- Донесох книгата на Жоро – казва Точица – искаш ли да ти я дам?
- Дай я – отговарям – да се поразсъня, че тия дни само ми се дреме, май имам остатъци от някакви мечешки гени.
- Сигурно ще се разсъниш – смее се тя – точно по твой вкус е: разкази хем с логичен, хем с неочакван край.
„Опаа, логичен, пък неочакван? – мисля си – „Това какво ще рече? За читатели скарани с логиката или за два пласта на действието?”
Носи ми тя книгата. Поглеждам я – заглавието на корицата „Обикновени убийства”.
Ясно, криминале. Българско. Съдейки по обема на книгата (близо 300 стр.) надали са различни случаи без някаква обединяваща връзка. Логично и очаквано – връзката сигурно е някакъв български Шерлок Холмс или Поаро. Я да видя какво име му е измислил авторът?
Разгърнах и веднага предупреждение от автора:
Тези истории са измислени.
Всички лица и събития са плод
на въображението на автора, откъдето
са и съответните неточности
Сънливостта ми изчезна окончателно! Преди да съм почнал да чета, книгата ми сервира предизвикателства, които трябва аз лично да реша:
- Обикновени – без кавички – в общоприетия смисъл няма как да са. С такива се пълнят вестници, не книга.
- Двете половини на лицето (Джекил и Хайд) на убития (?!?) върху корицата. (Браво на художничката Калудова!)
- За „логичен, но неочакван” вече споменах.
- „въображението на автора” и „съответните неточности” – неточности в какво, в уж измислени обикновени убийства?!?
- Според съдържанието разказите са 13!?..
Отворих книгата и…по някое време Точица ме издебнала с фотоапарата. 
…………………………………………………
Спокойно, разбира се, че няма да ви разказвам съдържанието, нищо не сте ми направили нито вие, нито авторът! Няма да ви кажа и решенията ми на предизвикателствата.
Просто не я оставих, докато не я прочетох и сега, кой знае защо, все ми се струва, че имам добър стар приятел, с когото много пъти сме ходили за риба. Аха да му вдигна телефона, ама не ми остава друго, освен да чакам следващите 13 „за да го попитам” дали са намерили… 
Единствения цитат, който не мога да се въздържа да не дам е:
„И все пак риболовът си е за предпочитане!”
Защо точно този? Я се вгледайте пак в корицата…
___________________________________________
Книгата е на издателство Пергамент Прес и може да се намери във всички големи книжарници, вкл. онлайн.
Коментари
Благодаря Ви, наистина много, много ме зарадвахте! Радвам се, че сте се забавлявали, написах тази книга именно за забавление!
Благодаря Ви, г-н Милев, за вниманието към моето писание!
Да съм се забавлявал…е, може да се каже и така.
Но всъщност, четейки книгата, аз все повече имах чувството, че става дума за забавен начин да се разкажат изключително важни неща. Които аз съм усещал и сега ги чета разказани и подредени без да се натрапват със сериозността си и затова толкова повече въздействащи.
Може да са измислени, но накрая си казах „Знаех си!”…
Пак ме зариби!
Ще ме накараш да се размърдам и да си я намеря! 
И мен ме зариби, но аз ще си я поръчам като се върна на работа
Радвам се, че сте открили за себе си и този пласт, за както казвате, “важните неща”. Още веднъж благодаря! Весело посрещане на Новата година!
2012! Да бъде плодоносна и миротворна!
За много години г-н Графе на Вас и на вашите любими. Забавен е Милев, независимо от смразяващото заглавие. Приятно четене и живи и здрави!