Пуч в Иран?

От есперантски източници

Сериозен анализ на ставащото в Иран. Анализът е на обикновени хора, не е официален. Може да се приеме като гледна точка. Преводът е буквален. Не давам линкове за да не застраша авторите предвид започналите масови арести в Техеран.

Определено може да се говори за пуч в Иран. Фактически измамата, която се направи на 12 юни беше уводна фаза на пуча, който оглави Али Хаменей – Върховният водач на ислямската революция – срещу републиката. Може да се заключи, че 19 юни 2009 започва края на ислямската република в Иран и началото на ислямското царуване.
Днес Хаменей, пренебрегвайки волята на иранския народ, еднолично решава, управлявайки напълно своите фаворити.

От победата на революцията в 1978 г. сред нейните водачи съществуват 2 фронта: ислямска република и ислямско господстване. Аятолах Хомейни беше привърженик на ислямската република и поради това, че беше силен с болшинството привърженици, се наложи. Мечтаещите ислямско господство тихичко зачакаха своя час. След смъртта на Аятолах Хомейни беше избран Али Хаменей за ръководител на ислямската революция (Върховен водач – най-висок пост в държавата) и дойде тяхното време.

Хамейни наследи пост, на който трябваше да се докаже, защото хората около този пост бяха различни с различни властови възможности. Прочее, той трябваше да създаде свое обкръжение и малко по малко събра около себе си привържениците на ислямското господстване – противници на ислямската революция.
Според неговата теория, той е „пастир, който ръководи овцете към истинското пасище”, води хората по „правия път на вярата”.
Постепенно Хаменей даде все по-големи права на Революционната гвардия (RGA) и нейните генерали постепенно окупираха всички важни държавни постове като изолираха хората на Хомейни.

Избирането на Мохамед Хатами в 1997 година, обаче, беше горчив удар срещу фронта на ислямското господство защото той беше защитник на ислямската република.
Поради това имаше горещи конфликти през президентството на Хатами, който и днес е по-харесван от иранския народ в сравнение с Хаменей.

През юни 2005 г. Хатами завърши 2-ия си, последен според закона мандат. Тогава се появи Махмуд Ахмадинеджад – бивш член на RGA. Той е представен като „човек от народа“, който акцентира върху нуждите на бедните и възрастните срещу стремежите към печалби на богатите опортюнисти. Този образ е подготвен от 3-годишното му кметстване в Техеран, през което пръска много пари за бедните квартали. Син на ковач, той непрекъснато подчертава произхода си. обещава парите от ОПЕК да отиват пряко при хората.

Ахмадинеджад е избран за президент и започва нова ера на осъществяване идеите на Хаменей. Верен послушник на последния, той веднага започва твърда политика с консервативен и религиозно- нравствен отпечатък. Например, забранява излъчването на „непристойна западна музика” по радиото и телевизията.

Настъпи време за нови избори. Възможностите бяха Ахмадинеджад да бъде преизбран (изтеклият мандат му е първи) или да се избере нов президент.
Веднага изникнаха проблеми. В началото беше анонсиран Мохамед Натами, но отхвърлен (кандидатите трябва да бъдат утвърдени от Съвета на настойниците – 12 души, половината назначени от Върховния водач Хаменей).
След него като кандидат се яви Хосеин Мусави.
Той е бил министърпредседател от 1980 до 1998 г., фаворизиран от аятолах Хомейни. През това време е имал сериозни сблъсквания с тогавашния президент Хаменей, но Хомейни винаги е вземал неговата страна. След смъртта на Хомейни и избора на Хаменей Мусави напуска всички постове и се оттегля. Занимава се с професията си на градски архитект. По настояване на републиканския фронт („републиката е в опасност”) той се кандидатира в тези избори.

Ясно е отношението на Хаменей, но той не може официално да направи нищо. Мусави е твърде известен. Започва подготовка на RGA за военен преврат, но се решава да се осигури преизбирането на Ахмадинеджад като по-легален вариант.

Иранският народ не иска да се примири с настъпването на ислямското властване. Историята показва, че власт, дошла с военен пуч, е недълголетна.

П.С. Цяла чудо е, че все още можем да пишем, защото почти всички ТТТ-връзки се филтрират и не е възможно нещо да се промъкне в мрежата. Очакваме всеки момент да ни отрежат.

Забележка на Графа: вероятно филтрите не ги ловят, защото използват есперанто, а не английски или друг западен език.