Житейски истории and Спомени 8:13 pm
Няма да теоретизирам. Знам ли пак накъде ще се отплесна. Просто ще разкажа защо съм се сетил за нея, след като съм музикант-професионалист.
Какво “сетил”, че тя е неразделна част от живота ми още от детството! Неусетно се “намести” и си остана! 
Но да започна поред. (more…)
Житейски истории 7:43 pm
Преди 50 години по това време. С жена ми вече си правехме плановете за лятото, когато един ден телефонът звънна. “От операта те търсят” - подава ми го тя с повдигнати въпросително вежди. Изписвам пълно недоумение на лицето – лесно, защото беше истинско – и поемам телефона. Изслушвам какво ми говорят, казвам “да, добре” и затварям с още по-удължена физиономия. “За какво те търсят” – пита жена ми. “Не знам.” – отговарям аз – “От балета на операта искат да говорят с мен. Утре ще отида и ще разберем.” “Знам аз за какво, ама гледай да не ни пропадне лятото!” – промърморва тя предупредително - “Тия пък как те откриха!…” (more…)
Житейски истории and Спомени 1:39 pm
(Публикацията е копие на предишната)
В първи гимназиален клас на Музикалното у-ще аз най-неочаквано се сдобих с голям брат. Не роден, не осиновен, а от “децата на майка ми”. И той остана мой брат до края на живота си, мир на праха му.
За него ще ви разкажа, но най-напред малко за обстановката на времето за да ви са по-ясни събитията.
По мое време (more…)
Житейски истории 9:25 am
И това се случва в интернет!
В началото на февруари имаше в “Аз” едно мнение подписано “Твоите 2 карибки”. Познатите ми, които четат дневника, ме питат кои са тези “мои карибки”. Мисля, че историята е интересна и ще я споделя тук. Не съм ги питал, но те няма да ми се разсърдят.
Преди година един ден получих имейл: (more…)
Житейски истории 8:26 am
на леля Еленка от с. Марица
Роди ме, мамо, с късмет, па ако ще и крава!
Една история, която ми изпрати сестра ми. Аз си спомних случая бегло – не съм присъствал, след завръщането си тогава го разказваха много картинно, особено реакцията на селяните. А кравата наистина беше “симпатична” – виждал съм я. (more…)
Житейски истории and Спомени 10:25 am
Случаят е от средата на петдесетте. Припомни ми го тия дни сестра ми. Сам по себе си е интересен, но помислете и за ролята на майка ни. А аз с още някои спомени по-нататък ще ви доразясня какво по-точно е съдържанието на “майка ми никога не е работила” в нашия случай и косвено ще допълня въпроса за “жената в къщи”.
Времето все още беше следвоенно. (more…)
Бистря политиката... and Житейски истории and Самодейна философия :) 10:49 am
Умишлено.
Преди повече от век вашите предшественички (more…)
Житейски истории and Не сме сами and Спомени 1:48 pm
Дядо ми Васил беше един от известните производители на четки в България. Имаше работилница, в която четките се изработваха от А до Я. За сведение, тогава всичко се правеше от естествени материали на ръчни машини – без автоматика. И аз знам как се прави баданарка или четка за дрехи (и съм правил).
Превозът на материали и готовите четки ставаше с каруца. Имахме 3 коня. За единия от тях е тази история. (more…)
Esperanto and Житейски истории 6:30 pm
Е, не точно днешният интернет. Заглавието е да ви събуди любопитството.
И все пак има нещо общо – желанието на хората да комуникират помежду си. Колкото по-нашироко и по-далеч, толкова по-добре.
Разказът е за това как ние със съпругата ми живяхме десетина години в първата виртуална страна, обхващаща целия свят. Той беше публикуван преди 2 години (справката накрая). (more…)
Житейски истории and циганите 9:11 am
Ще разкажа и тая история за да приключа засега с циганската тема. (more…)
Житейски истории and циганите 10:33 am
Моето отношение към циганите вече беше “подсказано” и съответно предсказуемо. Затова трябваше да бъде изложено кратко и ясно, подкрепено с един-два житейски примера – според писмовните правила.
Както често става, “ситуацията се измени”. 
(more…)
Житейски истории and Спомени 7:57 pm
Чета днес: хванали се на бас, че ще паркират джип на покрива на 5-етажна сграда. Снощи и в новините ми се мярна този случай.
Вдигнали го до горе, ама (more…)
Житейски истории and циганите 10:17 am
Запознахме се с мишките, дойде ред на циганите! (more…)
Житейски истории and Не сме сами 8:35 am
Да работя започнах още като ученик в музикалното училище. Моята професия го позволява. Всъщност никога през живота си не съм работил само на едно място.
Докато следвах, две години преподавах солфеж и акордеон на деца от детска школа в Божурище. Часовете си вземах след обяд в училището, което работеше само сутрин, на една смяна.
Правех го за пари, разбира се (more…)
Житейски истории 1:09 pm
По отношение на цигарите нищо не ме плаши! Ще ви обясня за какво става дума, пък вие ако искате, опитайте. (more…)
Житейски истории 7:24 pm
Споменах в рецептата за тархана, че съм сливненец и спомените от детинство нахлуха.
Да ви питам: чували ли сте за поп Цар? Не сте, нали? Не е чудно – други времена настанаха, интернетски , кой има време за стари истории.
А си струва да не се забравя – кой друг български град си е имал цар още през турско?! (more…)
Житейски истории and Човек - това...хм! 12:31 pm
Всички – психолози, философи, учени, обикновени хора – са единодушни: децата се раждат с чисти души. Като че ли са получили късчета от Божията душа (предполагам, че и невярващите ще приемат това словосъчетание). (more…)
Житейски истории 2:04 am
или Приказка за Другата Гледна Точка
За увод няколко думи за учителите въпреки, че те заслужават специална тема! По-специално, за тези, които “имат нещо друго отвътре”. (more…)
Житейски истории приказки 5:45 pm
Дошло новото време (не кошлуковото, а това, навън). Дошло и време (по-точно мода) замогналите се потомци да си спомнят за селските корени. “Връщали” се на село, разчиствали тотално всичко налично върху “родното” място, ограждали го с двуметров зид и вдигали нови къщи в стил “мутрок” .
Но между тях (more…)
Житейски истории приказки 11:36 am
Имало едно време, в прастари времена, едно малко село. Мястото било малко, та хората си построили дървените къщи (тогава били само дървени) доста натясно.
И както е нормално в такива случаи (more…)
Житейски истории 10:46 am
Седналият на пейката старец заговори колито ми. То се спря при него и започнаха “разговор”. “Добър човек” - помислих си – “кучето ми никога не греши. Я да се поспра на приказка”.
- Как си, наборе, усмихнат си нещо – казвам, колкото да завържа разговор.
- Ами слушай да ти разправя, че да видим дали няма и ти да се захилиш! – отговаря ми той и заразправя. (more…)
