Поздрави, миньори!
Поздрави, Чили!
Поздрави, Свят!
Когато искаш – можеш!
Like this:
2 bloggers like this post.
-
Гостите ми казват:
Krassimira Slaveykov… on Портретът от стената Графът on Портретът от стената ... on Портретът от стената Графът on “Да имам или да нямам… ключар on “Да имам или да нямам… harbinger on Другата страна на точката to4ka on Портретът от стената Графът on Портретът от стената harbinger on Портретът от стената harbinger on Другата страна на точката Графът on Портретът от стената justjulia on Портретът от стената -
La Grafo en Esperanto -
Добре дошли, драги гости!
Отчитане от 03.10.2009
Коментари
Знам че мога , но все още поддавам.Трудно стоя без да подхлъзна…Мисъл е важна!
След този случай съм убедена, че у всеки човек се крият неподозирани сили – най-вече психически. Без да са специално подготвени, чилийците успяха да издържат толкова време под земята. При това не са имали никаква връзка с околния свят през първите 17 дни – достатъчо време, за да се обезверят. А за Чили и народа му какво да кажа? Хубави хора, симпатични ми станаха.
И на мен фактът за първите 17 дена ме впечатлява най-много.
Представете си – на огромна дълбочина, след срутване, което прекъсва връзките с повърхността; сигурността, че никой не предполага оцеляването им; неизвестността за колко време ще стигне въздухът, за вода и храна да не говорим; сигурната смърт, по-страшна с това, че е отложена и придвидима…
Просто е невероятно как са издържали тези 17 дена! Мисля, че са се обединили духовно, вместо да се разединят (както често се случва в подобни ситуации).
Поздрави и на Вас, г-н Графе, за това, че отбелязахте спасяването на чилийските миньори в блога си. Дотук, блогърите у нас, които се развълнувахме от този факт, ставаме трима. Което също е нещо!
Благодаря Ви, Поли!
Имам чувството, че така наречените социални мрежи, покрай всичките им плюсове имат един сериозен минус – започнаха да ни превръщат на своего рода „журналисти” от съвременните медии. Интерес към нещата, които дават възможност за пикантни (не намирам по-точна дума) приказки.
Приказки на пазара или на стъргалото…
А блоговете са разговори в приятелска среща!
Дано да греша.
Малко да, струва ми се