„Малкото голямо четене” е кампания на Българската национална телевизия, в която зрителите имат възможност да гласуват и да изберат своята любима детска книга от българската и световната литература.
Организаторите искат да вдъхнат любов към книгите и да предизвикат интерес към четенето у младите хора, без това да противоречи на страстта им към електронните медии, каквато е БНТ, и интернет.
Общо взето, това е анонсът към тази кампания.
„Браво!” си казват четящите хора „Пак ще живне интересът към четенето”.
„Браво” казвам и аз, ама…
Я не ми викайте „Без „ама”!”, не прочетохте ли онова за страстта на младите хора към електронните медии, начело с БНТ? 
И за заглавието ми не си подмигвайте! Не е сгрешено, от зоната на „ама” е.
А тази зона от дребно лично хрумване, което исках да напиша, става все по-застрашителна и по-опасна.
Започвам с недопустимото, изключително опасното, уважаеми организатори!
Вие призовавате децата и младежите да кажат СВОЯТА любима книга. Накрая теглите чертата и им казвате „А бе, глупаци, ето това са най-любимите (и значи най-хубавите) книги, а тази е първа, с главна буква, най-най-по! Вие за какви врабчета, за какви Стас и Нели говорите? Я се поучете от умните деца!”.*
И „глупачетата” не смеят да кажат вече коя е тяхната книга, тяхното приятелче! Гушкат си я тайно, а за пред другарчетата любима на всички става някоя от десетте – „Здрач” например…
В резултат, драги ми господине от БНТ, масово вдъхване на любов към книгите сред децата със задължително ориентиране към „харесваните нашумели”. Огромен успех! 
Изненадан съм, че детските психолози още не са повдигнали този въпрос!
За юношите няма страшно – в цялата тази работа някой ако участва най-много да заключи „що не си…”. Сто процента сигурно е, че няма да чакат телевизията да им формира вкуса или интересите.
Дойде ред и на „сбърканото” ми заглавие „Голямото малко четене”.
В предишното „Голямо четене” регламентът беше ясен – участват романи. Вероятно от там дойде и „голямото” – дори и малките романи са големи като обем.
Да видим сега.
„Малкото голямо четене” – защото книгите са малки (и са предназначени за „малките”), нали така?
Не е така!
„За избора на любима детска книга могат да бъдат номинирани художествени произведения, предназначени или допустими за деца и юноши (читатели до 18-годишна възраст). Книгите трябва да съдържат художествен текст в проза или стихотворна форма, включително приказки, митове и легенди на народите, авторски приказки, разкази и романи, художествени автобиографии и биографии.”
Извинете ме, но
любима детска книга –и- предназначени или допустими за деца и юноши (читатели до 18-годишна възраст);
любима детска книга –и- включително приказки, митове и легенди на народите, авторски приказки, разкази и романи, художествени автобиографии и биографии.
Нещо да кажете по въпроса „малко”?
Цялата тази галиматия с читатели от 18 надолу без граница е, меко казано…я по добре фигуративно
да си представим:
Кампания за любима напитка. Участват от 0 до 100-годишни. Накрая е избрана любимата на всички напитка с главно „Н”.
В заключение какво ме накара да напиша всичко това.
Не явните и тайни далавери,
а само и единствено непоколебимото ми убеждение, че
четенето е занимание самотно!
_______________________________________
*По време на третия етап ще може да се гласува за десетте книги-финалисти. Резултатите от това гласуване ще бъдат обявени по време на финалното предаване на кампанията „Малкото голямо четене”, когато ще стане ясно коя е най-любимата детска книга на българските читатели, книгата с главно “К”. (от медиите)
………….
Признавам си безстрашно: никога не съм харесвал Алиса в страната на чудесата.
………….
Чудя се дали пък да не се хванем няколко пенсионери да пообиколим местата, където децата играят и да ги поразпитаме четат ли, кои книги са чели и знаят, имат ли книги в къщи и т.н. Дали няма да получим интересни резултати? ;
Коментари
Много си се разгневил и с право!
алелуя! още един човек, който не харесва алиса! а аз не харесвам и мечо пух, освен това!! наистина, графе, гневите се с пълно право. четеето, бидейки самотно занимание, е и доста субективен процес – познавам едно момиченце, за което любимата книга на 7 годинки беше… `птиците умират сами`, а на 14 харесваше `шумът на върбите`!!! не съм участвала в нито едно от `четенията` до момента, защото съм на мнение, че всеки сам за себе си има правото да избере книгите, които са оставили някаква следа в душата му – независимо за какъв жанр или форма говорим. но, за мое огромно съжаление, наистина аблюдявам известна тенденциозност в харесването на определени течения в съвременната литература, което, някак си, е тъжно, защото не би следвало да има мода в… как да се изразя, словесата, които достигат до душата ти. пък и, тежко ни на нас родителите – дано, наистина, да успеем да възпитаме в новото поколение усета към книгата, удоволствието от това да разгръщаш страниците и да ти ухае на прясно мастило, докато се потапяш в историята, допредставяйки си светове и герои, вместо да оставим наследството да възприема наготово `смлян` интернет и телевизия. сърдечни поздрави! :0
и аз не харесвам Алиса.
Сродни души сте ми вие двечките!
А уханието на старите книги? Тези, много по-стари от вас, запазили в себе си допира на добри ръце?
…и все още със стария стил на писане по страиците им, с краен Ь и носовки, с красотата на езика от 20-те на миналия век… леле, къде ме връщаш – ще трябва да изровя един такъв дълбоко скрит апокриф и да препрочета историята
точно … речта тогава е била изящна … като изкуство, а не като мехленска клюка … дори купуването на хляб е имало ритуал в изказа … предполагам
Ех, че е хубаво да усетиш до себе си рамото на приятели!
Благодаря ви!
На вашите родителски рамене е огромната тежест, Niili, права сте!
А края на мнението Ви (от „вместо”) е основата на продължението, което утре ще прочетете, живот и здраве.
Я по-добре кажете познавате ли някого, който да харесва Алиса? Освен това трябва да си голям извратеняк, за да я определиш като детска книга.
Алиса така и не я прочетох. А към старите книги съм алергична. И понеже съм от по-тъпичките, знаех почти наизуст Пипи дългото чорапче. И изобщо на кого му дреме за някаква си класация, освен вземащите пари за цялата простотия? Аман от комсомол.