Сигурно си спомняте за моя малък приятел Вики от разказа ми за Monte Negro. И визуално го познавате от снимките.
С удоволствие (и известно закъснение) ви съобщавам: той вече е първокласник!
За мое съжаление, вече няма път край Monte Negro (пътят му за училище не минава оттам) и ние не сме се виждали от доста месеци (края на детската градина).
Аз често си спомням за него , но със съжаление съзнавах, че се „отдалечаваме” безвъзвратно – той е едно дете, а и новите бурни впечатления сигурно ще ме изтикат бързо от спомените му. Вярно, че беше питал за мен при срещи с някои от участниците в сутрешната „раздумка” на кафето, но все пак…
Един имейл от майка му ми каза, че той често ме споменава и говори за мен. Много съм радостен, надявам се това да му остане един от светлите спомени…
А понеже ми липсва, ще направя опити да го видя някоя хубава неделя в парка, където знам, че го водят на игра.
На добър час, Вики!
От сърце ти пожелавам, мой малък приятелю, дълъг лъчезарен живот!
Коментари
На добър час и от мен, Вики!