Предизборна агитация

Предизборни времена! Всичкото партийно що мърда се е втурнало по градове и паланки агитация да прави. Едни от други по-хубави, по-усмихнати, по-добри, по-обещаващи, по-народни.
„Мост ще ви направим!” „Ама ние нямаме река.” „И река ще ви прекараме!”

Гледаш, гледаш и съвсем се объркваш. Леви трябва да има, десни, че и някакви по средата ни такива, ни онакива. Според това как щели да ни управляват. А като ги слушаш всичките – комунистическите идеали в джоба си слагат. Национализации, конфискации, всичко безплатно, а доходите над европейските. И в България само чисти българи ще има, с конски опашки мухите ще бием!

Слушам всичката тази патаклама и се сетих за един стар трудовашки виц.
Като съберяха навремето новобранците трудоваци няколко месеца ги обучаваха нещичко поне малко да заприличат на войници преди да ги засилят по предназначение с кирки и лопати.
Строил старшината новобранците, ще ги учи да маршируват. Обяснява „като командвам „леви” стъпвате с левия крак, „десни” – с десния”.
Командва и пълна бъркотия – те не знаят кой е левия крак.
Обяснява пак той, застанал пред строя „Ето това е левия крак” и го повдига. „Разбрахте ли?” „Тъй вярно!” „Вдигни левия крак!” – всички вдигат десния, нали стоят срещу него. :)
Видял се в чудо старшината как да им обясни. И му дошла гениална идея! Накарал новобранците да си вържат на левия крак стиска сено, а на десния стиска слама. И работата тръгнала по мед и масло. „Сено, слама, сено, слама!” и всички бият крак като един!

Дали на нашите политици да не им направим по едно медалионче на врата съответно със сено или слама, а? Имат май нужда… ;)

Е, стана ясно какво прави сено и слама в заглавието.
Ами кир Михалаки? И кой е този кир Михалаки, ще попитат някои по-млади.
Не сте виновни, че не знаете.
Споменавам го, защото Христо Ботьов е написал някога „Това ви чака!”. (Горещо ви препоръчвам да отделите 2-3 минути да го прочетете.)
Оттогава все „това ни чака”. Това ни чака и след тези избори, защото всичкото е за

„Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец”.

Затова е цялата блъсканица „той да не е, аз да съм”.

„Тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи – май-май магарешки.”

Е, фейлетонът има справедлив край, „Това ви чака!” друго намеква, но Ботев си е бил оптимист (както и Левски!)…