Ремонт & грип събота, окт 10 2009 

Колкото и щастливо да си живее човек виртуално идва време реално за ремонт. Влезеш в банята и тя те подхваща: „Само за компютъра си се грижиш, мен си ме зарязал и никакво внимание не ми обръщаш. Я ме виж на какво съм заприличала, искам нови дрешки! И не си прави оглушки, че ако се разплача три етажа надолу ще разберат!”.
На всички в къщи се оплаква.
Права си е, не са капризи. Значи, на дневен ред е майсторът…

За майстор в къщи има две генерални положения – непознат и приятел. (още…)

Нигерийските наследници на милиони понеделник, авг 24 2009 

с ново местоположение – Кот д’Ивоар

Снощи получавам имейл:
Dear,
I am so happy for your health may almighty God be
with you by understanding this message. (още…)

Mtel, точките, събота, авг 15 2009 

хората, които си вършат работата,

и многознайковците като мен!

Преди около месец публикувах „Настроение от Мтел?”. Напълно убеден в правотата си!
Днес моля Мтел, г-жа Ризова и всички, които са прочели публикацията ми (почти 500 души), да имат предвид следващите редове:

Графът искрено моли извинение от г-жа Ризова и Мтел за невярната (и поради това обидна!) информация относно инициативата на фирмата да осведомява клиентите си за натрупаните им точки! (още…)

Професия измамник неделя, юли 26 2009 

Отдавна измамата е професия. За много хора по света – диапазонът на практикуването ú е огромен. От банкови и борсови измами за милиони до играта „Тука има, тука нема” на пазара и циганката-гледачка на улицата с китка здравец в ръка, която се мъчи да ви измъкне някое левче.

Както във всяка професия и в нея има прочути професионалисти, за които се разказва от време на време в забавни неделни четива.
Забавни, забавни, ама питате ли измамените? Защото измама без измамени няма! (още…)

Настроение от Мтел? петък, юли 10 2009 

Звъни вчера джиесемът. Гледам, непознат номер. „Кой ли ще е” мисля си, докато включвам.
Чувам приятно женско гласче.
„Излезе ми късмета” викам си и се заслушвам с понятно очакване. (още…)

Приказка за скъсаното билетче сряда, май 13 2009 

- Дядо, кога ще разкажеш приказката – пита Васко.
- Не ти ли е минало времето за приказки? – казвам аз – И коя приказка имаш предвид?
- На човек никога не му минава времето за приказки. – поучава ме той – Тая, за която споменава mislidumi в коментара си.
- Тя само ми прави комплимент, нищо конкретно не визира.
- Комплимент, комплимент, ама ти я разкажи – хитро се подсмихва той. (още…)

Кафе, кафенета, кафеджии сряда, мар 18 2009 

и най-младия ми реален приятел.

Звъни отдолу сестра ми.
- Слез да се видим в кафето – казва тя по домофона.
Слизам, сядаме в кафенето под нас и аз, леко разтревожен, я питам защо не се качи горе ами тук се срещаме. Какво тайно има да ми каже.
- Нищо – успокоява ме тя – ама тук някак разговорът ни е по-концентриран.
Замислих се. (още…)

Приказка за животновъди вторник, яну 27 2009 

Имало едно време (преди 60 години) две овнета. Красиви били, весели и много игриви. Живеели си безгрижно в стадото с майка си. По цял ден лудували с приятелчетата си и вечер заспивали изтощени, но щастливи.
Един ден стопанинът ги хванал, завързал им крачетата да не избягат и ги натоварил в една каруца. (още…)

Как ни информират понеделник, ное 17 2008 

сега.

Преди няколко месеца писах спомен как ни информираха преди 70 години. Земетресението в София ме върна към темата. Как ни информират сега?

Като че ли се завърта цикъл. Колкото и да е странно, все повече начините днес да се информираме започват да ми напомнят някогашните. (още…)

Камъне и дърве вторник, сеп 2 2008 

Точица ми се кара. Казва, че съм обичал да се хваля и съм ви заблудил за кухнята с тия камъни.
- Чакай – казвам – изобщо не съм се хвалил. И какво съм ги заблудил? (още…)

Радост в къщи четвъртък, авг 28 2008 

Имаме голяма радост в къщи. Снощи Васко се върна от Африка. Добре му се е отразил африканският климат – разхубавил се е! :)
Безброй снимки, много за разказване – изобщо времето ни е кът. Всяка минута е ценна, защото в понеделник отново заминава. :(
Какво да се прави – живот. Поне този път ще е по-наблизо, в Европа. Като че ли това има значение щом не е в къщи…
С други думи, до понеделник на мен не може много да се разчита. Пък после ще показвам по-интересни снимки.

Закачката сряда, авг 27 2008 

Та да си дойда на думата, дето „Бродягата” ми я прекъсна. :) (още…)

Почти войници събота, авг 23 2008 

(продължение на „Войниклък”)

Страхувах се, че темата ще е скучна за дамската компания, а и за младежите, които са пропуснали удоволствието да бъдат войници. :)   Но от една страна това си е нещо като историческа справка, от друга Вили ме насърчи, че не е толкова безинтересно, а от трета не трябва да се оставят недовършени работи. Затова продължавам.
(още…)

Войниклък петък, авг 22 2008 

Една историческа тема: как момците някога ставаха мъже (за женене ;) ). „Историческа” и „някога”, защото вече я няма тая школа за възмъжаване (сега стават ли мъже и как?). :) (още…)

В кухнята сряда, авг 20 2008 

Къде съм се загубил пита Val.
Аз трябваше да се питам. За да се сетя, че не можеш да се намериш в координатната система от преди 35 години… :) (още…)

Шматка събота, авг 2 2008 

При deni4ero правят “Сдружение на шматките” ЛК
Кандидатствах за доайен като им посочих историята как варихме свинска глава с баща ми. Мисля че имам достатъчно заслуги в шматкаджийството, а и историческия опит не е маловажен.
Ама те не се задоволяват. „Ставате” – казват – „ама не може да се хвалите с юначеството на баща си. Вашето доказателство де го?”
Е, прави са! На произход човек не трябва да лежи, собствените си качества трябва да показва. Затова реших да кова желязото докато е горещо и да извадя най-силния коз. (още…)

Здраве, здравеопазване, доктори петък, юли 25 2008 

Докато съм „топъл” по темата.
Много време имах тия дни да мисля по тези въпроси. Ще си кажа, каквото съм намислил, че после като оздравея няма да ми се занимава с болести. Човек за щастие така е устроен, че лесно загърбва лошото след като мине. (още…)

Herpes zoster-иада II сряда, юли 23 2008 

Част II.

Да продължим по-нататък, че да видим докъде ще стигнем. На почивки. ;) (още…)

Herpes zoster-иада :) вторник, юли 22 2008 

Част I

Всичко съм преживял?
Глупости, винаги ще се намери нещо ново да ти се струпа на главата
.”
(ако никой не го е казал до сега, аз го казвам!)

Вчера трябваше да решавам сложен казус: как да успея да седя пред компютъра през следващите 60-70 дена домашен лекарски арест.
Сложен си го направих сам. Нали съм от хората приели принципа „при лекар – чак когато проблемът те прати при него, а не когато на теб ти кефне”. Добър принцип – предпазва те от „забавното” редовно виснене пред лекарските кабинети и опознаване целия спектър от болести в „сладка” раздумка с чакащите колеги,* след която си отиваш „зареден” със следващата си болест. В резултат всеки път личната ми лекарка ме пита за името и ЕГН-то. Как да ме запомни жената, като от предишното ми посещение обикновено е минало къде година, къде повече и то само за някакъв документ.
Само че и най-добрите принципи имат изключения в дадени ситуации! (още…)

Самодейност четвъртък, юни 26 2008 

Няма да теоретизирам. Знам ли пак накъде ще се отплесна. Просто ще разкажа защо съм се сетил за нея, след като съм музикант-професионалист.
Какво “сетил”, че тя е неразделна част от живота ми още от детството! Неусетно се “намести” и си остана! :) Но да започна поред. (още…)

Балет на колела вторник, юни 17 2008 

Преди 50 години по това време. С жена ми вече си правехме плановете за лятото, когато един ден телефонът звънна. “От операта те търсят” – подава ми го тя с повдигнати въпросително вежди. Изписвам пълно недоумение на лицето – лесно, защото беше истинско – и поемам телефона. Изслушвам какво ми говорят, казвам “да, добре” и затварям с още по-удължена физиономия. “За какво те търсят” – пита жена ми. “Не знам.” – отговарям аз – “От балета на операта искат да говорят с мен. Утре ще отида и ще разберем.” “Знам аз за какво, ама гледай да не ни пропадне лятото!” – промърморва тя предупредително – „Тия пък как те откриха!…“ (още…)

Големият ми брат петък, май 30 2008 

(Публикацията е копие на предишната)

В първи гимназиален клас на Музикалното у-ще аз най-неочаквано се сдобих с голям брат. Не роден, не осиновен, а от “децата на майка ми”. И той остана мой брат до края на живота си, мир на праха му.
За него ще ви разкажа, но най-напред малко за обстановката на времето за да ви са по-ясни събитията.
По мое време (още…)

Моите карибки петък, мар 21 2008 

И това се случва в интернет!

В началото на февруари имаше в “Аз” едно мнение подписано “Твоите 2 карибки”. Познатите ми, които четат дневника, ме питат кои са тези “мои карибки”. Мисля, че историята е интересна и ще я споделя тук. Не съм ги питал, но те няма да ми се разсърдят.

Преди година един ден получих имейл: (още…)

Кравата понеделник, мар 17 2008 

на леля Еленка от с. Марица

Роди ме, мамо, с късмет, па ако ще и крава!

Една история, която ми изпрати сестра ми. Аз си спомних случая бегло – не съм присъствал, след завръщането си тогава го разказваха много картинно, особено реакцията на селяните. А кравата наистина беше “симпатична” – виждал съм я. (още…)

Ани-кеворкяни петък, мар 14 2008 

Случаят е от средата на петдесетте. Припомни ми го тия дни сестра ми. Сам по себе си е интересен, но помислете и за ролята на майка ни. А аз с още някои спомени по-нататък ще ви доразясня какво по-точно е съдържанието на “майка ми никога не е работила” в нашия случай и косвено ще допълня въпроса за “жената в къщи”.

Времето все още беше следвоенно. (още…)

Следваща страница »