Разбираш ли?

Наскоро от някакъв филм по телевизията (който гледах разсеяно) ме „убоде” въпросът „Разбираш ли?”. Явно е бил произнесен с някаква по-особена интонация от артиста.
Пак ли – казвам си.
Пак. Без да искам, започнах да се връщам в мисълта си на него и (доста досадно!) даже да следя себе си колко често го употребявам в разговор.
Оказа се, че твърде много!
А откакто съм го включил на отчет – още повече. До там, че вчера обяснявам на Точица: „Ще пиша за въпроса „Разбираш ли?”, разбираш ли”.
И реших да го разнищя, нахалния му паразит! Затова ви попитах в предишната публикация разбирате ли.  

Естествено, не съм открил Америка, изпреварили са ме отдавна.
Щом в Big Brother 4 е имало мисия да не казваш «разбираш ли» (със съответните наказания), а това лято Мамалев направи моноспектакъл “Разбираш ли ме правилно”.
При това коварното въпросче не е и само български патент – в Google на Do you understand? са около 736 мил. адреса; Понял? – 82 мил.; Capito? – 40 мил.; Rozumieć? – 20 мил.; есперантският Ĉu vi komprenas? – 20 мил., а Франция има историческа песен от 1757 Comprenez-vous?
http://www.youtube.com/watch?v=x-WoDy554Pc

И все пак, дали това е просто паразит без съдържание само за пълнеж в разговора подобно на значи, нали и други такива?
Ако е така, лесна работа, трябват само малко усилия като отказване от цигарите.
Дали няма някакъв скрит подтекст, който действа като наркотик?

Започвам вътрешното разследване с въпрос:
Какъв процент от отговора ви е „да” и съответно „не”, когато ви попитат разбирате ли?
Аз честно си признавам, че „не, не разбирам” казвам много рядко. По различни причини:
- за такъв отговор се иска кураж! По-добре после да се опитам да разбера, отколкото в момента да ме помислят за неразбиращ глупак! Въпреки, че това „после” ще ми коства повече време и усилия.
- заради недостатъчно време, когато става въпрос за по-сложен казус (отлагам го за „по-добри времена”);
- доста голям процент от „да” са и заради по-бързото „отърваване” от някакви безинтересни за мен обяснения, които слушам с половин ухо и кимам утвърдително за да не обидя събеседника – кажеш ли честно „не” отиде коня в реката, обясненията започват отначало още по-напоителни!

От своя страна, който го задава май винаги има едно наум (неумишлено в повечето случаи), че е доста съмнително да разбереш, защото не си умен колкото него! Иначе защо ще го задава? Нормално е да очаква един умен човек без страх да каже ако трябва „чакай, нещо не разбирам”.
Нормално, но и той не го прави в ролята на слушател, как да го очаква от теб!

Усещах си аз, че има нещо коварно в „Разбираш ли?”!

Питаме с прикрито чувство на превъзходство, а всъщност ни лъсват на показ…!

Като не ни разберат кой има по-голяма вина? Не сме успели да обясним достатъчно ясно и умно, не са ни разбрали!
……………

Ела, Боже, помози да го забравя това „Разбираш ли?”!

Че иначе ще заприличам на десния събеседник от снимката:

- Разбираш ли?!?