Отдавна измамата е професия. За много хора по света – диапазонът на практикуването ú е огромен. От банкови и борсови измами за милиони до играта „Тука има, тука нема” на пазара и циганката-гледачка на улицата с китка здравец в ръка, която се мъчи да ви измъкне някое левче.

Както във всяка професия и в нея има прочути професионалисти, за които се разказва от време на време в забавни неделни четива.
Забавни, забавни, ама питате ли измамените? Защото измама без измамени няма!

Всяка професия изисква определени качества от човека за да стане добър в нея. За да бъде много добър трябва повече – талант. Ако ги няма пак може, но тогава просто ще работи нещо си – да си изкарва хляба. В професията „измамник”, обаче, това няма как да стане.

Какви качества трябват за да си измамник?
Преди всичко, трябва силно вродено чувство за приложна психология. Не образование, чувство! Без него нито ще можеш да измислиш необходимата измама, нито да я осъществиш.
Необходим е остър аналитичен ум за бърза реакция. И най-малкото колебание може да провали всичко.
Необходима е вродена артистичност – за да имаш успех в измамата трябва да изиграеш героя в ролята си без абсолютно никаква грешка.
Трябва да се владееш до съвършенство и да имаш силна способност към импровизациите.
Сигурно още качества са необходими. Като, например, известно чувство за хазарт, дар слово, обаятелност…

Измамата е криминализирана, обявена е за престъпление. Надали някой ще сметне това за несправедливост. Но сега съм изкушен от играта на друга гледна точка – къде точно е престъплението?
Очевидно основанието е в това, че пострадват финансово хората.
Добре, но нима насилствено им вземат парите? Напълно доброволно се измамват! Сами ги носят на крака. Точно така, както се измамват от политиците например – и там много често също има сериозни загуби във финансовия статус на личния живот след „по-малкото зло”. Или от световната банкова система – какво е сегашната криза ако не една осъществена световна измама?
Да, ама при измамниците това става непосредствено с пряка лъжа.
Че какво, лъжата наказуемо от закона престъпление ли е? Олеле! Кой тогава ще остане на свобода?…

Спирам да теоретизирам – ще ви разкажа 2 случая на остроумна измама.

Средата на 50-те години на миналия век.
След войната (втората световна) дълго време имаше недостиг на най-необходимите неща. Храната беше с купони, гориво за отопление даваха с бележки и винаги не достигаха.
Началната спирка на княжевския трамвай №5 беше на „Св.Неделя”, от страната на Съдебната палата. Спирката беше солидна покрита постройка, вътре с парапети за оформяне на опашката. Между другото, в неделя сутрин ставаха внушителни опашки – това беше пътят да отидеш на Витоша.
Отвън пред входа винаги имаше търговци да продават най-често варени скариди, варена царевица, семки.
Едни ден гледам навън от спирката се извила дълга опашка от някаква масичка с един седнал зад нея мъж.
Такива неща тогава не се отминаваха без внимание! Разпитвам аз – раздават бележки за половин тон въглища, който се плаща веднага (обикновено така се плащаше при бележките). Опашката огромна, но имало много, сигурно до вечерта ще има да раздават, защото повече от една на човек не давали. Имало и ред – отначало се блъскали на тълпа, но човекът извикал един милиционер да въвежда ред и сега се редят по двама.
На мен това ми стига. Хуквам с пълна сила към работата на баща ми да му кажа. Дава ми той парите и ме изстрелва обратно, като каза да го чакам на спирката. Връщам се аз запъхтян след около час – само празната масичка и хора, които обикалят наоколо. Човекът отишъл да вземе бележки, че свършили…
Вече ви е ясно. Мъжът имал кочани с готови бележки, цялата му работа била да „удари печат” на поредната бележка и прибере парите. „Раздавал бележки” само 2-3 часа – явно за да е сигурен, че няма някой да успее да се върне от склад за въглища.

Вторият случай е двайсет години по-късно – през 70-те.
Кандидатстудентски кампании на СУ. Пред Университета тълпи от родители – както е прието! :)
Между тях се мярка прилично облечен мъж с интелигентен вид. Нещо се говори тихо на 4 уши, дават му родителите прилична сума и получават (забележете!) писмена разписка, на която има координати телефон и адрес. Съвсем истински, както се оказва в последствие. Ангажиментът е да се уреди висока бележка и класиране след приемните изпити. Не е 100%-ов, но ако нещо се провали парите ще бъдат върнати.
И човекът ги връща! Честно и почтено – на всички, които не са успели да влязат. Които са успели – чиста печалба… :D
Благодарение на тази остроумна система той е „работил” 5-6 години без някой да се почувства измамен. Обратно – самите родители на неуспели кандидат-студенти му правели реклама и му водели клиенти на следващата година.
Провалил се напълно случайно – попаднал на майка, чийто мъж бил преподавател в Университета…

Необятно нещо е измамата! Малка част криминализирана, огромна част заобиколила ни отвсякъде. Така вписана в ежедневието ни, че даже не я забелязваме като измама.

Колко пъти днес ви измамиха?