Гърмящият примус вторник, сеп 16 2008 

- Омръзнаха ми язовирите – каза Зарко една юлска вечер докато пийвахме по чашка – рибата в тях е някак си прекалено цивилизована. Разглезена е от спокойствие и добри условия на живот. Уж риболовни емоции, а ми остава чувство, че съм я нагребал от живарник на магазин. Хвърлиш захранка, излъжеш я, тя се струпа, свикнала на аванта. Дай да идем другата седмица за няколко дена на Тунджа.
- С удоволствие – казвам – ама жените са заети.
- Без жените щом са заети, по мъжки. (още…)

За пъстърва в Родопите събота, авг 2 2008 

Закърмен с риболова така се получи, че винаги край мен е имало запалени рибари. Най-добрият ми приятел, приятелите в службата – не съм ги търсил никога по този признак, ама нали казват за краставите магарета… :)
Ей, и леля Възкреса си хареса навремето един разкошен човек, с когото преживяха в разбирателство целия си живот (лека им пръст!). Много добре си го избра – оказа се, че е и запален рибар! (още…)

Рибарски истории петък, авг 1 2008 

Като разказвах за детството си вече споменах, че риба започнах да ловя кажи-речи след като проходих. Нямаше как другояче да е в Трявна – реката минава през целия град и лятно време беше основно място за игрите ни. А риба в нея колкото щеш. Ловяхме я с ръце под камъните по бързеите и в подмолите на вирчетата. И сега като пиша усещам удоволствието да напипаш риба в прохладната вода. Не може да се сравнява с никакъв друг риболов. А си иска и кураж (колцина от вас ще си пъхнат ръцете до лактите под корените на дърветата в някой вир?), и майсторлък, и бързи рефлекси – не е проста работа. (още…)