Подаръкът на дядо …

Първа сбирка след празниците. Групичката от двайсетина 4-годишни деца постепенно се настанява в полукръга от малки столчета. И от „ври” обстановката започва осезаемо да преминава в „кипи” – нали не са се виждали от преди коледа.
Едната от госпожите* предвидливо решава да предотврати неконтролираното изкипяване с оригиналния въпрос „Какви подаръци ви донесе Дядо Коледа?”.

Такъв онакъв, ама този въпрос не случайно си е запазил високия имидж през годините! Децибелите веднага спадат – любопитството на хлапетата ги накарва почти да се изслушват. И започва да се реди нещо като списък на предпразничните реклами…

Госпожата (която не е „госпожа” ), усещайки назряващата все по-„медийна” атмосфера, бързо променя насоката:

- А на кого подаръкът е най-интересен и защо?

/Ехаа, това „защо” много ми хареса!/

Първоначалният хор „Моят!!!” във форте фортисимо бързо влиза в декресчендо като се стига до защо. На децата днес им сече пипето, те се раждат с … а бе, сами знаете, нали непрекъснато четете и разказвате разни детски цитати и случки!

Та в нашия случай със „защо”-то. Как да кажеш, че ти е най-интересен подаръка, като
- си го поръчал на Дядо Коледа, както всички деца;
- той го е купил (нали го виждам по витрините на магазините!), а не го е правил в работилницата си (тя, май, не издържа на конкуренцията и вече не работи. Джуджетата играят в клипове и филми, всеки ден ги гледам по телевизията!);
- май даже и това не е направил, ами е възложил на мама и татко да го купят и да му го дадат на готово!

Умълчали се едно по едно децата, само едно момченце продължило с вдигната ръчичка да вика „Моят, моят!”

- Защо мислиш така?

- Защото Дядо Коледа го е оставил при дядо.

- Какво чудно и на други деца оставя при дядо и баба подаръци за децата.

- Да, ама моят не е обикновен купен от магазин!

- Разкажи ни какъв подарък ти е оставил Дядо Коледа при дядо ти.

И детето разказало възторжено с ококорени очи:
- Една ей такава истинска дъска (широко разтворени ръце), цяла кутия с пирони, истински чук и клещи с червено по дръжките!!! Сега мога колкото си искам да заковавам пирони и да ги вадя с клещите.

Останалите деца (вкл. и момиченцата) гледали мълчаливо със светнали очи…

- А не си ли удряш пръстите като ковеш пироните? – попитала шашнатата госпожа.

- Удрях ги отначало, ама знаеш ли Уууи, пироните трябва да се хващат отдолу, а не горе!

…………………..

Дай Боже всекиму такива дядо и баба, мама и татко!

___________________

* Признавам си без бой – точно тя ми разказа тази случка. Силно впечатлена беше. Което (че е впечатлена) не ме изненадва – не случайно към нея малчуганите се обръщат с умалителното ú име. Една майка, чувайки за първи път добре възпитаното си отроче да казва «Уууи», ужасена му направила строга забележка. И получила съвсем категоричен отговор: «Тя не е госпожа, тя е Уууи!».