День Победы – денят, който промени съдбата на Европа, а може би и на света.
Този ден определи и темелите на моя живот…
В следващите редове само лична страничка-спомен.
Есента на 44-та година. Червената армия отдавна беше в България, а в Трявна още не бяхме виждали руски войник. Явно това направление през Балкана не е било важно от военна гледна точка. Между другото, и немски войници в Трявна не беше имало.
В началото на октомври внезапно се разнесе мълва – на гарата са свалили от военен ешелон болен офицер и лекарка.
Какво – що, нямам спомени, но в крайна сметка те се озоваха у нас. Помня, че той беше с много висока температура и бълнуваше. Престояха докато оздравее и си заминаха.
Заминаха като наши приятели, особено Георгий Валериевич. Писаха си с нашите до септември 45-та, когато пристигна последното писмо от фронта в Манджурия. След което прекъснаха писмата внезапно, за съжаление… 
Да, за руснаците войната не свърши с День победы!
Прекрасно си го спомням – той обичаше да се занимава с мен и сестра ми. Нея я наричаше „изтребител” (напълно основателно! 
). Беше от Сибир, имаше син, който не беше виждал 5 години. От последното му писмо се разбира, че за малко се е отбил в къщи пътьом към другия фронт.
Само 2 снимки имам, направени след оздравяването на Георгий Валериевич преди да заминат.
Сканирах и няколко от писмата му.
Капчица в морето, наречено Втората световна война…
И един поздрав – за които желаят да го чуят и видят…
_________________________
Моля, щракнете си впечатлението от написаното, не е трудно :
Коментари
Толкова, толкова трогателно!
Странно! Тези снимки съм ги гледала милион пъти, но за първи път видях колко много си приличат баща ми и Георги!
Като братя са!
“Изтребител”
P.S. А лекарката не се ли казваше Маруся?
Мой пропуск, изтребител!
Ето имената и тогавашните им адреси
Кемеровская область.
Город Ленинск – Кузнецкий.
Ул. Энгельса, д.№ 30.
Макарову Георгию Валериевичу
Москва
Сретенка Мало головин
переулок дом 14 ком 12
Перовой Марии Ярхиповне
Браво!
Много обичам да чета лични истории за отнасящи се до втората световна!
И още един щрих откъм “женската” страна, който съм чувала от мама Ваня: Маруся никога дотогава не била обличала копринени чорапи и комбинезон и страхотно им се радвала… Униформата не може да убие женствеността!
Наистина интересна история.
Ще се намеся обаче с глуповата забележка по правопис.
Ешелон – чужда дума, която под влияние на съгласната “Ш” често се изписва неправилно като “ешалон” [срв. Пашов, 1989, с. 25]
Благодаря, cheffan! Ще коригирам, грешката е моя.