Да не изоставам от грамаданската* мода!
Големият брат, големите четения, големите магистрали, голямата простотия (извинете, последното още не е кампанизирано, както би написал сполучливо някой абитуриент 
, но затова пък е налице), голямото междучасие, great drinking, great great…
От кал да е, голямо да е!
Само за голямото мислене никой се не сеща. Нека да не е great thought, аз ще съм доволен и на някаква personal reflection, ама хич!?!
Какво ще му обръщаме внимание – казват си авторитетите – то си е даденост. Нали по това се отличаваме от останалия жив свят.
Дали още се отличаваме не съм много сигурен…
Откак сме осъзнали това си качество и неговата сила, се е появило и „голямото” желание да го забраним за „другите”. Лека-полека се възцарил законът единици да имат право „да мислят”. Дали могат няма значение, това право се добива не с можене.
(Глас от публиката, знам го чий: „Е-е, прекали го, Графе! Къде остави големите умове на човечеството?” Никъде не съм ги оставил, те си имат специалното място: гениалните изключения. Тях никой не може и с пръст да ги пипне!)
В началото контролът върху мисленето е бил по-лесен. Боговете, велможите (и графовете в това число ), силните на деня, и т.н.
Но расъл порасъл Човекът и силовите методи отеснели. По-ефективно нещо против мисленето трябвало да се измисли и някои можещи от правоимеющите го измислили:
Щом се появи Човекът на този свят – такава атмосфера около него, че да няма нужда да мисли и да не се научи!
Примерите сами ще си изберете, в тях газим, петимни ходим!
От мен само един: телевизията, убиецът на фантазията (аристократичната форма на мисленето) у децата.
Четене ли? „Пък моето на годинка беше като се научи да си пуска детските филмчета”.
Ето ви филм по книгата, по проблема, по тезата – хем голям бизнес се отваря, хем намалява опасността на някой да му хрумне нещо, каквото не трябва, докато мисли… 
И тази година, както обикновено, се появиха „бисери” от матурите. Източници са проверяващите, явно е.
Уважаеми дами и господа, родители (на първо място!), учители, медии, детска индустрия, всички възрастни, ние трябва да се срамуваме, ние сме виновните, че децата ни не се научават да мислят с появата си на този свят!
…………………………………
Извън темата: Сериозно предложение към БНТ:
Кампания „Голямото бабино четене”.
Заявки за участие подават самите баби. Истинността на заявките се потвърждават със свидетелска заверка на близките.
Финалът е избор на „госпожа четяща баба”.
………………………
Още докато пишех това писание, Niili ми подпря едно рамо в коментар на предишното. А deni4ero пак там пише: «речта тогава е била изящна … като изкуство, а не като мехленска клюка … дори купуването на хляб е имало ритуал в изказа … предполагам»
Чудесно е, благодаря ви, приятелки!
___________________________________________
*Така величаеше големите неща някое от хлапетата в къщи.
Коментари
Драги приятели, не зная какво беше станало, но до преди малко публикацията беше не по моя вина със забранени коментари?!?
Усилията ми да я оправя бяха напразни, докато се сетих, че може да се дължи не на WordPress, а на Opera.
Опитах през Google Chrome и сега всичко е наред!
Дано който е искал да каже нещо да се върне…
Важно нещо е четенето. Няма две думи. Преди време сериозно обсъждахме темата с приятел (четящ и по-важно човек с усет и вкус към литературата). Аз разгорещено твърдях, че нечетящите книги са ограбени и че това е вредно явление. Приятелят ми не се съгласи с мен. Според него потребноста от четене на книги е потребност от придобиване на знания. Ако в днешно време има много по ефективен начин да се сдобиеш с познание (интернет, телевизия, радио) защо трябва да си губиш времето и да четеш книги. Пак казвам човекът е силно пристрастен към литературата и поезията. Може пък и да е бил прав. Все повече си давам сметка, че моят начин може би не е най-правилният. Може би аз просто не разбирам по-младите, което със сигурност не е в техен минус. Кой знае? Вероятно пътищата към съвършенството са различни и факта, че ние не разбираме нечий друг подход не значи, че той не е верен.
Има нещо вярно в това, но и нещо твърде невярно.
От гледна точка придобиване на знания – да, напълно съм съгласен. Трябва ли ми знание по някакъв въпрос, заравям се в интернет, не ходя в библиотека.
Но четенето има и друга, много важна страна – общуването, лично с лично. На 4 очи личното на автора и личното на четеца.
И третата, не по-малко важна – „подхващане и продължаване” на авторското от читателя. Един автор беше казал нещо от рода „и аз не знаех, че съм писал такова нещо”…
да се изкажа компетентно и аз.
като човек, който доста време се е занимавал именно с телевизия – няма лошо като медия, която предлага знания наготово и набързо. наготово, обаче, до следващата емисия или епизод. няма го личното усещане на историята и сюжета, няма го побутването на въображението, което си допредставя и доразвива прочетеното, оставя книгата на рафта, излиза да вземе въздух на терасата, после пак се връща и съпреживява колкото пъти иска прочетеното. често съм се ядосвала, гледайки екранизации на любими мои книги, как буквално е `окепазена` и окастрена историята, която съм чела в книга, но тук пак опираме до личнто, субективно усещане на нещата. това, обаче, което забелязвам в последно време е, че новата, напоследък, литература е твърде… телевизионна. буквално написана като сценарии, стерилна откъм нюанси. предполагам, това е просто отзвука на новото забързано време, което не оставя възможност за някакво по задълбочено и емоционало възприемане на дадено произведение,пр осто защото след някой и друг месец ще излезе новия `епизод` от сагата.
“…фантазията – аристократична форма на мисленето…”
Графе, приветствувам те за тази находка!
Все пак ГОЛЯМОТО ни е нужно! Нужно ни е точно така, както ни беше нужно да погледнем на Нашата Планета от Космоса, за да я видим като “ГОЛЯМА КАРТИНА на нашето всечеловеческо обиталище”. Това ни помогна по-добре да разберем какво сме ние – хората…
…Най-важното, обаче, е да не гледаме на ГОЛЯМАТА КАРТИНА с чужди очи, а със своите собствени.
Телевизията, вестниците, списанията – дори книгите, дори цялата литература, дори цялата човешка култура – крият подводни камъни и водовъртежи, тласкащи ни към опасността от заблуждения. Следва, че трябва да се отиде на място и да се възприеме с първичните сетива: да се види (но не да се прочете, защото писменото слово може да е изкусно измайсторено, за да ни подведе), да се чуе (но не това, което ще ни каже този или онзи, защото дори и да не иска да ни излъже, изричащият словата неусетно ще вложи в тях своята собствена МАЛОМАЩАБНОСТ), да се пипне (дори с риск да получим мехури от изгаряне), да се помирише (дори при риска да стигнем до асфиксия), да се близне с език (дори и при допускането, че това пред нас е опасен цианид)… Трябва просто да се рискува!…
Самият живот е риск…
…Ето защо, аз казвам: ако трябва да повярваме на изкуството, трябва да се ограничим само с вяра в музикалните му проявления. Никоя музика досега не е успяла да излъже някого. Дори музиката, която дивно се лее от устата на плуващите наоколо сирени, не е успяла да излъже вързания за мачтата Одисей. Това, което той е чул, е било САМАТА ИСТИНА. Истината, макар и своеобразна…
Лъжат ни само тогава, когато ни кажат, че не съществуват русалки и морски сирени…
“От кал да е, голямо да е!”
—————-
Кал и дефекация
Он – кал – формируется в толстом кишечнике и состоит из остатков пищи, в основном, из растительной клетчатки. Часть массы кала составляют живые и мертвые микробы. Состав каловых масс зависит от характера пищи и функции пищеварительного тракта.
@Niili, права сте.
„Камъкът си тежи на мястото” казали обобщаващо някога хората. „Моите искрени уважения на пожарникарите” – казвам конкретизиращо аз сега – „докато не са станали министър-председатели”… 
Разбира се, че няма лошо в телевизията, киното, радиото, интернет. Дотогава, докато си знаят мястото. Или по-точно, ние им знаем мястото.
Никога екранизация на книга не може да отговори на нашата представа. Дори и ако ние самите я направим – пак няма да е точно това, което е витаело в главата ни докато сме чели.
@Вестоносец, много приятна изненада за мен е Вашата поява! Но, да си призная, някъде в мен имаше надежда, че това ще стане…
Разбира се, че „голямото” си има своето място, където без него не може. Но Вашият пример с Планетата ни ми подсказа, че и „голямото” лесно може да стане малко – зависи откъде и как го гледаш. Видяхме я като „Голяма картина” и осъзнахме доста по-реално какъв дребосък е „нашето всечеловеческо обиталище”…
Стара истина е, че най-добре е да „видиш и да пипнеш”. Доста стара – от времето, когато светът около човека е бил достатъчно малък и достъпен за целта. Сега не е толкова лесно. Затова трябва да се научим „виртуално” да вършим работата на сетивата с мисъл…
Колкото до морските русалки и сирени – така казват тия, които не са имали случай да чуят, видят и пипнат!
За „кал” – не съм имал предвид думата на руски, но и така бива…
______________________________
Откак скъсах с фейсбук започнаха да ме заливат с реклами и банери без да ме питат!
Моля, НЕ ЩРАКАЙТЕ ВЪРХУ f !