Като прочетете следващите редове почти сигурно ще си помислите, че в тази папка ще бъдат литературните ми опити в остроумие. Не бързайте! Тръгвам от началото (нашето, на “върха на пирамидата” 
), а за него никой не знае нищо със сигурност. Даже и тези, които би трябвало да знаят - и твърдят, че знаят. А пък едни от тях викат “Бог ни е направил”, други - “от маймуните сме”, трети извънземни се изкарват…
Нормално – “когато не разбираме нещо, започваме да предполагаме.”, както е казал Форестър. И колкото по не знаем, толкова сме по-категорични. Може би от желание да убедим сами себе си?
Хубаво, ама щом и “знаещите и можещите”, (т.е. философите и учените) тръгват от някакво хрумване, за което намират доводи, аз не мога ли да направя същото? Още повече, че един от любимите ми “подписи” във форумите е: “И най-големите умове са хора като нас – не са безгрешни.”!
Това, последното – да греша – го мога и аз! А останалото – доводите - дали съм го намерил, вие преценете.
И да си знаете: ще пофилософствам, но накрая пак ще стигна до оная, дето я бистрим – политиката…
МАСАТА
- Хайде, сядайте на масата! – подкани ни домакинята.
“Интересно, защо ли ние, българите, предпочитаме да сядаме НА масата, а не край нея?” - помислих си аз – (more…)
7 Responses »
).
