Колкото и щастливо да си живее човек виртуално идва време реално за ремонт. Влезеш в банята и тя те подхваща: „Само за компютъра си се грижиш, мен си ме зарязал и никакво внимание не ми обръщаш. Я ме виж на какво съм заприличала, искам нови дрешки! И не си прави оглушки, че ако се разплача три етажа надолу ще разберат!”.
На всички в къщи се оплаква.
Права си е, не са капризи. Значи, на дневен ред е майсторът…

За майстор в къщи има две генерални положения – непознат и приятел.

За непознат трябва да има човек солидни познания по строителен контрол – поне на ниво техникум. Защото още класиците са описали принципа – коминочистачът троши керемидите на покрива докато отпушва комините, майсторът запушва комините докато препокрива покрива … И колкото и да го гледаш в ръцете, пак ще изпуснеш нещо. А и трябва да умееш да ги държиш изкъсо, иначе гарантирано ти изчезват за неопределен срок след като разбутат всичко.

Няма спор, друго си е да ти е приятел! Ще направи ремонта като за себе си.

Разгеле, имам такъв. Добър приятел ми е, често се виждаме. А и добър майстор – в София го ангажира чужденец да му направи ремонт в Австрия.
- Светльо, – викам му – банята отдавна плаче за смяна на плочките, намерú време.
- Дадено, – казва той – от 5-ти октомври имам малко време, ще ти я направя.
- Хубаво, – казвам – Точка ще избере плочките и оттам нататък оставям всичко на теб. Колко ще ме държиш без баня?
- Най-много 2-3 дена, нямаш проблем.

Купуват плочките, шкафче, умивалник и каквото там трябва. Идва Светльо и започва като в собствената си баня.
- Виж какво, не може тоя водомер да стърчи така на стената, пречка се, грозно е. Ще го вкопаем.
- Това прозорче хич го няма, поръчвам ново.
- Ще сложа вентилатор на стената – като се запали лампата да заработва.
- Това електрическо отопление е вятър работа. Или трябва да чакаш, или докато се затопли и ти си се окъпал. Ще прекарам лира от парното, да си е топло винаги.
- Тия тръби не мога така да ги оставя, стари са, ще мине някоя година и ще се пробият. И ще трябва да се къртят плочките.
- А бе, Светльо, – опитвам се да вмъкна аз – след някоя и друга година плочките ще са ни омръзнали вече и ще плачат за нови…
- Не може то така! – отрязва ме той – Как ще ти оставя тръба, която скоро може да се спука!
Във всичко е абсолютно прав, не си търси работа допълнително.
Не се и помайва – за къртенето и грубата работа прати в началото момчетата, те събраха и изхвърлиха боклука, той работи всеки ден (снощи до 22,30 часа).
Мина една седмица и горе-долу сме до средата. Питате за „двата–три дена” ли? Не ме е излъгал, ама още не е стигнал до лепене на плочките, за тях толкова ще му трябва. Стар апартамент, какво да го правиш – къде бутнеш почва да пищи „Поправи ме!!!”.

Затова пък става, както не сме си и представяли!

„& грип” има в заглавието. Не съм забравил.

Миналата година като лепяхме книжни камъни в кухнята с Точица бях болен, ако си спомняте.
Е, тази година пък от първия ден на ремонта ме хвана това, дето по времето на баба ми му викаха настинка, по времето на майка ми – инфлуенца, а сега – грип. :)
Това май иска да стане традиция – има ли ремонт да съм болен. Добре, че и в двата случая съм болен на крак.

Ама дано скоро няма пак ремонт… ;)