи за тази длъжност като хора (личности);

- Същото за кандидатите за кметове;

- Коментиране от кои партии има повече маскари конкретно в дадени общински съвети, та да не се гласува за тях.

Лошите атмосферни условия завряха нормалното логично политическо мислене под плътни дъждобрани!

За да направим молебен за слънце, трябва дъждът да ни понамокри, уважаеми мислещи сънародници!

Фашизоидно расистки е!

Фашизоидите от доста време нямаха възможности за по-масови изяви. Работеха „на дребно” по градинки, обществен транспорт, улиците. Опитаха на мачове, но там бързо им пресякоха ищаха. Сега им дойде дюшеш. Сто процента и тия, които пребиха преди години Асето Кисимов или младежите в трамвай 20, са участници в „протестите срещу беззаконието”!
„Погромите в Катуница станаха, когато дойдоха външни, те ги направиха” единодушно твърдят местните жители.
Решили, че сега им се е отворил парашута (с основание, полицията само наблюдаваше „за избягване на по-тежки инциденти”), неонацистите се опитаха да поведат групи към циганските махали в някои градове. Опитаха се да линчуват случайни цигани.
Добре, че полицията излезе от ролята си на наблюдател – щеше да е вече прекалена „грижа за предотвратяване по-тежки инциденти”, а и г-н Борисов недвусмислено се намеси…

Всичко това е ясно, не то ме накара да пиша.

Хиляди заглавия като моето има в нета. И нито една публикация за случая „Катуница”, нито една медийна изява, нито един разговор, в които да не се говори главно за циганите.
Не е етнически конфликтът, но президентът Първанов свиква КСНС за недопускане на етническо напрежение. Ще видим дали ще стане дума там за неонацизъм.
Нормални, интелигентни хора припяват с пълна сила на расистите! Било дошло вече до гуша от престъпността, не протестирали срещу циганите. От 20 години се пълнили с възмущение и прелялата капка се оказа Цар Киро. Другите „капки” (с прякори и без прякори), които владеят не малко български селища, градчета, че и градове, ще почакат. Кой знае, може „друг път”, преди други избори да им излезе късметът да са повод на национални протести.

Мнозина ще се срамуват, спомняйки си след време за днешните дни…

Потиснат съм!

______________________________
„Да се защитават такива паразити като,евреите,циганите,арабите,негрите,емигрантите,турците,педалите и сектите (…)”
Копирано от нета без селекция, в първата отворена тема.
Не ви ли побиват тръпки?
Имате ли представа колко от тази страна на барикадата са дечурлига? Които ще пораснат, нали?

Сега вече съм изплашен!

Естествено, не съм открил Америка, изпреварили са ме отдавна.
Щом в Big Brother 4 е имало мисия да не казваш «разбираш ли» (със съответните наказания), а това лято Мамалев направи моноспектакъл „Разбираш ли ме правилно“.
При това коварното въпросче не е и само български патент – в Google на Do you understand? са около 736 мил. адреса; Понял? – 82 мил.; Capito? – 40 мил.; Rozumieć? – 20 мил.; есперантският Ĉu vi komprenas? – 20 мил., а Франция има историческа песен от 1757 Comprenez-vous?
http://www.youtube.com/watch?v=x-WoDy554Pc

И все пак, дали това е просто паразит без съдържание само за пълнеж в разговора подобно на значи, нали и други такива?
Ако е така, лесна работа, трябват само малко усилия като отказване от цигарите.
Дали няма някакъв скрит подтекст, който действа като наркотик?

Започвам вътрешното разследване с въпрос:
Какъв процент от отговора ви е „да” и съответно „не”, когато ви попитат разбирате ли?
Аз честно си признавам, че „не, не разбирам” казвам много рядко. По различни причини:
- за такъв отговор се иска кураж! По-добре после да се опитам да разбера, отколкото в момента да ме помислят за неразбиращ глупак! Въпреки, че това „после” ще ми коства повече време и усилия.
- заради недостатъчно време, когато става въпрос за по-сложен казус (отлагам го за „по-добри времена”);
- доста голям процент от „да” са и заради по-бързото „отърваване” от някакви безинтересни за мен обяснения, които слушам с половин ухо и кимам утвърдително за да не обидя събеседника – кажеш ли честно „не” отиде коня в реката, обясненията започват отначало още по-напоителни!

От своя страна, който го задава май винаги има едно наум (неумишлено в повечето случаи), че е доста съмнително да разбереш, защото не си умен колкото него! Иначе защо ще го задава? Нормално е да очаква един умен човек без страх да каже ако трябва „чакай, нещо не разбирам”.
Нормално, но и той не го прави в ролята на слушател, как да го очаква от теб!

Усещах си аз, че има нещо коварно в „Разбираш ли?”!

Питаме с прикрито чувство на превъзходство, а всъщност ни лъсват на показ…!

Като не ни разберат кой има по-голяма вина? Не сме успели да обясним достатъчно ясно и умно, не са ни разбрали!
……………

Ела, Боже, помози да го забравя това „Разбираш ли?”!

Че иначе ще заприличам на десния събеседник от снимката:

- Разбираш ли?!?

Какво „Е, и?”, ето две от тях! На другите им се размиха много контурите, докато запиша тези.

Разказваме си авери спомени от детинството.
„В нашето градче” – чувам глас – „в детството ми имаше момчешки банди по махали. В нашата, за проклетия, бяхме 13. Тогава не ни минаваше и през ум за „фаталността” на бройката, но явно си имаше „нещо”, като си спомням сега. Сами съдете от тези две случки, които ще ви разкажа.
Всички сте минали през това, няма да ви обяснявам, само напомням: по онова време „героичните” изяви (за които после небрежно да се разказва в училище пред ококорените погледи на момичетата) не ставаха джаста-праста. Беше си ритуал с предварителни разузнавания, уговорки и уточнения.
Та чухме ние, че при крайненци се плащало с торба крадени от градините плодове да свърши боят щом има някакъв превес. За избягване на по-сериозни (и видими) последствия. Решихме и ние да си вземем платата и уговорихме бой.”
Пауза.
„И какво стана?” – питам аз.
„Ами какво – платихме си с две торби… ”

„Мина малко време” – продължи гласът – „поблизахме си раните (че някои ядоха и допълнително бой в къщи за крадените плодове!) и решихме, че трябва да си измием очите. В училище ни бяха взели за смях, а момичетата не ни и поглеждаха.
Пуснахме разузнаването и то донесе, че горната махала имала нова банда от 8 души. Ей това ще оправи работата – 13 на 8, при това новички, ехее!
Уговорихме „срещата” на една поляна в края на града за удобство – все пак бая народ се събирахме.”
„И как свърши?” – питам пак аз – „7 на 5, 9 на 6 или как?”
„А, не,” – отговори ми гласът – „8 на 13! Че те, осемте, бяха… „
„Ама вие, тринайсетте, изобщо имали ли сте победа?” – питам аз.
„Какво си заразпитвал!” – ядоса се гласът – „Къде да помня на тая възраст с тая склероза!”

Разбирате ли?

Снимката е от тук

Снимката е от тук

Добре е да ти дойде наготово нещо свежо!
В повечето случаи, обаче, трябват доста усилия, за да си го спечелиш.
За добро! Каквото се получава без усилия не се цени.

Пиша ги тия работи, не защото е голяма жега и човек току гледа да се пъхне под душа в препечения град – за самоизмама, че получава малко свежест. Вярно, че свежестта в болшинството случаи върви ръка за ръка с водата. Но с истинската вода, искряща и свежа, а не оная от тръбите и резервоарите. Като тази капка вода в края на дъжда, събрала в себе си целия свят: Снимката е от NASA    

Пиша ги, защото в къщи взехме, че направихме така нареченото „освежаване”. Което било песен в сравнение с оная работа, наречена „ремонт”.
Песен, песен, ама и песните напъване искат!

Нашата „оратория” започна с излизане от строя на моя милост още при подреждането на сцената. Така става, когато човек си забравя ЕГН-то! Оттам нататък ние с Милчо бяхме от пречкащата се масовка. Все пак имах немаловажна задача – да не изпускам и секунда от поглед персийчето, че се отваряха твърде много възможности за пребоядисване на козината, а и за скок навън от 6-ия етаж…

Благодарение на Светльо случихме много със солиста в „песенното изпълнение”. Ама наистина много – сигурно подобни хора са изключения в гилдията! Тихо, кротко, свърши не само работата, която му беше по сценарий, ами и още каквото му се мерна пред очите. Трябва ли ви „освежител” чукнете ми имейл, с чиста съвест ще ви дам координати.

Главен диригент на целия концерт беше Точица. Откъде се взеха тия сили и тая издръжливост в тези по-малко от 40 кг. идея си нямам. Тя си знае! Отстрани различно изглежда…*

Накратко, сега в къщи е много свежо. За очите – за дъха ще трябва да почакаме. Оказа се, че по-сигурно и по-добро от старата блажна боя все още няма. А за нейните ухания няма какво да ви разказвам – всички сте ги дишали…
_________________________
* Това ми напомни един стар виц. Направил някакъв човечец нещо велико за нацията. Решили да го наградят подобаващо. „Избери си какъв искаш да бъдеш, веднага ще те назначим”. Не се колебал човекът. „Искам да бъда като оня, дето махаше една пръчица снощи на концерта. Лесна работа, а всички му ръкопляскат.”

И се зачетох – да видя други какви новини освен за времето дават синоптиците.

Трябва да им се признае – подбират „маловажни“ новини, които другаде или ги няма, или са заврени в някое кюше. Днес например:

Костенурки, тръгнали да снасят, блокираха летище.

Японците садят масово слънчогледи срещу радиацията на земята.

Сайтът „Дунав +“ ще гради дунавска общност.

И в „Златни пясъци“, и в Созопол сезонът през тази година ще бъде спасен чрез дълбоководно заустване (каква дума, а!) на отпадните води, обяви министърът на екологията.

Това днес, а онзи ден попаднах на нещо, на което мястото (според мен) е с големи букви на първа страница на всички медии. Преди да ви кажа за какво става дума, ще мотивирам предишното си изречение.

Замърсяването на атмосферата е тема, почти толкова важна за света, колкото и кризата. Международни съвещания на най-високи равнища; всевъзможни екологични организации и световни протести и акции; квоти в ЕС за мръсни газове (които веднага излязоха на свободния пазар!); за щяло и нещяло екологични оценки (за парици, разбира се); и т.н., и т.н. – с потрошените пари по въпроса досега сигурно може да се изчисти цялата атмосфера атомче по атомче топтан с океаните. Можеше, ама така не се прави – мъдрите трябва да се намъдрят, да обмислят, да организират, финансират…

Добре, ама още в стари времена народът е казал: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите…”.

На кого в Европа плащат отиването до офиса с велосипед

SINOPTIK.bg  23.06.2011  13:21 –

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни плащат на километър на служителите, които идват на работа с велосипед

 Да ти плащат за самото отиване на работа звучи направо утопично, но е част от набираща все повече популярност схема, предлагана от работодателите в Европа.

Компании в Белгия, Холандия и други европейски страни възнаграждават допълнително служителите си, ако те идват до офиса с велосипед, като им плащат определена сума за всеки изминат от тях километър.

Тези пари са освободени от данъци.

Целта е както да се стимулира зелен начин на живот, щадящ околната среда в градовете, така и самото здраве на работещите.

В Белгия, например, служителите с велосипеди получават по 20 евроцента за изминат километър, докато тези в Холандия – 15 цента, а във Великобритания – 20 пенса за миля.

В Белгия, където колоезденето е особено популярно, данни на финансовото министерство сочат, че миналата година от тази схема са се възползвали над 270 хил. души. През 2006 г. те са били 140 хил.

Това означава, че през 2010 г. белгийският данъкоплатец е дал 43 млн. евро от джоба си за тези, които идват с колело до работа.

Освен екологичните мотиви, за тази тенденция допринасят и покачващите се цени на петрола, както и все по-големият недостиг на места за паркиране в градовете.

Един от най-популярните работодатели, стимулиращи тази схема, е белгийската верига за нискобюджетни супермаркети Colruyt, която създаде тази възможност преди четири години и вече има 2100 участници.

Компанията плаща на служителите, които живеят до 7 км от офиса, и се грижи за поддръжката на техните велосипеди.

Сега фирмата обмисля да предложи на 22 хил. служители, които живеят на по-далечни разстояния, електрически велосипеди, за да преодоляват по-лесно километрите.

Според изследване, поръчано от компанията на холандска организация, служителите на велосипеди са в по-добро здравословно състояние.

Статистиката сочи, че в рамките на една работна година те ползват средно един ден по-малко за болнични, отколкото останалите.

Ако броят на каращите колело до работа се увеличи с 1%, холандските работодатели ще спестят общо 27 млн. евро на година, изчислява още организацията.

Може и за луди да ги сметнете, (къде се е чуло и видяло компании да дават, вместо да лапат!) ама за мен това са хора, които добре знаят, че с лъскави приказки работа не се върши и файда от тях никаква. Знаят, че

без да си намокриш гащите раци няма да хванеш!

И знаят, че

от ситни парици стават жълтици!

Тази информация не сте срещнали сигурно с грамадни букви на някоя първа страница или в основните ТВновини, нали?
Маловажна новина!..

Реших да отговоря нестандартно на най-стандартния въпрос, в отговор на който не се очаква нищо, доколкото се е превърнал във формалност. Заради по-бързото връщане в приятелско шеговитата атмосфера на Monte Negro.

Добре стана – продължихме да остроумничим на тема „Как си?” и приятно запълнихме сутрешната сбирка. И си тръгнахме с добро настроение за деня.

Че иначе какво? – да обсъждаме колко лентички събрал Господин Министър Председателят (не виждам друг начин, освен така написано, с главни букви! ) и какво ще ги прави ли? Дали ще построят световен „Музей на Неговите лентички” на мястото на Двореца, примерно, или ще му ушият таитянска поличка за Гинес?

Както току-що прочетохте, въпроси все в „ще” време, а на нас ни е над темето от него. Затова ни дойде добре нашето минало и сегашно след въпроса „Как си?” и усмихнати си тръгнахме всеки по задачите.

…………………………………………
След 2 часа.
На „всеки по задачите” се наложи да прекъсна. И добре стана – сега ще разберете защо.

Моята задача беше да напиша нещо в блога, че пак ме хвана мързела вече две седмици, срамота! Прекъсването стана докато обмислях „умното заключение”.
Върнах се сега, прочетох написаното за да вляза в час и констатирах, че пак съм на път да направя гаф! Лепнал съм на най-дружелюбния въпрос между хората по цялата Земя безапелационния етикет „най-стандартен и формален”!

Всичките милиарди хора (колкото са) не могат без този въпрос на човешко отношение и съпричастие към себеподобните. Към близки и далечни, познати и непознати, към людската общност, членове на която сме всички. Пред него отстъпва омразата, неприязнеността, расата, етносът – всичко, което се опитва да раздели и „категоризира” хората. И, слава Богу!

Всички сме едно – човечество – и доказателство за това е тоталното господство на въпроса

Как си, добре ли си?

How are you? You okay? ça va? Nei ho ma? Wie geht’s? ¿Qué pasa? Come stai? Kaifa Halok? Как дела? O-genki desu ka?  Nasilsin? Ti ka’nete? Kako si? Kiel vi fartas? …

Ако някой използва формално въпроса, толкова по-зле за него. Ако някой му отговаря формално – още по-зле!
Лечението е да си представиш, че няма на кого да го зададеш…

Влагайки цялото му душевно съдържание аз чистосърдечно ви питам, мили приятели и гости в блога ми:

Как сте?

И поздрав за вас.
 „Как си?” 

(Не, не е „Здравей, как си, приятелю” на Тоника.
За всички ви е – големи и малки! )

Веднъж:
26 авг 2009
През следващата година няма да има намаление на обезщетенията за безработица, обявиха премиерът Бойко Борисов, министърът на труда Тотю Младенов и министърът на финансите Симеон Дянков. Освен това още на 15 юни 2010 г ще бъде направен преглед на развитието на икономиката изпълнението на бюджета и след като станат ясни резултатите, ще се разговаря със социалните партньори за това доколко е възможно повишение на пенсиите и другите социални плащания.
Вдовишките пенсии ще се увеличат, както и добавките за възрастни пенсионери още от 1 януари следващата година (2010!). Това ще струва на държавата 770 млн. лв., но ще се изпълни.

Дваж:
8 юни 2011
Минималните и вдовишките пенсии ще бъдат увеличени, заяви премиерът Бойко Борисов след заседание на кабинета.

Чакам третия…

П.П. Затова не коментирам бъдещето време на сегашните управляващи. Само случилото се, което пряко или косвено ме касае.
Ама де го?

_________________________________
Внимание! С f нямам нищо общо!

Големият брат, големите четения, големите магистрали, голямата простотия (извинете, последното още не е кампанизирано, както би написал сполучливо някой абитуриент , но затова пък е налице), голямото междучасие, great drinking, great great…

От кал да е, голямо да е!

Само за голямото мислене никой се не сеща. Нека да не е great thought, аз ще съм доволен и на някаква personal reflection, ама хич!?!

Какво ще му обръщаме внимание – казват си авторитетите – то си е даденост. Нали по това се отличаваме от останалия жив свят.

Дали още се отличаваме не съм много сигурен…

Откак сме осъзнали това си качество и неговата сила, се е появило и „голямото” желание да го забраним за „другите”. Лека-полека се възцарил законът единици да имат право „да мислят”. Дали могат няма значение, това право се добива не с можене.

(Глас от публиката, знам го чий: „Е-е, прекали го, Графе! Къде остави големите умове на човечеството?” Никъде не съм ги оставил, те си имат специалното място: гениалните изключения. Тях никой не може и с пръст да ги пипне!)

В началото контролът върху мисленето е бил по-лесен. Боговете, велможите (и графовете в това число ), силните на деня, и т.н.

Но расъл порасъл Човекът и силовите методи отеснели. По-ефективно нещо против мисленето трябвало да се измисли и някои можещи от правоимеющите го измислили:

Щом се появи Човекът на този свят – такава атмосфера около него, че да няма нужда да мисли и да не се научи!

Примерите сами ще си изберете, в тях газим, петимни ходим!

От мен само един: телевизията, убиецът на фантазията (аристократичната форма на мисленето) у децата.
Четене ли? „Пък моето на годинка беше като се научи да си пуска детските филмчета”.
Ето ви филм по книгата, по проблема, по тезата – хем голям бизнес се отваря, хем намалява опасността на някой да му хрумне нещо, каквото не трябва, докато мисли…

И тази година, както обикновено, се появиха „бисери” от матурите. Източници са проверяващите, явно е.

Уважаеми дами и господа, родители (на първо място!), учители, медии, детска индустрия, всички възрастни, ние трябва да се срамуваме, ние сме виновните, че децата ни не се научават да мислят с появата си на този свят!

 …………………………………

Извън темата: Сериозно предложение към БНТ:
Кампания „Голямото бабино четене”.
Заявки за участие подават самите баби. Истинността на заявките се потвърждават със свидетелска заверка на близките.
Финалът е избор на „госпожа четяща баба”.

………………………

Още докато пишех това писание, Niili ми подпря едно рамо в коментар на предишното. А deni4ero пак там пише: «речта тогава е била изящна … като изкуство, а не като мехленска клюка … дори купуването на хляб е имало ритуал в изказа … предполагам»
Чудесно е, благодаря ви, приятелки!

___________________________________________
*Така величаеше големите неща някое от хлапетата в къщи.