12 барабонки
1. Четеш, слушаш: „В името на бъдещето…заради бъдещето…бъдещето така…бъдещето иначе…”.
Де го това бъдеще, бе?!? Ден след ден само в настоящето живеем!
2. Хората се делят на две: такива, които обещават и такива, на които обещават…
3. Цепи косъма на две и продава половинките за хиляди…
4. „За мъдрост търси старите. И къде да го търся сега този старец?” мисли 80-годишен, почесвайки се по темето…
5. От какво се пълнее най-много? От депутатство…
6. В швейцарския град Лозана международен екип от специалисти работи над проекта, наречен „Б Б”. Целта им е да изследват структурите на човешкия мозък и да ги пресъздадат в компютърна система… (това е истина, проектът е „Блу Брейн”)
7. Хората изначално са пешеходци. Кой тогава кара тия луди коли?!?
8. Яхнал враня коня носи се кат хала – някога. Сега – тръснал се на 120 коня и халата го отвяла…
9. Тръгнала екскурзия в дън гори тилилейски. Всички в група, егалитарно, че гори тилилейски са това, знае ли човек. „Я стига, тълпата ще ме командва!” измърморил елитаристът и се дръпнал по-настрана и по-далечко…
Никой даже и не забелязал. На връщане чак го намерили – биел се с едни маймуни за един банан.
10. Викнало някога си едно дете „Царят е гол!” като го видяло важен важен да пристъпва под овациите на придворните.
Къде са сега децата ни, бе, от яслите ли ги учим да не викват, да не гледат, да не мислят?!?
11. Нежно докосване като ефирен полъх на вечерен морски бриз погали небръснатата му буза…
- Стига си махала тази опашка, ма, че да не ти я отрежа! – изръмжа той сънено на котката си…
12. – Наборе, нещо се е изляло в джоба ти, мокър е.
- А, нищо не се е изляло – замразената ми пенсия се топи.
Коментари
Чиновник от Общината върви по улицата и поглежда през оградата на Бай-Иванови. Вижда вътре: Бай-Иван, пенсионерът – нали си е айляк-човек, – чопли нещо по двора.
- Тук ли ЖИВЕЕ Бай-Иван? – пита чиновникът.
- Тцъ! НЕ ЖИВЕЕ тук! – отвръща Бай-Иван и продължава да си чопли в градината.
Чиновникът се вглежда по-внимателно и казва:
- Ама аз май те познавам! Не си ли ти Бай-Иван?
- Абе, аз съм Бай-Иван, но то това мойто живот ли е?
———–
МОРАЛ: Бай-Иван е голям лъжец, зер и с топяща се пенсия, щом още не са му отнели двора с градината, не всичко е ЛИКВИДИРАНО при него. Бай-Иван все още е СОБСТВЕНИК!
…Отнеми на чиляка СОБСТВЕНОСТТА, па му давай след това колкото си щеш пенсия!
“Къде са сега децата ни, бе; от яслите ли ги учим да не викват, да не гледат, да не мислят?!?”
————
МОРАЛ: Още от яслите трябва да приучваме децата на ВЕЛИКАТА “МЪДРОСТ” на “нашето” време: ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ!
…Политическата коректност е новата чумна епидемия, с която ще бъде затрит човешкия род!
Мдааа, 11 е дежа вю…
То най-много ме развесели. А на останалите мога да се смея само през сълзи.
Предполагам, че и Грималкин е на това мнение. Милчо ми мяука: „Хубаво си се сетил между глупостите, ама не можа ли да опишеш малко повече тази котка!” И се облизва…
Най-важното е, че котката си е останала невредима – опашката й си е на мястото. Ако трябва да е без опашка една котка, то Господ сам се грижи тя да няма опашка – създал е безопашати породи. А иначе – опашката е основното очарование на котака. Както и ушите… Както и мустаците… Както и меките лапки… А пък ако има и умно погледче – халал му вяра!…
Моят котарак е много ласкав и общителен. Като ме види отдалеч, ми изпраща “въздушни целувки”. Това става с мигане – едновременно и с двете очи. Срещаме се ние с него из къщи и като ни се срещнат погледите, той мигва веднъж, като задържа малко по-продължително време очите си затворени, за да бъде по-убедително, че това е “въздушна целувна”, а не случайно мигване. След това си отваря очите и ме гледа как ще реагирам аз. Аз мигвам насреща му по същия начин. Той е страшно доволен от моето поведение и ми мигва още веднъж. И пак… И пак… Случва си така да стоим и да си мигаме по няколко пъти.
…А срещал съм разни “умници”, които обясняват този котешки ритуал на добросърдечие със… СТРАХ(?)!!! Котакът бил затварял очи, зер не можел да издържи на погледа на “богоподобния си господар”…
Първо и преди всичко възгледът на котарака по въпроса “кой е шефа?” или “кой е господаря?” е точно обратното на това, което си мислят “умниците”. Котаракът винаги счита СЕБЕ си за “шефа” или за “господаря”. Ние, които си намигаме с Него, наистина сме талантливи същества, но сме на този свят, за да му даваме лакомствата, които Му се полагат, и да го галим по копринения гръб, докато Той мърка!
А с нашият Милчо отдавна сме уточнили, че мигването от негова страна ще означава “да” когато го питам нещо. Спазва го, даже изработи степени – мигане с едното око, бавно мигане, 2 мигания едно след друго и 3 бързи, което ще рече много и бързо “да”…
А иначе ще го видите на снимките в следващата ми публикация.