В петък беше още един световен ден – на усмивката.
monda rideto
Преди петдесетина години американският художник Harvey Ball нарисувал познатата чудесна усмихната муцунка. Както казват, хрумването му е било спонтанно и реализацията само за десетина минути. И се е получило нещо много по-въздействащо отколкото е била поръчката на някаква застрахователна компания – за знак, който да напомня на служителите задълженията им.
Светъл човек е бил художникът. Получил $45 и не се опитал да прави милиони от усмивката си – други ги направили. ;) Сигурно затова накрая измислил световен ден на усмивката – да напомни, че усмивката носи други печалби, не ú е работа да трупа пари.

А бе, хора, толкова ли дефицитна стана усмивката в света, че се налага със Световен ден да се напомня за нея?

Какво излиза? Цяла година никой не се усмихва, всички намръщени, чакат да дойде първия петък на октомври. Настъпва дългоочаквания момент, медиите те подгряват предварително и
- „Хасковлии се усмихнаха за деня на усмивката”
- „Стикери с усмивки си разменяха в Свищов”
- „Малчугани дариха усмивки на болни деца”
- „Деня на усмивката отбелязват в Добрич”
- „“С усмивка за теб” Ресурсния център посрещна учениците”
- „Ние, от actualno.com, също смятаме така и затова ви предизвикваме да дадете своя принос в каузата ни – „Да съберем усмивки!“”

Не усмивка, ами як смях ме напушва от подобни напълно сериозни съобщения. И в същото време още по-як яд: и усмивката вкараха в акция!

batpep, да подхващаме в дует, а? :)