23 януари 2011, идеален център на София.
През прозореца към двора.
Да не повярва човек!
Зимно спокойствие. Красиво.
През предните прозорци към улицата всичко е нормално – покриви с всевъзможни изоставени антени (разкривени във всички посоки на света) от младите години на нашата телевизия и тук там по някой полулегално (до билото на покрива! 
) повдигнат таван. Приюти за несретници, нашенски съвременни мансарди, още не възпети прочувствено от изкуството, за разлика от класическите. Чистият бял сняг не помага много за подобрение на изгледа, затова щорите ни са само открехнати да пропускат светлина.
Още един „прозорец” в хола – телевизорът. Напомниха ми антените. Но за него ни дума! На кого му се приказва за ужасии и пошли тъпотии от местен и международен характер.
Я по-добре на задния прозорец докато я има красотата…
