Паралелните вселени петък, окт 30 2009

- любимото място на голямата наука днес.

В пет поредни публикации vilford представи Parallel Universes – BBC documentary.
Да се напише коментар по тях е твърде сложна работа дори за учени, какво остава за хора като мен с „трансцендентен” багаж във висшата наука.
Но и да си мълчим „умно”, правейки се, че сме разбрали нещо (което и големите умове скоро няма да разберат!) не е най-добрата позиция. Знае ли човек, може пък и за нашите дилетантски разсъждения да има място някъде между минус безкрайност и плюс безкрайност…

Преди това, обаче, да ви разкажа една кратка приказка.

- Докога ще се занимаваме с подобна мистика! Да подлагате материята на съмнение!!! Какви струни, какви мембрани, утре и стърготини може да ни изкарате!
- Вие материалистите сте назадничави и изостанали. Това е изминал етап, когато познанието е било много изостанало. Може ли вашата теория да обясни горящите фантоми, унищожаващи нашата вселена или защо те винаги се появяват в големите черни дупки?
- А да не би вашите струни да го обясняват? На колко въпроса те нямат отговор? Не приемете ли мембранната теория за универсална, напредъкът на познанието ще спре! Никога няма да разберем как се е появил нашият свят и кои са универсалните закони на Вселената, които дават отговор на всеки въпрос. Не ви ли е ясно, че това е искал за каже великият Дайнщайн в незавършения си труд?
- Ако още се съмнявате, че светът ни е изработен от Майстора, няма какво да говорим!

Заседанията на Вселенския съвет на Големите Всезнаещи продължаваха от месеци и не им се виждаше края. Крясъците бяха толкова силни, че се разнасяха в пределите на Вселената до съседни светове.
Всяка от фракциите на тъмните*, светлите* и червените* държеше твърдо на своите разбирания за вселената и нейните закони. На моменти страстите толкова се разгорещяваха, че се налагаше да изпращат някои Всезнаещи в женското крило за да се поохладят и успокоят.
За нажежаване на атмосферата допринасяха и съобщенията от различни краища на света за подновяване на споровете за произхода.
Само един старец, седнал в един от ъглите, от време на време, събуден в дрямката си от виковете, промърморваше: „Какво начало, какъв всеобщ закон – не разбирате ли, че познанието никога няма да намери всички отговори на едно място, защото ще спре. А това е невъзможно.”
После отново задрямваше в гмежа на поредното заседание.
……………
Огромният старинен замък, който не си помнеше годините, беше потънал в сън. Както всяка нощ от векове. Дори сенките на призраците не се мяркаха в пустите зали.. Само припламване на догарящите в камината на голямата зала остатъци от някакъв старинен шкаф (напълно прояден от дървояди) раздвижваше в странен беззвучен илюзорен танц вековните мебели от масивно дърво.
Единствено в грамадния кабинет тишината се нарушаваше от пронизителните скърцания на дървоядите в големия библиотечен шкаф.
Те спореха ожесточено. Още не знаеха, че поредният свят от вселената им е унищожен от братята им по разум…

Да се върна на повода за това писание.

Както вече разбрахте от началото, нямам и намерение да коментирам – много е далеч от моите възможности. Мога само да напиша без претенции въпросите, които възникнаха в мен след като прочетох няколко пъти публикациите на vilford.

- Не е ли време учените да се откажат от понятието „паралелни”. Физици от Университета Станфорд са успели да установят, че е възможно да съществуват 10 на степен 10 милиона паралелни вселени. Какво пречи тогава да съществуват 10 на степен безкрайност?
- Ако мембраните са паралелни в 11-тото измерение, то самото не е ли предпоследно пред 12-тото, примерно? Щом се е стигнало до 11 измерения, какво пречи да са 111 или безкрайно много?
- Ами тогава не е ли възможно да се стигне до измерение, в което мембраните изобщо не са паралелни, а са на едно място едновременно? Изобщо възможно ли е измеренията да не съществуват?
- Защо смятаме Големия взрив за начало? Той спокойно може да бъде само промяна. Примерно като крайната точка на махалото, след което то се връща – в един момент имаме абсолютно спиране на движението на масата, пълен застой, след което започва движение в противоположна посока.
- Не сме ли в края на „детския” етап на познанието, когато все още сме в плен на пространствени и времеви представи? Точно невъзможността да се изведе универсален закон подсказва, че още сме неизвестно колко близо до началото на познанието ни. Все още сме в „собствената си стая” и само подозираме за къщата, а какво е извън нея и представа във фантазията си нямаме.
Когато се освободим напълно от тях може би ще навлезем в юношеството…

_____________________
* Ето по един характерен представител на „тъмните”, „светлите” и „червените”
тъмен

светъл

червен

__________________________