Защо списвам блог ме подпитват Аспарух и Поли Козарова.
Интересът не е специално към моята дядо-Графска личност – такава щафета из блог-пространството е завъртяло нечие любопитство, стигнала до тях, те пък ми я подават на мен. И, макар че се бях зарекъл да отказвам на щафети… 
Формалният отговор на въпроса как се оказах с блог на екрана пред носа е лесен и описан още в началото:
„Мили Дядо,
като истински съвременен човек, реших, че трябва да имаш свой си блог, където да споделяш….”
Решило момчето и ми го направило. Двайсет дена го поглеждах подозрително и не знаех какво аз трябва да го правя. Можеше и така да си остане. Но като знам, че в нашето семейство формални подаръци за отбиване на номер не се правят, реших да опитам за да разбера какво е имал предвид внукът ми.
Е, опитах.
И сега ме разпитвате защо пиша в блог… 
Това е лесният и изчерпателен отговор. Но по-скоро по отношение на „техническата му страна”. Бъдете спокойни – няма да се измъкна по този начин. Сега ще се задълбая в раздумка и ще станете пишман, че сте ме попитали!
/Важна уговорка: следващите редове са мое мнение и важат за мен. Далеч съм от мисълта за генерални обобщения!/
Започвам издалече. Доста –
от 50-те на миналия век.
Да де, тогава нямаше интернет. Ама имаше листа, пликове, марки, поща и есперанто. И аз си имах приятелски кръг с хора от цялата планета (така си ги бях подбрал). Между другото, тогава имаше и силна радиолюбителска световна общност, те направо бяха уникални!
Края на миналия век, началото на този. Интернетът вече си го има.
Аз съм директор на японската Geo Enterprise. Основната ни дейност е провайдерска. Цял ден пред компютъра, Акито-сан ме учи на занаят. Работата си върви гладко (Акито-сан е японец! ), служителите ни не са много, време бол. Ровичкам се аз учебно из мрежата, гледам тук, гледам там – харесах си Скайфорума, може да се чете в.”Сега”, може да се коментират статиите. И не след много там се появи да политиканства Графът (и досега не съм отписан и чат-пат драсвам по нещо).
Форумът беше интересен. Оформиха се кръгове, започнахме да се „познаваме”, някои форумци се запознахме и реално. Бързо ни се прииска да си имаме и местенце за бъбрене, измолихме си го и се появи във форума клуб „На раздумка”.
Това вече беше предтеча на блоговете – всеки имаше право да си отвори тема и да бъде админ на нея. Места за разговор, изолирани от общата шумотевица на форума. Някои теми вече са от години с по над 4-5 хиляди мнения – на практика своеобразни блогове.
После се появиха блоговете, след това социалните мрежи…
Защо пиша тази „историческа справка”? Ами защото в нея трябва да сте видяли вече общата нишка, свързващото звено, причината всичко това да се случи:
Единствено и само желанието ми да контактувам!
Не само с ограничен тесен кръг реални познати, а с хората като цяло.
С непознатите контактите са по-интересни, в по-чист вид – не е необходимо да се съобразяваш, преструваш, без значение е ранг и положение, с една дума, без „едно на ум”, просто човек с човек.
Е, нещата никога не са в идеалния си вид. 
Всеки прибавя и „подправки” към основното и готви яденето по собствена рецепта. Така и аз – не ми е безразлично колко са ме чели днес, дали им е било интересно, дали някой ме е похвалил, от колко държави са ми гостували…
Хора сме, всичко човешко ни е присъщо. Колкото сме, толкова и характери. И с характерите и щенията си в блоговете. Разказваме, изливаме душите си, ругаем политическите противници, смеем се, плачем – и всичко това заедно. И най-големите индивидуалисти – заедно! Защото сам индивидуалист не е индивидуалист, той е просто самотник – най-противопоказното положение за живота.
И все пак, не „подправките” са същественото.
Затова списвам блог, „не за парите и не за славата”, както се пее в една песен от „Златния кос”.
А големият плюс за мен е, че не се чудя с какво да си убивам старческото време, както някои мои набори…
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
По традиция вече, не задължавам никого с тази щафета. Но оставям отворено за всеки, който би желал да се включи. Струва си да излезе човек от инерцията на въртележката, да се спре и да се вгледа в себе си…
_________________________
Моля, щракнете си впечатлението от написаното:
RSS - Posts
5 ноември, 2009 в 6:44 pm
Господин Графе,
благодаря, че ни уважите и се отзовахте на нашата молба (не знаех, че с Аспарух се дублираме)!
Оценявам, че се включихте в играта. Аз самата също уж си бях казала, че не участвам в блогърски игри, но винаги отговарям, когато въпросът ми е интересен или пък е свързан с темата на блога, в който пиша.
Желая Ви още повече симпатични по-читатели и приятели! И поздрави на внука, защото без него този чудесен блог щеше ли да съществува?
5 ноември, 2009 в 7:19 pm
Нямаше, драга Поли!
Благодаря Ви, за мен не беше неприятно да си помисля за пътя ми в нета.
5 ноември, 2009 в 10:45 pm
Ако не обичахте да контактувате, ако не бяхте на ти с компютъра, ако не беше внукът…..
Радвам се, че всички тези условия са налице, за да Ви четем!
7 ноември, 2009 в 8:32 am
Г-н Графе, дядо – Граф е нонсенс. Графът може да бъде само и единствено Граф ( ако помните. Ей това музикантите (композиторите) пак на трактора ни пратихте…)))
8 ноември, 2009 в 7:19 am
За мен този е един от най-приятните блогове на български и го чета с удоволствие!
8 ноември, 2009 в 10:30 am
Благодаря ви, мили приятели!
8 ноември, 2009 в 11:14 pm
хаха, графе, ама не мога да не те избъзикам
ти помниш ли с какъв трепет се съгласи да се видим на по бира в градинката пред ндк и как се дърпаше като селска мома? как те беше шубе? тебе, човекът който е видял всички социални мрежи от преди да съм се родил още
дядо ли? човече, ти си по-млад от доста хора, които познавам. не се гордея, че познавам тях. гордея се, че познавам тебе
9 ноември, 2009 в 10:26 am
batpep, изчервих се!
9 ноември, 2009 в 9:38 pm
И от мен само усмивки за блога и за Графа.
10 ноември, 2009 в 10:51 am
11 ноември, 2009 в 6:39 pm
Шапка долу, Графе.
14 ноември, 2009 в 10:39 pm
20 ноември, 2009 в 4:59 pm
Като нов блогър с един фен и един Приятел , още не знам как да сложа и аз една усмивка, та да Ви благодаря, Приятелю, за краткия, но изключително вдъхновяващ коментар, който ми изпратихте.С удоволствие ще изчета всичките Ви мисли,и знам , че ще ми хареса и ще чакам за още.За сега от пръв поглед се зарадвах на снимките на младите хора,които Ви идват на гости.И на отговора на писмото на учителя.Това успях да видя само.
Видях още и нещо на име МЕЧКА, а аз,като представител на Мечото Семейство, обръщам специално внимание на местообиталищата ни.
И моя блог го направи моя скъп племенник, така че Ви разбирам прекрасно.Изглежда, че имаме какво да им кажем на децата с всичката си обич!
Е, много поздрави от бабата.Още съм действаща учителка,останаха 2-3 години до Свободата и големите ми проекти, но пък народа е определил точно мечката за „БАБА“ в приказките,нали така?
Чудесно е, че можем да общуваме!
Даскал Мечо Ваш с уважение и благодарност.
21 ноември, 2009 в 6:05 pm
Здравейте, даскал Мечо, с превелико удоволствие! Радвам се да Ви видя при мен на гости.
Няма дълго да останете „с един фен и един Приятел”, стягайте се за гости! При Кавалера на Ордена „Гърненце мед с лъжица” и неговите „живи приказки” няма как да остане пусто.
Браво на племенника Ви, знаел е какво прави…
Е, и аз ще съм редовно в тълпата…
_______________________
Техническите майсторлъци лека-полека. Като начало, това с усмивките е проста работа:
Пише се:). Непременно трябва от двете му страни да има интервал, иначе си остава както е (след „пише се” не му сложих интервали за да се разбере за какво става дума). Има ли интервали –
Така става и намигване, но вместо : се пише ;
22 ноември, 2009 в 12:39 am
Добре дошъл на даскал Мечо и от мен! И да му е на добър час блога!
24 ноември, 2009 в 12:13 am
Знаете ли колко съм щастлива след тия топли думи?Имате ли представа, приятели?Графе, преди да седна да се уча на „усмивката“ и „намигането“(щото аз съм си Мечо и нищо техническо за мен не е „просто“)искам да Ви благодаря с нещичко от даром полученото от тези,които наричам FFA(Friends From Above).Мислех си да препиша нещо от „чудноватите“послания, дето карат моя милост да мисли до изпотяване,но много ме разчуствахте, та реших да е нещо специално,красиво,сантиментално и вдъхновяващо.Защото имате много гости и повече хора ще прочетат добрите думи.Поздрав от мен за Вас и Вашите приятели.А после ще го сложа и в блога си,обещавам.
Дадено на 2ри юни, неделя, Деня на Ботев, за 1ви юни- Деня на Детето.Лилянка, Лили е на Вола(това е моята племенница)
записано в тетрадката ми на 04.06.2002г. в 10 часа и 15 минути
ДОБРИ ЧУДЕСА
автор ШУТОШ ЙОРИК(ние кръстихме този Приятел така на името на хумористичния вестник на Петко Р. Славейков и Шута на Хамлет):
Светулки, светулки,
от Бога шушулки
без горните дрешки,
без грижи човешки,
без топли терлички,
но с топли душички.
Звездички-сестрички
чертаят спирали.
Да видиш успя ли
къде ще отлитнат,
кого ще попитат
за бързия ручей
и вярното куче…
Спирали нагоре,
спирали надолу
и без да се зорят,
танцуват си соло.
И всяка е светла,
и всяка е нова,
като звънтящата звездна подкова,
която е хвръкнала снощи от коня.
Седлото го няма – не ще го догонят!
Светулки, светулки,
свещици във мрака,
кого ли изпратихте?
Кого ли очаквате?
А бобът си зрее,
но падат шушулките,
когато във мрака
танцуват светулките.
Благодаря ви пак от сърце.
Даскал Мечо ваш