Спортна психика

За долните редове повод не са само коментарите на deni4ero, Муниконтин и nousha в предишната ми публикация „Вратар по съвместителство”. Тезата за „пречупени”, „психически разбити” и т.н. спортисти е широко прилагана в спортни коментари, обсъждания и обяснения за неуспехи и провали. Толкова, колкото и „умората”.
Като човек, имащ дългогодишен професионален допир със спорта, това винаги ме е дразнело и вкарвало понякога в твърде разгорещени спорове.

Хайде да видим как стоят нещата в действителност със спортната психика.

Започвам от основата. Никъде няма да прочетете, че заниманието със спорт е вредно за психиката. Точно обратното – главните плюсове, по които всички авторитети са единодушни, е, че освен като средство за мускулен прогрес, редовното занимание със спорт има своето позитивно въздействие и върху характера и психиката на спортиста. Занимаващите се от деца със спорт се научават на организираност, отговорност, упоритост, постоянство, борбеност, издръжливост, психическа и физическа мобилизация – и всичко това става черти на техния характер, имат го в живота, а не само в спорта.
Откъде тогава се вземат асовете в спорта с нежна лабилна психика?
За да съм честен, не съм чул спортист да се оправдава по този начин. Няма как да го направи, противохарактерно му е ако наистина е спортист.

За другата любима дъвка – умората. Умора от тежък сезон, от пътуване, от не знам какво си. Без да се впускам в много приказки, всеки голям отбор има професионален екип, чиято работа е да се грижи за физическото състояние на спортистите. Има добре разработени методи за по-бързо или по-бавно (според нуждата) възстановяване след натоварване. Понятието „натрупана умора” е само оправдание за нечия несвършена работа. И противоречи на „спортен ритъм” например, за който въпросният екип трябва да се грижи.

Като съм започнал, още малко „съобръжения” на спортна тема.
Във футболните мачове често виждаме големи състезатели по невероятен начин да не улучват вратата. Във волейбола сгрешените сервиси (които са точки за противника!) чет нямат – като гледате събота и неделя мачовете на нашите, направете си труда да ги преброите поне в един гейм.
„Такива пропуски са напълно обясними, напрежение!” ще ми кажете убедено.
„Да имате много здраве, нетренираност” ще ви отговоря аз и ще ви дам пример.

Преди години състезание по художествена гимнастика. Гимнастичката на терена изхвърля високо обръча за да направи някакъв елемент докато той е във въздуха. Точно го хвърля нагоре и токът спира. Абсолютна тъмнина. Очаквах обръчът да издрънчи на земята, но не стана – тя го беше хванала!

В това няма нищо изключително – на всяка тренировка състезателките сами правеха по няколко десетки (че и стотин) повторения на трудните хвърляния на уредите. И се стигаше до автоматизация на движението.
Как мислите, ако волейболистите след всяка тренировка си биеха по двойки по петдесетина сервиса за десерт какъв щеше да е резултатът? И с вързани очи нямаше да грешат, даже и да искат!

Та преди да оправдаете някого с напрежението или умората спомнете си, че ако за вас това е оправдание, за него не може да бъде…

И накрая за съдийските истории на Мондиала.
Че ги има не ми е чудно, чудното е, че ФИФА вика „така е по-интересно”!
Те, шефовете, май не са много наясно кой кой е на терена.
Футболистите играят игра с определени правила. Реферите (които ние не случайно наричаме „съдии”) не играят в играта, те само трябва да контролират дали се спазват правилата. Друга постановка не може да има!